Р Е Ш Е Н И Е
1649/12.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, IХ - ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и девети
септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1773/2015г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от С.М.М., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: *** и съдебен адрес:***,
чрез процесуален представител адв. С. И. от ШАК, против ОУ „Петко Рачев
Славейков“ - с. ***, общ. Венец, обл. Шумен, ул. Лудогорие, № 51, за отмяна на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ наложено от директора Т.
Б. със Заповед № 241/19.03.2015г., по описа на ОУ „П.Р. Славейков“. Ищцата
счита наложеното наказание за необосновано тежко, а обжалваната заповед за
незаконосъобразна, като непълна и немотивирана – не съдържаща реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 195 КТ.
Претендират се разноските по делото. Ответната страна счита, искът за допустим,
но издадената заповед законосъобразна. Твърди, че нарушението на трудовата
дисциплина е установено по надлежен ред - при проведена контролна дейност са
установени нередности обективирани в констативни протоколи, взети са писмени
обяснения, направена е преценка на установеното нарушение. Счита, че определеният
вид на наказанието е съответен на нарушението, както и че процедурата по
налагане му била проведена в съответствие с изискванията на закона - обжалваната
заповед била подписана от директора ОУ „П.Р. Славейков“ и била връчена на
служителя присъствено, с отбелязана на дата на връчването - 05.05.2015г.. Моли,
искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Прилага писмени
доказателства. Претендира разноските по делото.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Между страните не се спори, че с
обжалваната заповед на С.М.М. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“ и че към датата на връчване - 05.05.2015г., е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала
длъжността „старши прогимназиален възпитател”. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че при проведена контролна дейност през периода
12.11.2014г – 19.01.2015г., Директорът на училището, е отразила в съответни
протоколи нередности при изпълнение на трудовите функции от С.М.М.. В
изпълнение на Заповед № 143/17.02.2015г. на Началник РИО – Шумен, за проверка
на сигнал вх. № ПД 06-562/16.02.2015, по описа на РИО – Шумен, за времето от
18.02.2015г. до 19.02.2015г. включително, две длъжностни лица от инспектората,
са извършили проверка в ОУ „П. Р. Славейков“, като за установеното са съставили
Констативен протокол № КМД 04-68/ 27.02.2015г., който заедно с копия на
документите са връчени на Директора Т. Б.. На основа констатираното със Заповед
на Началник РИО – Шумен, № РД 06-191/10.03.2015г., по описа на РИО – Шумен, са
дадени предписания, както и срокове за предприемане на съответни действия. Едното
от предписанията е директорът на училището, в качеството си на работодател, да
предприеме съответни действия съобразно КТ, с оглед установено неизпълнение на
възложена норма преподавателска работа от С.М., както и други нарушения. Заповедта
е връчена на Директора Т. Б. на 10.03.2015г.. На 12.03.2015г. на С.М. е връчена
Заповед на Директора Т. Б. № 233/11.03.2015г., по описа на ОУ „П. Р. Славейков“,
за даване на писмени обяснения, в срок до 13.03.2015г., по посочени въпроси.
Такива са дадени в срок и регистрирани с вх. № 297/13.03.2015г., по описа на ОУ
„П. Р. Славейков“, с копие до Началник РИО – Шумен. На 19.03.2015г. Директора Т.
Б. е издала Заповед № 241/19.03.2015г., по описа на ОУ „П.Р. Славейков“, с
която налага на С.М. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Заповедта е връчена на С.М. на 05.05.2015г.. По делото е установеното, че от 04.03.2015г.
до 01.05.2015г. същата е била в отпуск по болест. На 27.03.2015г. от длъжностно
лице при РИО – Шумен е извършена проверка относно изпълнение на дадените
предписания. Констатациите са отразени в протокол, вх. № 436/31.03.2015г., по
описа на ОУ „П. Р. Славейков“, връчен на Директора Т. Б., заедно с копия на
документите, описани като неразделна част от него. От Директора Т. Б. са дадени
обяснения за изпълнение предписанието касаещо С.М..
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена, както след преценка по отделно и в съвкупност на
всички събрани по делото писмени доказателства, така и въз основа на правилата
за разпределение на доказателствената тежест.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прави следните правни изводи:
Елементи от съдържанието на съществуващо
трудово правоотношение са задължението на служителя да изпълнява работата,
която му е възложена и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно даденото, в чл.
186 КТ, определение, всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, за което, право на работодателя е да наложи
някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. Като носител на това
право, при оспорване, работодателят следва да докаже, че го е упражнил
законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно нарушение,
както и че действията във връзка с налагане на наказанието са съобразени с
процесуално - правните и материално-правните норми. Съгласно разпоредбата на
чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с писмена и мотивирана заповед
на работодателя или упълномощено от него лице, на база която съдът да извърши проверка
за законосъобразност от фактическа и правна страна на наложеното наказание.
Императивно изискване от процесуална страна е даването на обяснения от
работника или служителя в рамките на процедурата по налагането на наказания. По
същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно
нарушение, че правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и че е
спазена процедурата по налагане на наказанието.
Предявеният иск е с правно основание чл.
357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, за отмяна на дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, наложено на С.М.М. – старши прогимназиален
възпитател, със Заповед на работодателя - № 241/19.03.2015г., по описа на ОУ
„П.Р. Славейков“, подписана от директора Т. Б. и връчена на 05.05.2015г.. От
събраните писмени доказателства съдът намира за установено, че към 05.05.2015г.
ищцата е била в трудово правоотношение с ОУ „Петко Рачев Славейков“ - с. ***.,
което като негов работодател, се явява и субект на дисциплинарна власт. Между
страните не се спори, че обжалваният акт е издаден при наличие на материална
компетентност на органа.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 КТ, за
да е законосъобразна заповедта за дисциплинарно наказание следва да е
мотивирана, като е необходимо да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, т.е.
следва да се опише всяко извършено нарушение от обективна и субективна страна,
така както го е възприел работодателят. По този начин съдът има възможност да
провери дали е налице дисциплинарно нарушение, каква е тежестта му, правилно ли
работодателят е оценил и санкционирал конкретните факти. В атакувания акт се
сочи най-общо, че служителката не е изпълнявала задълженията си произтичащи от длъжностната
характеристика и изброени подзаконови нормативни актове. На практика
работодателят е изложил формално мотиви, което по същество не съставлява
изпълнение на задължението му по чл. 195 КТ. Нарушенията, за които е наложено
наказанието, не са конкретизирани и не са посочени датите на които са извършени.
В мотивите на заповедта се препраща към две групи проверки: 1/извършени от Директора
на училището през периода декември 2014г. – март 2015г. и 2/извършени от РИО –
Шумен, през периода 17.02.2015г. – 19.02.2015г..
Относно първата група: В отговора на исковата
молба ответникът пояснява и прилага доказателства, че при провеждане на
контролна дейност от Директора на училището, през периода 12.11.2014г –
19.01.2015г., при пет проверки са установени нередности при изпълнение на
трудовите функции от С.М.М., отразени, както в Книга за контролната дейност,
така и в протоколи, всеки от които подписан от служителката, като два от тях –
от 14.01.2015г. и от 19.01.2014г., са с особено мнение и съответни възражения. Последното
от тази група нарушения е открито на 19.01.2015г.. Дисциплинарно отношение, в
двумесечния срок от откриване на съответното нарушение от тази група, по
смисъла на чл. 194 КТ, от страна на дисциплинарно наказващ орган не е взето.
Предвид което съдът счита, че към 19.03.2015г., право за налагане на
дисциплинарно наказание, за тази група нарушения, е преклудирано. Отделно от
това се установява, че по нито едно от тези нарушения не са представени за
събиране по делото доказателства за изискани от работодателя писмените
обяснения, да са приети такива или служителката да е била изслушана, което е
отделно основание в тази част заповедта да е незаконосъобразна.
Относно втората група: Със Заповед №
233/11.03.2015г., връчена на 12.03.2015г., на основание чл. 193, ал. 1 КТ и в
срока по чл. 195 КТ, работодателят е изискал, по 5 въпроса, писмени обяснения
от С.М.М., като се е обосновал, че същите са във връзка с Констативен протокол
№ КМД 04-68/ 27.02.2015г. на РИО и Заповед № РД 06-191/10.03.2015г на Началник
РИО – Шумен. Обясненията са депозирани в срок. Правната теория и съдебната
практика са константни в становището, че работодателят следва да изслуша
работника или служителя в хода на дисциплинарната проверка и по повод на
провежданото производство по дисциплинарна отговорност. Обясненията следва да
бъдат дадени с оглед дисциплинарното наказание, като средство за защита от
страна на работника или служителя, а не по друг повод. Събраните доказателства,
водят до извод, че работодателят е поискал обяснения във връзка с Констативния
протокол от проверка на РИО, а не такива във връзка с производството по
налагане на дисциплинарно наказание. Отделно от това по делото не са
представени доказателства относно факта, въпросните два документа, по повод
които са поискани обясненията, да са били връчени на служителката - същите са
връчени на Директора на училището и това обстоятелство е удостоверено по
надлежния ред /с подпис и дата за запознаване/, което дава допълнителни
основания за оплакванията на наказаната, че не е разбрала какво точно била
извършила, като нарушение. Предвид установеното съдът счита, че относно тази
група нарушения не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ, което
е отделно и достатъчно основание за отмяна на заповедта за налагане на
наказанието, като незаконосъобразна.
Твърдението на процесуалният
представител на ищцата, че три дни след налагане на дисциплинарното наказание
„Предупреждение за уволнение”, е последвало на друго основание прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, съдът намира за ирелевантно и извън
предмета на настоящото дело.
С оглед изложеното съдът приема, че от
процесуална страна относно посочените нарушения ответникът не е действал
законосъобразно, което обосновава отмяна на атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
При този изход на спора в тежест на
ответника ОУ „Петко Рачев Славейков“, с. ***, следва да бъдат възложени за
плащане: 1/държавна такса в размер на 50 лева по сметка на ШРС, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК; 2/претендирани от ищцата разноски за адвокат, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
От процесуалният представител на
ответника, е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от ищцовата страна, по което съдът намира следното:
С исковата молба са представени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение - договор за правна помощ, приложен на лист 4 от делото. Разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда обезщетяване на възникналите в тежест на ищеца задължения
за разноски по водения процес. Отговорността за разноски се основава на идеята
за санкциониране на неоснователно възбуждане на съдебен процес, в рамките на
който другата страна е направила разходи за защита. Това тълкуване на нормата
съответства както на идеята за отговорността за разноски, така и на
задължението на съда по чл. 5 ГПК - да прилага закона според неговия разум. Възражението
за прекомерност е част от защитата на страните, която те следва да осъществят в
процеса. Ето защо във връзка с размера на уговореното адвокатско възнаграждение
претендиращият същото следва да представи доказателства, а насрещната страна
при условията на състезателност да заяви и съответно да докаже твърденията си
за неговата прекомерност. С оглед на изложеното съдът приема, че възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде направено до хода на
устните състезания, когато се проявява състезателността относно всички спорни
въпроси в процеса. В случая възражението от процесуалният представител на
ответника е по реда и в срока по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, препраща към чл. 36 ЗА, който
установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да получи
възнаграждение за своята работа, а в разпоредбата на чл. 36 ал. 2 ЗА са установени
принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер, съобразно
изискванията за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е
поставено единствено ограничението, че този размер не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.
Следва да се отбележи също, че съобразно трайно установената съдебна практика, когато
съдът решава въпроса за отговорността за разноски, уговореното адвокатско възнаграждение
може да бъде намалено до размера, посочен в наредбата по чл. 36 ЗА. Тази
наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на
органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Законова делегация, същите органи да определят размер на
възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК, няма. Поради това правилото
на пар. 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не се прилага. Висшият
адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но не и тези в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това при
прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на
разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до
минималния такъв, според Наредба № 1. /В този смисъл Опр. № 91/21.10.2009 г. по
т.д. № 305/2009 г. на ВКС, ІІ ГО, Опр. № 74/07.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011
г. на ВКС, ІV ГО, Опр. № 269/04.05.2011 г. по ч.гр.д. № 155/2011 г. на ВКС, ІV
ГО/. От изложеното следва, че когато съдът установи прекомерност и при
съответно искане от насрещната страна, адвокатското възнаграждение може да бъде
намалено, но не по-малко от минимума, определен съгласно Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Основателността на възражението за
прекомерността на разноските за адвокат на насрещната страна предполага да се
установи несъответствие между размера им и фактическата и правна сложност на
делото. В процесният случай спорът е трудов. Представено е доказателство за
платено адвокатското възнаграждение в размер на 620лв. Възразяващата страна не
излага мотиви и на представя доказателства в подкрепа на твърденията си за
прекомерност. Касае се за адвокатско възнаграждение за защита по трудово дело,
по което е предявен един иск. Съдът намира, че не е налице фактическа сложност
на делото, доколкото спорни между страните са не фактите, а подвеждането им под
съответната правна норма /в частност – дали при установената фактическа
обстановка е издаден мотивиран акт/. Адвокатското възнаграждение, което следва
да се възложи в тежест на ответника, следва да бъде съобразено с реално
извършените действия. Процесуалното действие, извършено от адв. Сн. И., е
подаване на искова молба и представителство, като производството е приключило в
едно открито съдебно заседание. С оглед конкретната фактическа и правна
сложност на делото съдът намира, че уговореният размер на адвокатско
възнаграждение в размер на 620лв. е прекомерен и следва да бъде намален до минималният
размер, който съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, по трудови дела, когато
искът е неоценяем и е извън хипотезите на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, следва
да е в размер на 200лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Заповед № 241/19.03.2015г., по
описа на ОУ „П.Р. Славейков“, на директора Т. Б., с която на С.М.М., с ЕГН: **********
и постоянен адрес: ***, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“.
Осъжда ОУ „Петко Рачев Славейков“ - с. ***,
общ. Венец, обл. Шумен, ул. Лудогорие, № 51, представлявано от Т. Б.,
да заплати на С.М.М., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, сумата 200 лева
– разноски по делото.
Осъжда ОУ „Петко Рачев Славейков“ - с. ***,
общ. Венец, обл. Шумен, ул. Лудогорие, № 51, представлявано от Т. Б.,
да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 50 лева.
Решенето подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: