Р Е Ш Е Н И Е
1870/7.12.2015г.
07.12.2015 год., Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1774 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.225, ал.2 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от С.М.М., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. И. от ШАК срещу ОУ „***“, със
седалище и адрес на управление: с.Изгрев, община Венец, област Шумен, ул.“***“
№51, представлявано от Т. Б..
Ищцата твърди, че работила в ответното училище на
длъжността „старши прогимназиален възпитател“ от 27.09.2004 год. до 07.05.2015
год. На 07.05.2015 год. й било връчено предизвестие изх.№325/07.05.2015 год. и
Заповед №295/07.05.2015 год., с които трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, във вр.
с чл.326, ал.2 от КТ. Твърди, че към момента на освобождаването й от работа
получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 555 лева. Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение
е незаконосъобразно, тъй като не бил спазен срока на предизвестието, не било
взето съгласие от синдикалната организация, в която членува и не бил спазен
Общинския КТД на отрасъл средно образование, доколкото синдикатите не били
информирани за причините и необходимостта от извършване на съкращение в щата
малко преди края на учебната година.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае уволнението й за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата
длъжност и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през
което е останала без работа за период от не повече от шест месеца, считано от
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение – 07.05.2015 год. в размер
на 3300 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата, както и да й бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. За
нея се явява упълномощен представител –
адв.С. И. от ШАК, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. В
съдебно заседание, с оглед на нововъзникнали
обстоятелства – започване на друга работа и с оглед заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза е направила изменение на иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като конкретизира и разделя периода на две части – на
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ за периода от 07.05.2015 год. до 31.08.2015 год. за сумата от 2362.08
лева и на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр.
с чл.225, ал.2 от КТ за периода от 01.09.2015 год. до 07.11.2015 год. за сумата
от 247.74 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са
представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло
предявените от страна на ищеца искове. Твърди, че ищцата е имала несериозно
отношение към учебния процес и е допускала нарушения на трудовата дисциплина
през цялата учебна година. В отговора
излагат, че със Заповед №116/26.11.2014 год. й било наложено наказание
„забележка“, а със Заповед №241/19.03.2015 год. и наказание „предупреждение за
уволнение“. Резултатите от множеството извършени на ищцата проверки били обективирани в констативни протоколи, посочени в отговора
на исковата молба. Считат, че неизпълнението на трудовите задължения от страна
на ищцата е довело до намаляване обема на работа в ПИГ от V-VII клас и до
отписване на шест ученика. Със Заповед №251 от 24.03.2015 год. било утвърдено
ново щатно разписание, съгласно което била закрита една щатна бройка за
длъжността „старши прогимназиален възпитател“, считано от 08.05.2015 год. С
оглед на гореизложеното молят съда да се произнесе с решение, с което да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. С отговора на
исковата молба правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на адвоката на ищцовата страна, като молят в случай
на присъждане на разноските същия да бъде намален до минималния предвиден
размер. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за
ответната страна се явява упълномощен представител – адв.М.В. от ШАК, като
поддържа становището, изразено в отговора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата С.М.М.
работила в училището – ответник - ОУ „***“, със седалище и адрес на управление:
с.Изгрев, община Венец, област Шумен на длъжността „старши прогимназиален
възпитател“ от 27.09.2004 год. до 07.05.2015 год., като обучавал сборна група –
занималня от деца от 5-ти до 8-ми клас. Същата е била член на синдикалната
организация към училището.
На същата били извършвани
многократни проверки, резултатите от които били обективирани
в констативни протоколи. Със Заповед №116/26.11.2014 год. й било наложено
наказание „забележка“, а със Заповед №241/19.03.2015 год. и наказание
„предупреждение за уволнение“.
Със Заповед №251 от 24.03.2015 год.
било утвърдено ново щатно разписание, съгласно което била закрита една щатна
бройка за длъжността „старши прогимназиален възпитател“, считано от 08.05.2015
год. В тази връзка на 07.05.2015 год. на ищцата било връчено предизвестие
изх.№325/07.05.2015 год. и Заповед №295/07.05.2015 год., с които трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, във вр. с чл.326, ал.2 от КТ. Към момента на освобождаването й
от работа получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 621.60 лева.
Считано от 01.09.2015 год. ищцата е
била назначена на длъжност „социален работник“ в СКЦ към Община Шумен.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Н. Х. С. и А. М.М., от следните писмени доказателства: Заповед
№295/07.05.2015 год., Предизвестие изх.№325/07.05.2015 год., Допълнително
споразумение №49/05.09.2014 год. към трудов договор №35/27.09.2004 год.,
Колективен трудов договор за системата на народната просвета, Общински колективен
трудов договор за отрасъл „средно образование“, Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Заповед №107/11.11.2014
год., Писмено обяснение вх.№476/13.11.2014 год., Заповед №116/26.11.2014 год.,
Заповед №2905/30.01.2015 год., Работно време на възпитателите през втория
учебен срок на учебната 2014/2015 год., Списък на запознатите със Заповед
№205/30.01.2015 год., Книга за контролната дейност на директора – 7 страници,
Констативен протокол №14/12.11.2014 год., Констативен протокол №21/04.12.2014
год., Констативен протокол
№35/13.01.2015 год., Констативен
протокол №36/14.01.2014 год.,
Констативен протокол №40/23.01.2015 год., Констативен протокол
№42/09.02.2015 год., Препис-извлечение
от материалната книга изх.№123/18.02.2015 год., Протокол №7/14.01.2015 год.,
Информация вх.№124/19.02.2015 год., Заповед №143/17.02.2015 год., Протокол за
извършена проверка по време на учебен час от 18.02.2015 год., 13.20 ч.,
Протокол за извършена проверка по време на учебен час от 18.02.2015 год., 15.10
ч., Протокол за извършена проверка по време на учебен час от 18.02.2015 год.,
17.10 ч., Протокол за извършена проверка по време на учебен час от 19.02.2015
год., 16.50 ч., Протокол от 18.02.2015 год. за извършена проверка в изпълнение
на Заповед №РД06-143/17.02.2015 год., Констативен протокол КМД 04-68/27.02.2015
год. от длъжностни лица към РИО Шумен, Заповед №РД06-191/10.03.2015 год. на
началника на РИО на МОН, Констативен протокол №КМД04-116/31.03.2015 год.,
Заповед №233/11.03.2015 год., Писмени обяснения вх.№297/13.03.2015 год.,
Заповед №241/19.03.2015 год., Заявления от родители за записване на деца в ПИГ
– 21 броя, Декларации от родители от 15.01.2015 год. – три броя, Заявления от
родители за отписване т ПИГ – 6 броя, Протокол от 15.01.2015 год. от проведена
родителска среща, Писмо до родителите на учениците от V до VII клас, Протокол
от 16.02.2015 год., Писмо изх.№117/17.02.2015 год., Становище
вх.№223/25.02.2015 год., Уведомление изх.№322/04.05.2015 год., Декларация от
05.05.2014 год., Болнични листи – 5 броя, Предизвестие изх.№325/07.05.2015 год.,
Заповед №295/07.05.2015 год., Фиш за заплата за м.май 2015 год., Заповед
№251/24.03.2015 год., Длъжностно разписание в сила от 01.01.2015
год., Длъжностно разписание в сила от
08.05.2015 год., Списък-образец №1 от 25.09.2014 год. – 24 страници, Писмо
РД22-766/13.05.2015 год., Докладна записка №328/08.05.2015 год., КТД – 14 стр.,
Наредба №7 от 29.12.2000 год., Дневник на група при целодневна организация на
УВП на сборна група ПИГ от V до VII клас за учебната 2014/2015 год., трудово
досие, договор за правна защита и съдействие, ведно са адвокатско пълномощно,
Копие на Трудов договор №2225/01.09.2015 год., молба рег. № 13656/06.10.2015
г., ведно със заверено копие на Заявление от 12.02.2015 г., оригинал на писмо
изх. № 216189/05.10.2015 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, ведно
със заверени копия от приложенията към нея, съдържащи 32 /тридесет и два/
листа, както и личното трудово досие на С.М.М., заверено
копие на трудова книжка № 29 на С.М.М..
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно счетоводна експертиза, по които вещото лице, имайки в
предвид размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение и
получаваното брутно трудово възнаграждение на заеманата длъжност в Община Шумен
дава заключение, че размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода
от 07.05.2015 год. до 31.08.2015 год. е 2362.08 лева, а размера на
обезщетението по чл.225, ал.2 от КТ за периода от 01.09.2015 год. до 07.11.2015
год. е 247.74 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По
отношение на първия обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ, съдът приема от правна страна
следното:
От страна на ищцата са изложени твърдения за
допуснати нарушения при извършеното й уволнение със Заповед №295/07.05.2015
год. на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ, които сочат на неспазена
предварителна закрила по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ. Посочената разпоредба
предвижда, че когато това е предвидено в колективен трудов договор, работодателят
може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или намаляване
обема на работата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в
предприятието. В настоящия случай не се спори между страните по делото, с оглед
твърденията, изложени в исковата молба и изрично направеното изявление от
представителя на ответната страна в съдебно заседание на 07.10.2015 год., че
ищцата е била член на синдикалната организация в ОУ „***“, с.Изгрев. В същото
време от приложените писмени доказателства се установява, че трудовото
правоотношение с ищцата е било прекратено на основание разпоредбата на чл.328,
ал.1, т.2 и 3 от КТ – поради съкращаване на щата и намаляване обема на
работа. Към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата между страните по настоящия спор са били в
сила три колективни трудови договори, които са регулирали отношенията между
тях, в това число са уреждали и условията за законосъобразно упражняване на
правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или
служителя. В чл.10, т.3 от Колективен трудов договор за системата на народната
просвета, сключен на 26.06.2014 год. е предвидено, че работодателят прекратява
трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ с работници и
служители, членове на синдикатите – страна по договора, след предварително
съгласие на съответната синдикална организация в учебното заведение. От
приложеното като писмено доказателство по делото писмо вх.№223/25.02.2015 год.,
обективиращо взето решение от колективния синдикален
орган в ОУ „Петко Пачев Славейков“, с.Изгрев, се установява, че съответния
синдикален орган в учебното заведение не е дал съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание преди края на учебната
година. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че писмото е
подписано от Председателят на Синдикалната организация на СБУ към КНСБ при ОУ „***“,
с.Изгрев, същото обективира и удостоверява взето
решение на колективния синдикален орган в училището, поради което същото
представлява становище и по-конкретно липса на съгласие по чл.333, ал.4 от КТ.
В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно
решение №4 от 17.12.2013 год. на ВКС по т.д. №4/2013 год. на ОСГК.
А неполучаването на предварително съгласие за
уволнението на служителката – синдикален член, поради съкращаване в щата и
намаляване обема на работата, прави уволнението й незаконно само на това
основание, съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ. В настоящия случай
предвидената предварителна закрила по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ е приложима
и доколкото същата не е била спазена уволнението подлежи на отмяна като
незаконосъобразно само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по
същество.
При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че независимо от факта, че към датата на връчване на заповедта
за уволнение на ищцата, между страните са били действащи три колективни трудови
договори, клауза за предварителна закрила по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ се
съдържа единствено в Колективния трудов договор за системата на народната
просвета, сключен на 26.06.2014 год. В същото време вторият, действащ между
страните колективен трудов договор -
Общински колективен трудов договор за отрасъл „Средно образование“ от
26.09.2014 год. и третият Колективен трудов договор от 05.01.2015 год.,
въпреки, че не предвиждат подобна закрила, изрично предвиждат, че със
съдържащите се в тях разпоредби не могат да са предвиждат клаузи, които са
по-неблагоприятни за работниците и служители от предвидените в Колективен
трудов договор, който обвързва страните на браншово, отраслово или общинско
равнище. Следователно последните два трудови договора не само, че не отменят
действието на Колективния трудов договор за системата на народната просвета,
сключен на 26.06.2014 год., но и признават действието на неговите клаузи,
изрично предвиждащи предварителна закрила на работници и служители, членове на
синдикалната организация в учебното заведение при прекратяване на трудовото им
правоотношение на основание разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ,
доколкото същата безспорно се явява по-благоприятна за тях клауза.
С оглед на изложеното съдът намира, че първият
предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, като уволнението,
извършено със Заповед №295/07.05.2015 год. на Директора на ОУ „***“, с.Изгрев
следва да бъде признато за незаконно и отменено.
По
отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ съдът установи от правна страна следното:
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
и незаконността на уволнението обуславят разглеждането по същество и на
обусловените от неговия изход акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, във
вр. с чл.225, ал.1 и чл.225, ал.2 от КТ. Доколкото уволнението е признато за
незаконно по изложените по-горе съображения, то очевидно е налице правно
основание ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши
прогимназиален възпитател” при ОУ „***“, с.Изгрев.
По
отношение искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ и чл.225, ал.2 от КТ, съдът установи от правна страна следното:
С признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да получи
обезщетение за времето, през което поради уволнението е останал без работа или
е работил на по-ниско платена работа, но за не повече от 6 месеца, считано от
датата на прекратяване на трудовия договор. Доколкото по изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че уволнението на ищеца е незаконно, то е
налице и основанието за присъждане на такова обезщетение. Необходима
предпоставка за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е да се докаже, че след датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа, а за
втората част от периода с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ, че е започнал друга работа, която
е изпълнявал в периода, за който претендира обезщетение и че получаваното във
връзка с нея брутно трудово възнаграждение е по-ниско от полученото от
служителя брутно трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл.228, ал.1 от КТ. В настоящият случай от
материалите по делото и по-конкретно от представените от ищцовата страна
ксерокопие на страници от трудова книжка серия 3, №411848, Трудов договор
№2225/01.09.2015 год. и Справка за актуално състояние на всички трудови
договори за лице от 21.10.2015 год., както и от материалите, съдържащи се в
личното трудово досие на ищеца се установява, че ищецът, след датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.05.2015 год. до
31.08.2015 год. е бил без работа, а в периода от 01.09.2015 год. до края на
шестмесечния период по чл.225, ал.1 от КТ – 07.11.2015 год. е работила на
длъжността „социален работник“ към СКЦ при Община Шумен. Видно от заключението
на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото и
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по делото, брутното трудово
възнаграждение на ищцата, изчислено по реда на чл.228 от КТ е било в размер на
621.60 лева, а получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение на
заеманата след 01.09.2015 год. длъжност е било в размер на 510.68 лева. В този
смисъл съдът при определяне на дължимото обезщетение, изчислено както по реда
на чл.225, ал.1 от КТ, така също и на това по чл.225, ал.2 от КТ взе предвид
заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в този
смисъл.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за
периода от 08.05.2015 год. до 31.08.2015 год. се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен за сумата от 2362.08 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа, поради уволнението, а по
отношение на втората част от иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
във вр. с чл.225, ал.2 от КТ за периода от 01.09.2015
год. – 07.11.2015 год. се явява основателен и доказан за сумата от 247.74 лева.
При преценка размера, за който иска следва да бъде уважен съдът съобрази
обстоятелството, че след приемане на заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза от ищцовата страна е направено изменение
на иска, като същия следва да се счита предявен за обща сума от 2609.82 лева,
включваща посочените по-горе две претенции, доколкото по отношение на разликата
до първоначално претендирания размер страната е
направила отказ от иска.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.255,
ал.2 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло именно за претендираната от ищцовата страна
сума след изменението на иска, а именно общата сума от 2609.82 лева.
На основание разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД работникът или
служителят има право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
Тълкувателно решение №3 от 1996 на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на
поканата, а ако такава не е отправена – от датата на подаване на исковата
молба. В настоящия случай ищецът претендира заплащане на законната лихва от
датата на предявяване на иска, поради което искът се явява основателен и следва
да бъде уважен именно от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2015 год.
до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, с оглед предявените и уважени искове.
При преценка на направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовата
страна адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства във връзка с обективно
съединените искове е било заплатено възнаграждение в общ размер на 700 лева.
Имайки предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в
разпоредбата на чл.7, ал.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, настоящия състав намира, че
възнаграждението по обективно съединените искове, съответно по чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и във вр. с чл.225, ал.2 от КТ е определено в размер под
минималните размери, посочени в разпоредбата на чл.7, ал.1 и 2 от същата
наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така определеното
възнаграждение, дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че общият размер на
дължимото възнаграждение за трите обективно съединени иска, изчислено по реда,
указан в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК и съобразявайки разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и ал.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год., както и размера на
минималната работна заплата, установена за страната към датата на сключване на
Договора за правна помощ, приета с ПМС №139/04.06.2015 год., намира, че
минималният размер на определеното по посочения по-горе начин общо
възнаграждение за предявените искове следва да бъде в размер на 1132.69 лева. Доколкото заплатеното и претендирано
от страната възнаграждение е в общ размер на 700 лева се налага извода, че
същото не е прекомерно, поради което и претенцията за неговото заплащане на
основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от НК следва да бъде уважена изцяло.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на 354.39 лева, от
които 204.39 лева – държавна такса по предявените и уважени искове и 150 лева –
възнаграждение за вещо лице.
С оглед на обстоятелството, че предявените искове
са уважени изцяло на ответната страна разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението
на С.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв.С. И. от ШАК, извършено
на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ, във вр.
с чл.326, ал.2 от КТ със Заповед №295 от 07.05.2015 год. на Директора на ОУ „***“, със седалище и адрес на управление:
с.Изгрев, община Венец, област Шумен, като ОТМЕНЯ
Заповед №295 от 07.05.2015 год. на Директора на ОУ
„***“, със седалище и адрес на управление: с.Изгрев, община Венец, област Шумен.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.М.М., с ЕГН**********
на заеманата преди уволнението длъжност „старши прогимназиален възпитател“ при ОУ „***“,
със седалище и адрес на управление: с.Изгрев, община Венец, област Шумен.
ОСЪЖДА ОУ „***“, със седалище и адрес на управление:
с.Изгрев, община Венец, област Шумен на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и във вр.
с чл.225, ал.2 от КТ да заплати на С.М.М., с ЕГН********** сумата от 2609.82
лева /две хиляди шестстотин и
девет лева и осемдесет и две стотинки/, от които 2362.08 лева, представляваща обезщетение
за времето, през което поради уволнението е останала без работа за периода от
08.05.2015 год. – до 31.08.2015 год. и 247.74 лева – обезщетение за времето,
през което поради уволнението е работила на по-ниско платена работа за периода от
01.09.2015 год. до 07.11.2015 год., равняващо се на разликата в заплатите, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОУ „***“, със седалище и адрес на управление:
с.Изгрев, община Венец, област Шумен на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на С.М.М.,
с ЕГН********** сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА ОУ „***“, със седалище и адрес на управление:
с.Изгрев, община Венец, област Шумен на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата по
сметка на ШРС сумата 354.39 лева, от които 204.39 лева – държавна такса по
предявените и уважени искове и 150 лева – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването
му на страните – 08.12.2015 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: