Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1918/16.12.2015г. , гр. Шумен

 

Шуменски районен  съд,  в публичното заседание на дванадесети  декември   ,   през две хиляди и  петнадесета    година, в състав :

                                                                                              Съдия: З.Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 1779  по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск  с правно основание  чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД  .

Депозирана е искова молба от Д.Д.Д. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , кантора 1а срещу Община Шумен  , представлявано от Кмета , БУЛСТАТ *** , в която посочва , че   била регистрирана  като безработна и активно търсеща работа и на  14.10.2014 г. около 12 ч. отивала към БТ  да се информира за кога имала насрочена среща с работодатели по програма за безработни лица, като вървяла пеш по бул. „***“ по северното пешеходно платно.   Приближавайки сградата на Драматичния театър откъм източната му страна усетила, че тока на дясната  и обувка попаднал в дупка, загубила равновесие, политнала напред, спънала се и паднала по очи. Заявява че не помни колко време е лежала на земята, в един момент осъзнала, че  около нея се струпват хора, които искали да и помогнат сред които и нейна позната. Вдигнали я, сложили я на стол и и донесли вода. След като се посъвзела започнала да оглежда пораженията върху себе си отпадането и установила, че изпитва неописуема болка в лявата ръка и не може да я движи, дрехите и били в кръв, изпитвала силна болка в дясното коляно и не можела да го движи. Усетила кръвотечение в устата си, помислила че е  разбила устата си, но след това на 2-3м от мястото на падане хората, които и помогнали видели два зъба, които се оказали нейните предни горни зъба. Имала охлузвания и кръв по лицето си и след известно време и отоци. След посещение в  ДКЦ и направа на рентгенова снимка се установило, че има счупване на лява ръка, посетила спешното отделение  на болницата, но поради липса на лекар-ортопед била насочена към частен ортопедичен кабинет.  При преглед  в кабинета на д-р Р. Д. Н. същият установил, че при падането била получила следните увреждания: травма нал лява предмишница – фрактура на радиус на типичното място с дорзална дислокация на фрагментите и фрактура на сталоиден израстък на улната; травма на дясно коляно – без фрактура силно отекло,  мораво синьо и травматични екстракция на два предни зъба. Била и насрочена спешна операция в МБАЛ „Европоспитал“ ООД гр. Варна. Операцията се състояла на 15.10.2014 г. с пълна анестезия, като и били поставени 2 бр. Киршнерови игли и гипсова имобилизация за срок от 30 дни и била изписана за домашно лечение. На 18.11.2014 г. гипса и бил отстранен, но продължавала да има болки в дясно коляно, ежедневно главоболие, а лявата и ръка била със силно ограничени и болезнени движения. Болките в ръката и се засилвали и при преглед  се установило миграция на едната игла  подкожно, която и била поставена при операцията. Била и  насрочена операция за отстраняване на иглата, която се състояла на 24.03.2015 г. във Варна, пак с пълна анестезия, като  пролежала три дни в болницата и била изписана за домашно лечение. Ищцата заявява, че след инцидента претъпяла значителни загуби, дълго време не можела сама да се обслужва и разчитала на грижи на сина си, който се наложило да напусне  работата си в чужбина за да я гледа. Към момента не може  да си движи нормално  лявата ръка и е в невъзможност да си намери работа, наложило се да бъдат извадени всичките и зъби в следствие на   травмата и да се направи цялостна горна и долна протеза, често получавала болки в коляното. Средствата за лечението и били значителни, но разполагала с разходооправдателни  документи  за сума  в размер на 699.48 лв. Претендира заплащане ответника на  сума в размер на 699.48 лв. обезщетение  за имуществени вреди и сума в размер на 17 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане от вещ, чийто собственик е ответника, ведно със законната лихва считано от 14.10.2014 г. до окончателно изплащане на сумата както и присъждане на направените по делото разноски. В уточняваща молба заявява , че неимуществените вреди се изразяват в имуществени вреди , представляващи разходи за първичен лекарски преглед , оперативни лечения , медикаменти , транспортни разходи  във връзка с оперативни лечения в МБАЛ „Еврохоспитал“ гр.Варна  и за неимуществени вреди , изразяващи се в болка и страдания , причинени от травма на лява предмишница – фрактура на радиус на типично място с дорзална дислокация на фрагментите и фрактура на сталоиден израстък на улната , травма на дясно коляно – без фрактура , силно отекло , болезнено , мораво синьо , травматична екстракция на два предни горни зъба и разклащане на всички горни зъби , напрегнатост , нервност , неспокоен сън , ежедневно главоболие и виене на свят ,  в резултат на увреждане на вещ .

В открито съдебно заседание поддържа предявените искове .

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че искът е неоснователен, тъй като  твърденията в исковата молба не били доказани по категоричен начин. Описанието на  начина на получаване на травмите в амбулаторните  листи било направено само въз основана разказ на ищцата.  Исковете за имуществени  и  неимуществени вреди за неоснователни и недоказани по основание и по размер. Представените доказателства  към исковата молба не били достатъчно категорични, че  претърпените  от ищцата болка и страдание са в следствие на описания в исковата молба инцидент. Претендират отхвърляне на иска и присъждане на  деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение

След като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

На първо място , относно правната квалификация на претенцията , съдът намира за необходимо да уточни , че т.к. се касае за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на една вещ – тротоар – чл. 50 ЗЗД, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, искът е с правно основание чл. 49 ЗЗД  вр. чл.45 от ЗЗД - за виновно бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.

По искане на ищеца са разпитани като свидетели М. Х. И., И. Б. К. , от които първият  твърди , че е възприел процесното деяние непосредствено . М.И.разказва , че има дългогодишно познанство с ищцата . На 14.10.2014 г. в  кафене , находящо се в близост до сградата на театъра в гр.Шумен , била заедно с дъщеря си . Още в далечината видяла ищцата , която идвала от посока „Руски паметник“ в гр.Шумен .  Проследила я с поглед как преминава покрай тях и се отправя посока „нагоре“  . Смятала да я предупреди , че настилката пред театъра е много неравна , но в този момент се случил инцидента . Ищцата паднала  на ръката си . Свидетелката , заедно с дъщеря си веднага отишла да и помогне . Като се приближили установили , че падането е причинено от неравност , която се е получила от натрошена и надигната тротоарна плочка . Повече от 1-2 см стърчали плочките . От устата на ищцата шуртяла кръв , сложили я на стол  в намиращото се в близост кафене , имала ударено около дясното око . Където се били счупили очилата и имало наранено място . Секунди по-късно ищцата си пипнала устата и установила , че и липсват зъби , те също погледнали и  видели , предните и два горни зъба липсват . Констатирали , че лявата и ръка е неестествено извита , дясното коляно било оттекло и започнало да посинява .  Завели я до поликлиниката където след рентгенова снимка  било изяснено , че лявата и ръка е счупена .  Съдът възприема за изцяло достоверни горните показания ,  Те изхождат от лице , за което не са налице основания съдът да приеме вероятна заинтересованост и се потвърждават от другите доказателства по делото , а именно множеството писмени доказателства :  амбулаторен лист  № 989 от 14.10.2014 г.; амбулаторен лист № 1193 от 18.11.2014 г.; амбулаторен лист № 296 от 16.03.2015 г.; епикриза от отделение  по ортопедия и травмотология при МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД гр. Варна – 2 бр.   ,  история на заболяване  обща 921 постъпила на 24.03.2015 г., епикриза, направление за хоспитализация от 16.03.2015 г.; предоперативна епикриза; оперативен протокол; искане за рентгенологично изследване от 24.03.2015 г.; резултат от рентгенологично изследване; информирано съгласие за провеждане на рентгеново диагностично изследване от 24.03.15 г.; информирано съгласие за медицински и хирургически процедури от 24.03. година не се чете  г.; декларация за информирано  съгласие  на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване от 26.03.15 г.; декларация за информиране на вида и цените на всички медицински и допълнителни услуги и  тяхното заплащане от 24.03.2015 г.; лист за предоперативна анестизиологична консултация и преценка; анестизиологичен лист от 24.03.2015 г., както и от заключението по назначената СМЕ . Според последното ищцата е получила лицева травма – травматично избиване на централните резци на горната челюст , контузия на лява предмишница , изразяващо се в счупване на двете кости на лявата предмишница , в областта на гривнената става : счупване на лъчевата кост на предмишницата на типично място , с изместване на фрагментите в задна посока на 45 градуса , счупване стилоидния израстък на лъчевата кост , контузия на дясното коляно , без данни за увреждане на ставно –връзковия апарат. Съобразно изложеното по-горе съдът намира за доказано , че в резултат на неравност на настилката , ищцата е паднала и са настъпили твърдените травматични увреждания : травматично избиване на централните резци на горната челюст , контузия на лява предмишница , изразяващо се в счупване на двете кости на лявата предмишница , в областта на гривнената става : счупване на лъчевата кост на предмишницата на типично място , с изместване на фрагментите в задна посока на 45 градуса , счупване стилоидния израстък на лъчевата кост , контузия на дясното коляно . Следва да се отбележи , че е налице известно противоречие в доказателствата , относно  травматичното избиване на горните предни зъби на ищцата  . Според медицинската документация е извършено „екстракцио“ , което според ВЛ е изваждане на зъбите ,  като разяснява , че избиването , т.е. загубата на зъби заедно с корена се нарича „екпунсио“  , т.е. не може да се направи категоричен извод дали при падането , предните два зъба на ищцата са били счупени и споследствие извадени корените им или  са били избити , което обаче не от съществено значение с оглед вредоносния резултат . И в двата случая е налице болка и страдания  , както към момента на  счупването/избиването  , така и впоследствие . Също , с оглед претенцията на ищцата , съдът намира , за необходимо да конкретизира , че не приема за доказани твърденията на ищцата , че в резултат на избиването/счупването е настъпило влошаване на състоянието на останалите и зъби . Не са представени писмени доказателства за зъбния статус на ищцата преди  процесния инцидент , поради и което ВЛ заявява , че действително част от останалите зъби на ищцата са разклатени , има пародонтоза , но тези здравословни проблеми е възможно да се дължат на множество фактори ,  ето защо съдът намира , че не може с категоричност да се приеме съществуването на причинна връзка между счупването/избиването на  предните два зъба и  описания здравословен проблем.  С оглед подробно цитираните по-горе свидетелски показания ,  както и СМЕ , съдът приема за доказано , че  като пряка и непосредствена последица от инцидента са претърпените болки и страдания от ищцата , не само от счупването на ръката и , но и от последващите медицински интервенции в тази връзка . Доказано е , че е последвала деформация на на лъчевата кост на границата с бодилковия  израстък на лакътната кост , както и стеснена радиокарпална ставна ивица , с които морфологични промени могат да бъдат обяснени наблюдаваните от ВЛ , към момента на прегледа , болков синдром и частични ограничени движения на лявата гривнена става и пръсти  .  Ясно , че тези значителни травми са довели до продължителни болки и страдания , физически дискомфорт , невъзможност ищцата сама да се обслужва в хигиенно-битов план и др. Според категоричните твърдения на свидетелите  изпитала и значителен емоционален  стрес , станала по-необщителна , изпитвала страх да излиза навън за да не падне отново   .

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.  Нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. Доколкото пешеходната зона (тротоар ) пред сградата на театъра , където съдът приема за доказано , че е настъпило деянието е на територията на гр.Шумен , съдът счита , че ответникът е лицето , което следва да осъществява действия за поддържането на вещта в изправно състояние  , т.е. е пасивно материално легитимиран да отговаря за вредите  произтекли от нея .

Обобщавайки изложеното  съдът намира , че са налице всички елементи на състава на непозволено увреждане , в хипотезата на чл.49 от ЗЗД   , поради което описаните по-горе неимуществени вреди подлежат на обезщетяване  , подчинявайки се справедливостта , съгласно чл.52 от ЗЗД . Справедливостта не е абстрактно понятие , а е свързана с редица конкретни , обективно съществуващи факти – продължителност , интензитет на претърпените негативни промени в неимуществената сфера на пострадалия  и др.  Съобразявайки установените по делото факти съдът счита , че справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания е в размер 15 000 лева , или искът за неимуществени вреди се явява  частично основателен . За разликата от 15 000 лева , до пълния предявен размер  от 17 000 лева , претенцията е недоказана и подлежи на отхвърляне .

Относно претенцията за имуществени вреди , съдът счита намира , че представените по делото писмени доказателства фактура  № 0000100204 от 14.10.2014 г.  ведно с фискален бон;  касов  ордер и фискален бон от 15.10.2014 г.; касов ордер и фискален бон от 24.03.2015 г.; фискален бон от 14.10.2014 г., рецептурна  бланка  от 14.10.2013 г.; фискален бон от 09.04.2015 г.; рецептурна бланка от 03.04.2015 г. ; 2 бр билети на ЕТАП  Варна Шумен  от 15.10.2015 г. два билета   БДЖ Шумен Варна Шумен от 24.03.2015 и 26.03.2105 г. , декларация за информиране на вида и цените на всички медицински и допълнителни услуги и  тяхното заплащане от 24.03.2015 г.; разпечатка от  електронни услуги на НАП за здравноосигурителния статус на ищцата от 24.03.2015 г. , установяват по несъмнен начин , че сумата от 699,48 лева са  разходи извършени във връзка с установените травми , поради което претенцията се явява изцяло основателна .

Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана , поради което ответникът следва да бъдат осъдени да заплатят върху посочената по-горе главница от 15 699, 48 лева   и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва , считано от датата на деликта – 14.10.2014г.

С оглед изхода от правния спор и на основание чл.78 , ал.1 и ал.6 от ГПК , ответникът следва да заплати следните суми : в полза на ищеца , извършените деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска – 975,70  лева и в полза на Бюджета на СВ по сметка на ШРС , обща сума от 849,72 лева , от която 627,97 лева -държавна такса върху размера на уважените искове и 221,75 лева - възнаграждение на ВЛ по СМЕ  , съразмерно на уважената част от иска  възнаграждението на назначения ОП на ищцата .

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска , а именно юрисконсултско възнаграждение , в размер на 165,08 лева .  

Водим от горното, съдът

Р          Е          Ш          И :

ОСЪЖДА Община Шумен  , представлявано от Кмета , БУЛСТАТ *** , на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Д.Д.Д. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** ,  обезщетения за вреди, настъпили на 14.10.2014г.  ,  в гр. Шумен ,  вследствие на падането й поради стъпване на  натрошена плочка от настилката , на бул.“***“ , пред сградата на Драматичния театър  ,  в размери както следва :

·         15 000 (петнадесет хиляди ) лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от травма на лява предмишница – фрактура на радиус на типично място с дорзална дислокация на фрагментите и фрактура на сталоиден израстък на улната , травма на дясно коляно , травматична екстракция на два предни горни зъба 

·         699,48 (шестстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и осем ст.) лева –имуществени вреди , представляващи  медицински разходи  ,

         ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането – 14.10.2014г. , до окончателното й изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД , за неимуществени вреди , за разликата от 15 000 лева , до пълния предявен размер от 17 000 лева , като неоснователен .

ОСЪЖДА Община Шумен  , представлявано от Кмета , БУЛСТАТ ***  да заплати на Д.Д.Д. , ЕГН:********** ,  сумата от 975,70   (деветстотин седемдесет и пет ) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

ОСЪЖДА Община Шумен  , представлявано от Кмета , БУЛСТАТ *** да заплати в полза на Бюджета на СВ , по сметка на ШРС , сумата от 849,72 (осемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и две ст.)лева , от която 627,97 лева -държавна такса върху размера на уважените искове и 221,75 лева - възнаграждение на ВЛ по СМЕ  , съразмерно на уважената част от  иска .

ОСЪЖДА Д.Д.Д. , ЕГН:********** *** да заплати на Община Шумен , представлявано от Кмета , БУЛСТАТ *** сумата от 165,08 (сто шестдесет и пет лева и осем ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска , представляващо юрисконсултско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.  

СЪДИЯ: