22.12.2015 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
03 (трети) декември Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1808 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Енерго-про продажби” АД гр. Варна твърди, че
през периода от 22.12.2009 г. до 27.02.2013 г., изпълнило задълженията си по
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. От друга страна,
ответникът К.А.К., който бил клиент на дружеството с клиентски № 1300102780, за
обект с абонатен номер 051504173, находящ се в с. Черноглавци, обл. Шумен, ул.
„***“ № 22, не заплатил възникналите задължения в сроковете, уговорени между
страните и останал задължен към ищеца в качеството му на продавач (краен
снабдител на електрическа енергия) за сумата 1549,02 лева. Забавата на
ответника основавала и дължимостта на парично обезщетение в размер на законната
лихва като за конкретната забава, същият му дължал сума в размер на 740,02
лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 3185/2014
г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, К.К. подал
възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на
ответника да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото
дружество в посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото
исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и по
заповедното производство.
Ответникът,
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не подава отговор на исковата молба. В
съдебно заседание моли претенциите да бъдат отхвърлени, като сочи, че не
притежава имот, намиращ се в с. Черноглавци.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: по
делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Е.Он България продажби“ АД“, одобрени с Решения №№
ОУ-061/07.11.2007 г. и ОУ-004/06.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране. Според чл. 4, ал. 1, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за
потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия
в срок и начин, подробно уредени в общите условия. Съдът констатира, че ищцовото
дружество издало фактури №№ 0095019592/28.12.2012 г., 0095721266/30.01.2013 г.,
0096430462/27.02.2013 г., 3300835131/12.02.2013 г., за сума в общ размер 105,40
лв. за консумирана енергия за периода 14.11.2012 г. до 19.02.2013 г. и за
възстановяване на електрозахранването. Освен това, представено е и дебитно
известие № 0070831373/22.12.2009 г. към фактури, издадени през 2008 г. и 2009
г. /неприложени по делото/, в което е посочено задължение на ответника на обща
стойност 1443,62 лева. Във всички описани документи, като получател е посочен К.А.К.,за
обект № 0501504173, адрес на обекта с. Ивански 9810, ул. „***“ № 22. Идентично
е описанието на обекта и в представената по делото справка за потреблението към
11.06.2015 г., изготвена от ищеца за периода 13.01.2009 г. – 01.01.2014 г.
Съгласно
заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода
22.12.2009 г. – 27.02.2013 г., незаплатените суми за потребена електрическа
енергия за обект № 0501504173 и адрес на потребление с. Ивански, обл. Шумен,
ул. „***“ № 22 възлиза общо на 1549,02 лв., а на мораторната лихва – на 740,08
лева.
От приложеното
ч.гр.д. № 3185/2014 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Енерго-про
продажби“ АД подал на 19.12.2014 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1821/19.12.2014 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в
общ размер 355,90 лв. В заявлението и в заповедта е посочено, че сумите се
дължат за незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен № 0501504173, с.
Черноглавци, ул. „Бели Лом“ № 22. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 02.06.2015 г., депозирал възражение по чл. 414 от
ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника К.К. в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1821/19.12.2014
г. по ч.гр.д. № 3185/2014 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение
срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 1549,02 лв.,
представляваща стойността на консумирано количество електрическа енергия за периода
от 22.12.2009 г. до 27.02.2013 г., в обект, находящ се в с. Черноглавци, обл.
Шумен, ул. „***“ № 22 ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 19.12.2014
г. до окончателното плащане и 740,02 лв., представляваща сбора от лихвите за
забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от
фактурите, издадени от ищцовото дружество, до 06.12.2014 г.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази
насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното
заповедно производство по ч.гр.д. № 3185/2014 г. на ШРС, общите условия, при
които е сключен договорът за продажба на електрическа енергия и горепосочените
фактури.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ:
В
настоящото производство, ищецът следва да докаже, че страните по делото са
насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на
договор за продажба на електрическа енергия. По силата на същия, ищецът, като
краен снабдител, следва да се задължи да продава на ответника, като потребител,
електрическа енергия за конкретен обект на потребление. Основанието за плащане
на електрическата енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи
плащане на цената на реално доставената му и получена от него електрическа
енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида,
отчетена по надлежния за това ред със СТИ – електромер, за същия обект на
потребление. В случая, „Енерго-про продажби“ ЕАД гр. Варна не доказа наличието
на сключен с К.К. договор за продажба на електрическа енергия за обект, находящ
се в с. Черноглавци, обл. Шумен, ул. „***“ № 22. Именно този обект на
потребление е посочен в заявлението, депозирано от ищеца по реда на чл. 410 от
ГПК, в издадената въз основа на него заповед за изпълнение и в исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство. От друга страна,
всички събрани доказателства обуславят наличие на друга облигационна връзка
между страните – относно продажба на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в с. Ивански, обл. Шумен.
Поради
това, съдът намира, че предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
98а от ЗЕ се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: същият се явява акцесорен по
отношение иска за установяване на главното вземане. Предвид обстоятелството, че
съдът намира претенцията за установяване на вземане за парична сума,
представляваща цена на потребена електрическа енергия за неоснователна, искът
за парична сума в размер на 740,02 лв., представляваща сбора от лихвите за
забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от
фактурите, издадени от ищцовото дружество, до 06.12.2014 г. също следва да бъде
отхвърлен.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД със седалище гр. Варна, ЕИК ***,
адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район „***”, бул.
„***” № 258, „Варна Тауърс – Г”, представляван по закон от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С.,
против К.А.К. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката, за признаване за установено
съществуването на вземането за парична сума в размер на 1549,02 лв. (хиляда
петстотин четиридесет и девет лева и 02 ст.), ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.12.2014 г. до окончателното плащане, представляваща цена
на консумирана през периода от 22.12.2009 г. до 27.02.2013 г., електрическа
енергия по клиентски номер 1300102780 за обект с абонатен номер 0501504173 и
адрес на потребление с. Черноглавци, обл. Шумен, ул. „***“ № 22, за което
вземане е издадена заповед № 1821/19.12.2014 г. по ч.гр.д. № 3185/2014 г. по
описа на Районен съд гр. Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна против К.А.К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 740,02 лв. (седемстотин и четиридесет лева), представляваща сбора от
лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по
всяка от фактурите, издадени от ищцовото дружество, до 06.12.2014 г., за което
вземане е издадена заповед № 1821/19.12.2014 г. по ч.гр.д. № 3185/2014 г. по
описа на Районен съд гр. Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: