МОТИВИ на решение № 642/30.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1822/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен  

 

            Производство по чл. 7 и сл. от ЗЗДН.

            В молбата си /уточнена и допълнена/ с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН пострадалото лице С.З.К. твърди, че с извършителя Р.В.Р. са бивши съпрузи. С решението за прекратяване на брака, родителските права по отношение на детето им З., били предоставени на майката, а ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Шумен им било предоставено за общо ползване. След развода страните установили фактическо съжителство, което продължило до м. юли 2014 г., когато ответникът заживял на съпружески начала с друго лице. На 11.06.2015 г. К. предявила пред ШРС иск за увеличение на присъдената издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, като исковата молба била получена от извършителя на 22.06.2015 г. Оттогава, последният започнал да осъществява над молителката системно психическо и емоционално насилие. Тъй като притежавал ключ за апартамента, Р. посещавал жилището по всяко време, проверявал наличието на хранителни продукти в хладилника, колко пъти и с какво се храни детето, като в резултат от посещенията му, предизвиквал скандали. В хода на същите, ответникът заплашвал бившата си съпруга, обиждал я, изваждал продукти от хладилника и ги хвърлял, удрял по различни предмети. Описва два от тези случаи, състояли се на 12.07.2015 г. и на 14.07.2015 година. В резултат на поведението на Р., пострадалата живеела в непрекъснат стрес. Моли съда да бъде издадена заповед за защита срещу Р.Р., като му бъдат наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН мерки за закрила.

            Извършителят не отрича, че посещавал всекидневно жилището, обитавано от пострадалата и че предизвиквал скандали, в хода на които заплашвал К.. Обосновава поведението си с обстоятелството, че последната не полага адекватни грижи за детето на страните, оставя го да се разхожда по улиците по цял ден, приготвя му нездравословна храна при положение, че Р. осигурявал достатъчно качествени продукти. Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна, като заявява, че ако бъде отстранен от жилището, веднага ще го продаде.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Не се спори, а и видно от приложеното решение по гр.д. № 1378/2003 г. по описа на ШРС се установява, че страните са бивши съпрузи, като имат родено едно дете – З., роден на *** година. К. и Р. обитавали съвместно апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***”                  № 31, вх. 1, ет. 1, ап. 1. Извършителят напуснал жилището през м. юли 2014 г., като се установил, заедно със съжителстващата на съпружески начала с него свид. В. К., в жилище под наем в непосредствена близост до описаното по-горе. Същият продължил да посещава ежедневно дома на К., като упражнявал контрол спрямо начина на отглеждане на ненавършилото пълнолетие дете, като често предизвиквал скандали. През м. юни 2015 г., пострадалата предявила иск за увеличение на дължимата от ответника на малолетното дете издръжка, като в ШРС било образувано гр.д. № 1476/2015 г. След получаване от Р. на препис от исковата молба на 22.06.2015 г., поведението му спрямо бившата му съпруга станало агресивно. Извършителят, при посещенията си в дома й, предизвиквал скандали, най-големите от които на 12.07. и на 14.07. Същият проверявал къде е и с какво се храни детето, изваждал продукти от хладилника и ги хвърлял по земята, отправял заплахи към К. – че ще я унищожи, ще я превърне в осемдесетгодишна старица, ще я убие, обиждал я с думите „курва“, „проста“. В резултат от действията на ответника, молителката изпитвала постоянен страх, била разтревожена.

            За да приеме горната фактическа обстановка, съдът дава вяра на показанията на разпитаните в съдебно заседание като свидетели С.К. (майка на пострадалата) и Т.Ч., както и приложените писмени доказателства.

            Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

            Съгласно легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономичско насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка. Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи. От събраните по делото доказателства се установи, че на 12.07.2015 г. и на 14.07.2015 г. Р.Р. извършил актове на домашно насилие спрямо С.К., изразяващ се в психическо насилие.

            Предвид всичко изложено, съдът приема, че спрямо С.К. е извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което същата следва да получи защита срещу извършителя на насилието – Р.Р. чрез издаване на заповед за защита от домашно насилие с вписано предупреждение за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН от неизпълнението й.

            Защитата следва да се осъществи чрез следните мерки, предвидени в закона: задължаване на извършителя Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. К.; отстраняване от съвместно обитаваното със С. К. жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ № 31, вх. 1, ет. 1, ап. 1, забрана на извършителя да приближава описаното жилище и местоработата на С. К. – СОУ „***“ гр. Шумен. Продължителността на тези мерки следва да бъде определена на една година, считано от влизане в сила на настоящото решение. Поради неконкретизирането на местата за социален отдих и контакти на пострадалото лице, не следва да бъде постановявана забрана на извършителя да приближава такива.

            Относно размера на наказанието „Глоба”, което съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на извършителя: съдът, като съобрази тежестта на извършеното от Р., както и косвените данни за имущественото и здравословно му състояние, определи размера й на 200,00 лева.

            На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, съдът осъди Р.Р. да заплати и държавна такса по молбата за защита, включително за служебно издаване на изпълнителен лист, и на заповед в общ размер 35,00 лева.

            Р.Р. бе осъден да заплати на С.К. направените разноски в размер на 300,00 лева.

            На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, съдът постанови преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР гр. Шумен.

            Воден от гореизложеното съдът постанови решението си.  

 

                                                                                               Районен съдия: