Р Е Ш Е Н И Е

 

1856/2.12.2015г.,       Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                            седми  състав

На 19 (деветнадесети) ноември                                                   Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                 Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия  Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1838 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            В исковата си молба, „ЗАД Армеец“АД гр. София, представлявано от Р.Р.Г. твърди, че на 02.07.2010 г., в гр. Шумен, в района на свинекомплекс „Брадърс комерс“, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „БМВХ6“ с рег. № *** попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътя и му били причинени имуществени вреди. Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца и „Интерлийз ауто“ ЕАД гр. Шумен договор за застраховка „Каско” от 09.01.2010 година. Настъпилото ПТП било по вина на Община Шумен, тъй като се дължало на попадане в дупка на общински път. По заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била образувана преписка № 36010030100430, като след извършени оглед и оценка, възлагане на автосервиз, на 28.02.2013 г., на застрахования било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1360,00 лева. На ответника била изпратена покана да заплати цитираната сума, както и 10,00 лв. ликвидационни разноски, но това не било сторено. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди. Моли съда да постанови решение, по силата на което Община Шумен да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 1370,00 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, сума в размер на 418,90 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 1370,00 лв. за периода 13.07.2012 г. – 13.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане, както и разноските по настоящото производство.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че не били представени документи, изходящи от незаинтересовани страни, установяващи настъпването на ПТП. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодни разноски. В хода на устните състезания, пълномощникът на ответната страна прави възражение за изтекла давност.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Съдът констатира от застрахователна полица № 100303А217194/09.01.2010 г., че между „ЗАД Армеец” АД гр. София и „Интерлийз ауто“ ЕАД клон гр. Шумен бил сключен договор за комбинирана имуществена застраховка „Каско, гражданска отговорност на МПС и злополука“ за МПС – автомобил марка „БМВ”, модел „Х6” с рег. № *** АХ, като срокът на застраховката обхваща периода от 00,00 ч на 12.01.2010 г., до 24,00 ч на 11.01.2011 година. В полицата е вписан като упълномощен водач „Вигор-Рент-а-кар“ ЕООД гр. Шумен. От представеното уведомление-декларация по щета по застраховка „Каско на МПС“от 02.07.2010 г. се установява, че водачът Б.К.И. /упълномощен да представлява ползващото автомобила дружество пред застрахователи и да управлява същия / отправил искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като описал настъпило ПТП с участието на автомобила на 02.07.2010 г. Същият е описал, че на 02.07.2010 г. се движил с автомобила от кв. Макак към гр. Шумен и в района преди „Брадърс комерс“, за да избегне попадане в дупка на дясното платно, преминал в платното за насрещно движение, но заради дупките там при връщане в дясната лента, гръмва предна дясна гума. След спиране и оглед, водачът установил, че е издута и предна лява гума. И. сочи, че уведомил органите на МВР, които посетили мястото, но отказали да съставят протокол за ПТП. Последното обстоятелство е удостоверено и от служителя на ищцовото дружество С.А. върху опис на претенция от 02.07.2010 г., като сочи, че посетил заедно с представители на КАТ мястото на ПТП, но последните отказали да съставят протокол за ПТП. По делото са представени , опис-заключение по щета от 02.07.2010 г., опис на претенция № 36010030100430/05.07.2010 г., фактура № 1100038392/02.07.2010 г., ведно с фискален бон, експертиза от 05.07.2010 г.,  доклад по щета № 36010030100430 от 09.07.2010 г., писмо изх. № ВНз595/08.07.2010 г., РКО № 934/12.07.2010 г., от които е видно, че ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди и на 12.07.2010 г. платило на „Вигор-рент-а-кар“ ЕООД гр. Шумен застрахователно обезщетение в размер на 1360,00 лева. Съдът констатира, че с регресна покана изх. № 16081/29.07.2010 г., застрахователят поканил ответната страна да му плати сума в размер на 1370,00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Поканата е получена от Община Шумен на 02.08.2010 година.

            Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № *** е следният: на 02.07.2010 г. при движение на автомобила от кв. Макак към гр. Шумен, при приближаване към фирма „Брадърс комерс“, водачът предприема маневра за заобикаляне на намиращи се пред него шахматно разположени дупки, но не може да ги избегне. Поради това, предните гуми на автомобила попадат в дупките. Причината за настъпване на ПТП е пропадане на превозното средство в дупки с остри ръбове, при което са увредени предна лява и предна дясна гуми, тоест, налице е причинно-следствена връзка между настъпилото на 02.07.2010 г. ПТП и уврежданията по автомобила. Вещото лице сочи, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 1352,00 лева. Излага, че към 02.07.2010 г. състоянието на пътната настилка е било лошо, с неравности и дупки с различна форма и размер. Заключава, че скоростта на автомобила е била от порядъка на 40 км/час до 50 км/час, като водачът е направил всичко възможно, за да предотврати настъпването на ПТП, като не е допринесъл за същото.

            Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за неизпълнение /законната лихва/ върху сумата 1360,00 лв. е в размер на 415,85 лв., върху сума в размер на 1370,00 лв. се равнява на 418,90 лв., а върху сумата 1352,00 лв. за периода 13.07.2012 г. – 13.07.2015 г. – в размер на 413,41 лева.

            Разпитаният в съдебно заседание свидетел Б.И. излага, че си спомня настъпило ПТП, без да помни точната дата. Същият управлявал лек автомобил, марка „БМВ Х6”, като се движил от кв. Макак към гр. Шумен. При приближаване до свинекомплекс, находящ се в началото на града, управлявал превозното средство с не-повече от 50-60 км/час, тъй като по пътното платно се намирали множество дупки и било невъзможно управление с по-висока скорост. И. се опитал да избегне попадането на автомобила в дупка, но не успял, като и двете предни гуми попаднали в дупки, разположени и на двете пътни ленти. Свидетелят спрял автомобила и сигнализирал за случилото се на застрахователя и на органите на МВР.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По отношение на претенцията с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ:

            Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

            За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни предпоставки:   1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;   2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение;   3) възникване на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са налице посочените предпоставки – наличие на застрахователен договор и изплащане на застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция. По отношение на третата предпоставка: отговорността на Община Шумен се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си, ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат – причиненото увреждане на застрахования автомобил. Съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр. чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от ЗПътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Според нормата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Безспорно е, че мястото, където е настъпило произшествието е собственост на Община Шумен. Тоест, Община Шумен като собственик на общинския път е следвало да осигури обезопасявянето на същата, като осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането й.  Според §6, т. 37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от вината.

Според съда, по делото несъмнено се доказа чрез гласните доказателства и заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, механизма на настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие. Установи се, че основната причина за възникване на произшествието са разположените на пътното платно необезопасени и несигнализирани дупки – препятствия на пътя, в които е попаднал при движение управлявания от свид. И. автомобил.

            Съдът намира, че от материалите по делото е установено по категоричен начин, че Община Шумен се явява причинител на вредата, респ., че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на общински път, поради което следва да бъде ангажирана регресната отговорност на последната по чл. 213 от КЗ.

            Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че размера на причинените вреди по лекия автомобил, в частност: пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд необходими за възстановяването на превозното средство, в състоянието, в което е бил преди ПТП възлиза на 1352,00 лв. По делото се претендира и сума в размер на 10,00 лв., представляваща направени от застрахователя ликвидационни разноски, но не се представят никакви доказателства за извършването на такива.

            В съдебно заседание, пълномощникът на ответника прави възражение за изтекла погасителна давност. Такова не се прави с отговора на исковата молба, подаден по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК. По силата на изричната разпоредба на чл. 133, ал 1 от ГПК, правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което не може да се направи в първото по делото заседание или в хода на устните състезания. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.  Ето защо, направеното от Община Шумен възражение, като преклудирано, не следва да бъде обсъждано.

            Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният от „ЗАД Армеец” АД гр. София иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ срещу Община Шумен се явява частично основателен, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1352,00 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й част до пълния предявен размер – 1370,00 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

            Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. Установи се, че Община Шумен е получила регресната покана на 02.08.2010 г. Тоест, именно последната дата и датата на изпадане в забава на ответника. В случая се претендира обезщетение за периода 13.07.2012 г. – 13.07.2015 г. Според заключението на изготвената по делото ССЕ, размера на обезщетението за забава върху главница в размер на 1352,00 лв. за този период възлиза на 413,41 лева. Ето защо, предявеният иск следва да бъде частично уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 413,41 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 1352,00 лв. за периода 13.07.2012 г. – 13.07.2015 г. Претенцията в останалата й част до пълния предявен размер – 418,90 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.  

            По разпределението на разноските по делото:

            Искания за присъждане на разноски са предявени от двете страни по делото, като ищецът придружава същото с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

            Ищцовата страна представя доказателства за извършени разноски /от претендираните такива, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК/ в размер на 462,80 лв. за претенцията по чл. 213 от КЗ и в размер на 363,00 лв. за претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът – Община Шумен следва да бъде осъден да заплати на ищеца „ЗАД Армеец“ АД гр. София разноски в общ размер 814,96 лева.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника  направените разноски по настоящото дело съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 4,66 лева.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

         ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК***, с адрес: гр. Шумен, обл. Шумен, бул. „***” № 17, представлявана от Л.Д.Х., ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, с адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, район „Средец”, ул. „***“ № 2, представлявано от Р.Р.Г. на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, сума в размер на 1352,00 лв. (хиляда триста петдесет и два лева), представляваща част от изплатено на 12.07.2010 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско” обезщетение в общ размер на 1360,00 лв. за нанесени вреди по лек автомобил марка „БМВ Х6“ с рег. № *** АХ, собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД гр. Шумен, поради попадане на автомобила, на 02.07.2010 г. в препятствие на общински път между гр. Шумен, кв. Макак и гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2015 г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер 1370,00 лв. като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД гр. София, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 413,41 лв. (четиристотин и тринадесет лева и 41 стотинки), представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 1352,00 лв. за периода 13.07.2012 г. – 13.07.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер – 418,90 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община Шумен да заплати на „ЗАД Армеец“ АД гр. София направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковете, в размер на 814,96 лева.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЗАД Армеец“ АД гр. София да заплати на Община Шумен направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 4,66 лева.

            Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                                                  Районен съдия: