Р Е Ш
Е Н И
Е
1681/21.10.2015г.
Шуменският районен съд, в
публичното заседание на двадесет и четвърти септември , през две хиляди и петнадесета година , в състав :
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия
бр.д. №1847 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производство
по чл.50 от СК.
Депозирана
е молба от Ю.И.А.,
ЕГН: ********** с адрес *** и Х.М.А.,
ЕГН: **********, с адрес *** , в
която посочват , че са сключили граждански брак на 28.02.1982г. От брака нямат
непълнолетни деца .Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен ,
затова молят да бъде прекратен по
взаимно съгласие и да бъде утвърдено представеното от тях споразумението по
чл.51 от СК .
В
съдебно заседание съпрузите поддържат
молбата си за развод и
споразумението , извършват
допълнение в споразумението , касателно придобито по време на брака МПС , а
именно , че съпругата няма да получи уравнение за дела си .
След като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното:
По
делото е представено и прието Удостоверение за
сключен граждански брак , издадено въз
основа на Акт № ***. на Кметство Друмево, Община Шумен, ,
от което се установява , че страните са съпрузи от 28.02.1982г. Твърдят , че нямат непълнолетни деца .
Съдът констатира , че
молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от
друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични
отношения между съпрузите , отговаря на изискванията на закона и морала ,
поради което няма пречки да бъде утвърдено от съда . Поради липсата на доказателства в обратен
смисъл , съдът приема за доказано , че родените от брака деца са пълнолетни ,
ето защо не е необходимо съдът да се
произнася по въпросите за местоживеенето на дете , упражняването на родителските права , издръжката и режима на лични контакти .
С
оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от ТА.а за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер
на 40 лева , от които 30 лева
предварително са внесени от жената , остатъкът до пълния размер , а именно 10
лева е дължим от мъжа .
На
осн.чл.7 ал.1 , т.2 от ТА.а за държавните такси които се събират от съдилищата
по ГПК , мъжът следва да заплати държавна такса върху стойността на
поставеното в личен дял имущество – МПС
, в размер на 50 лева
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
сключения на 28.02.1982г. , с Акт № ***. на Кметство Друмево, Община Шумен, ГРАЖДАНСКИ
БРАК между Ю.И.А., ЕГН: ********** с адрес *** и Х.М.А., ЕГН: **********, с адрес *** ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ю.И.А.,
ЕГН: ********** и Х.М.А., ЕГН: **********, споразумение по чл.51 от СК както следва:
Застрахователната
оценка на МПС е 100 (сто ) лева
Съпругата
Ю.И.А., ЕГН: ********** не получава УРАВНЕНИЕ за дела си от описаното МПС .
ОСЪЖДА Х.М.А. ЕГН: ********** , да заплати по сметка на ШРС
обща сума от 60 ( шестдесет ) лева , от която 10 лева представлява остатъка от определената държавна такса за
водене на делото и 50 лева - държавна
такса върху ½ от стойността на поставеното му в личен дял МПС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: