Р Е Ш Е Н И Е

1892/12.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи декември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1858 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул.”Владислав Варненчик” № 258, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С. С. чрез М.М. срещу М.П.С. с ЕГН ********** с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, в следните размери: за сумата от 959.22 лева, представляваща дължима и непогасена главница за консумирана ел.енергия, начислена по фактури за периода от 09.01.2015г. до 08.04.2015г., както и мораторна лихва в общ размер от 10.35 лв. , представляващ сбора от лихвите върху всяка фактура от падежа й до 29.04.2015г., както и със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодните разноски по заповедното и исковото производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Ответникът бил клиент на ищцовото дружество във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер 0106202014, находящ се в гр.Шумен, ул.“Вит“ № 3, ет.3, ап.6. В качеството му на потребител на ел.енергия дължи заплащането на използваната ел.енергия в посочените в чл.27 и чл.28 от ОУДПЕЕ срокове. Получателят на услугата не е изпълнявал своите задължения за заплащане по фактури за периода 09.01.2015г. – 08.04.2015 г. в общ размер на 959.22 лв., като мораторната лихва на всяка лихва от падежа й до 29.04.2015г. били 10.35 лв. Предвид неизпълнението на поетите задължения от ответника, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1213/2015г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 570/21.05.2015г. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендира и разноски.

Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът се явява юрисконсулт М.М., като поддържа исковата молба и моли за постановяване на положително и неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на 325лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсулско възнаграждение, както и в настоящото в размер на 475 лв., представляващи 75 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. юрисконсулско възнаграждение и 100 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул.”Владислав Варненчик” № 258, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С. С. чрез М.М. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от М.П.С. с ЕГН ********** с адрес *** в следните размери: 959.22лв. (деветстотин петдесет и девет лева и двадесет и две стотинки), представляваща сбор от неплатени главници по фактури за консумирана ел. енергия за обект с абонатен номер 0106202014, гр.Шумен, ул.“Вит“ № 3, ет.3, ап.6, за периода от 09.01.2015г. до 08.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 10.35 лв. (десет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща сбор от дължимите по всяка от уважените главници от падежа на месечното задължение до 29.04.2015г., за което вземане на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за парично изпълнение № 570/21.05.2015г. по ч.гр.д.№ 1213/2015г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.П.С. с ЕГН ********** да заплати на “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691 разноски, направени в исковото производство в размер на 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева) и в заповедното производство в размер на 325 лв. ( триста двадесет и пет лева), съгласно представен списък за разноски.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: