Р
Е Ш Е Н И Е
1742/5.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на трети ноември, две хиляди
и петнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД № 1866/2015г., по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени, в условията на обективно кумулативно
съединяване конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване
на гражданския брак между Г.Р.Х. и Е. М.Х., поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му,
ведно с искане за
обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
ответника,
с правно основание чл. 49, ал. 3 СК; както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът
дължи задължително произнасяне, както следва: 1/иск за предоставяне на ищцата
упражняването на родителски права по отношение на роденото от брака им дете – Е.
Е.М., 2/иск за определяне режим на лични отношения на бащата с детето, както
следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 на съботния ден
до 17.00 часа на неделния ден, както и веднъж годишно за период от 20 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; 3/иск за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на детето, в
размер на 100 /сто/ лева, чрез майката, до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2015г., до
настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на
издръжка и 4/иск за
определяне местоживеенето на детето при майката на адрес: ***. Предявен е и небрачен иск за възстановяване
на фамилно име от „Х.“ на предбрачното „С.“,
на основание чл. 53 СК. Не се претендира
издръжка за ищцата. Представя писмени доказателства. Направено е искане за
присъждане в тежест на ответника направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, за отговор на исковата молба,
по реда на чл. 211 ГПК, ответникът подава насрещен иск, като представя, по реда
на чл. 183 ГПК, писмени доказателства в това число и за сключен на 20.07.1995г.
граждански брак между страните. Счита, че исковете предявени с исковата молба
са допустими. Признава, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, което е основание за прекратяването му по реда на чл. 49, ал. 1 СК, но
оспорва това състояние да е настъпило по негова вина. Излага твърдения за факти
и обстоятелства, подкрепящи тезата, че разстройството на брака е по вина на
ищцата. Иска да му бъде предоставено упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето Е. Е.М.,***. Предявява иск за определяне широк режим на лични контакти между
майката и детето, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 на съботния ден
до 18.00 часа на неделния ден, както и веднъж годишно за период от 30 дни през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по един ден на всеки
мюсюлмански празник Байрам от 09.00 часа до 18.00 часа, както и на рождения ден
на майката, съответно на детето, по три часа. Предявява иск за осъждане на майката, да плаща месечна издръжката на детето, в размер на 120 /сто/ лева, чрез бащата Е. М.Х., платими до петнадесето число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 17.07.2015г., до настъпване на законни причини, водещи до изменение или
прекратяване правото на издръжка. Предявен е и иск, с правно основание чл. 149
СК, за осъждане на майката да плати на детето, чрез бащата,
издръжката
за минало време в размер на 120 лв. месечно
– за
едногодишен период от 28.08.2014г.- до 28.08.2015г., общо 1440лв.. Направено е
искане за присъждане в тежест на ответната страна по насрещния иск направените
по делото разноски.
В първо открито
съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуални представители, като заявяват,
че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, като представят в писмен вид споразумение, по смисъла на чл. 51 СК,
относно въпросите за предоставяне на родителските права на единия родител, местоживеенето
на детето, ползването на семейното жилище, режимът на лични отношения и издръжка
на детето от другия родител, фамилното име на съпругата, издръжката между
съпрузите и имуществените отношения. С протоколно определение от 02.11.2015г.,
по искане на страните, производството по делото е трансформирано от исково в
охранително, на основание чл. 321, ал. 5 ГПК. В хода на проведеното съдебно
заседание, молителите поддържат молбата за развод по взаимно съгласие, както и
постигнатото по между им споразумение.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна: Молителите са съпрузи, на основание сключения
граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., от
длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село Ч., Община В.,
област Шумен. Двамата поддържат молбата за развод по взаимно съгласие.
Решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не желаят съдът
да издирва мотивите за прекратяване на брака. Съдът намира, че споразумението
между страните удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 СК:
изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала и преценява, че същото
следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на
основание чл. 50 СК.
Относно
разноските по делото: При завеждане на исковата молба, както и при завеждане на
насрещната искова молба, всяка страна е внесла държавна такса по 25 лв. – общо
50лв., на основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК. Предвид обстоятелството, че делото приключва със спогодба,
на основание чл. 78, ал. 9 ГПК, половината внесена държавна такса, в размер на
25 лв., следва да бъде върната. В същото време при допускане на развод по
взаимно съгласие се събира такса в размер до 40 лв., на основание чл. 6, т. 3
от Тарифата, а при решаване на дело за развод се събира държавна такса до 50
лв., но не по – малко от 20 лв., на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата. Съдът
определя, по тези две разпоредби от Тарифата, окончателна държавна такса в общ
размер на 25 лв., от които 20 лв. на основание чл. 6, т. 2 и 5 лв. на основание
чл. 6, т. 3, която следва да бъде прихваната с подлежащата за връщане сума в
размер на 25лв.. На основание чл. 7 от същата Тарифа молителката Г.Р.Х. следва
да плати и по споразумението за издръжка държавна такса в размер на 86.40 лв. –
2 % върху тригодишните платежи, чиито общ размер възлиза на 4320лв., както и държавна
такса по споразумението за издръжка за минал период в размер на 16.80 лв. – 2 %
върху сумата 840лв. присъдена издръжка за времето от 01.04.2015г. до
01.11.2015г. по искът с правно основание чл. 149 СК
Предвид
изложеното, Шуменски районен съд.
Р Е Ш И :
Прекратява гражданския брак между Г.Р.Х., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** и Е.М.Х., ЕГН: ********** ***, сключен на 20.07.1995 г., пред длъжностното лице по гражданско
състояние при Кметство село Ч., Община В.,
област Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
Утвърждава постигнатото между
съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:
Предоставя
упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Е.М., с ЕГН **********,
родено на *** г. на бащата Е.М.Х., с ЕГН: **********.
Предоставя
ползването на семейното жилище в село Ч., Община В., област Ш., ***, на Е.М.Х..
Определя
местоживеенето на роденото от брака дете Е. Е.М., с ЕГН **********, родено на ***
г. при бащата Е.М.Х.,
с ЕГН: **********.
Определя
режим на лични отношения на Г.Р.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с детето
Е. Е.М., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване; 30 дни през лятото
когато бащата не е в платен годишен отпуск; по един ден /последния ден/ на
всеки празник байрам от 9 часа до 18 часа, както и на рождения ден на майката и
на детето по 3 часа.
Осъжда
Г.Р.Х., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплаща в полза на детето Е.
Е.М., с ЕГН **********, родено на *** г., чрез неговия баща и законен
представител Е.М.Х.,
с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 120 лева, (сто и
двадесет лева) считано от 01.11.2015 г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задълженията, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, както и на
основание чл. 149 СК месечна издръжка в размер на 120 лв., за минало време – за месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2015 г., в общ размер на 840.00
лева (осемстотин и четиридесет лева).
Обявява,
че за в бъдеще съпрузите не претендират издръжка един от друг; движимото и
недвижимо имущество придобито по време на брака остава в режим на СИО; след
прекратяването на брака съпрузите няма да имат никакви претенции към притежаваните
от всеки един от тях суми по банкови сметки, както и претенции за получаване на
дял от личното имущество на другия съпруг.
Постановява
след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име “С.”.
Осъжда
Г.Р.Х., с ЕГН: **********
и адрес:
*** да плати в полза на Държавата,
към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, по споразумението за издръжка
държавна такса в размер на 86.40 лв. – 2 % върху тригодишните платежи, чиито общ
размер възлиза на 4320лв., както и държавна такса по споразумението за издръжка
за минал период в размер на 16.80 лв. – 2 % върху сумата 840лв. присъдена
издръжка за времето от 01.04.2015г. до 01.11.2015г., по искът с правно
основание чл. 149 СК, на основание чл. 7 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение
да се връчи на молителите заедно със съобщението за постановяването му, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: