Р Е Ш Е Н И Е
1662/15.10.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
01 (първи) октомври Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1870
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 310, т. 1 и сл.
от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ.
В
исковата си молба до съда ищцата С.А.В. излага, че била в трудово
правоотношение с ответника – „Йорус”
ООД гр. Шумен,
като изпълнявала длъжността „продавач-консултант”. Трудовият договор между
страните бил сключен на 12.11.2014 г. със срок на изпитване – шест месеца. Със
Заповед № ***27.04.2015 г. на управителя на ответното дружество трудовото й
правоотношение било прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ. Ищцата, обаче,
получила тази заповед едва на 19.05.2015 г., тоест, след като изтекъл
шестмесечния срок и трудовото правоотношение между страните се трансформирало в
безсрочно такова. Поради това, счита, че заповедта е незаконосъобразна. Освен
това, от ответника били издадени две заповеди с един и същ номер, от различни
дати и с различно съдържание. Моли съда да постанови решение, по силата на
което цитираната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, ищцата да
бъде възстановена на предишната работа, да й бъде заплатено от ответника
обезщетение за времето, през което останала без работа в размер на 1640,72
лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото, както и ответникът
да й заплати направените по делото разноски.
Ответната
страна, чрез пълномощника си –
адвокат, ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Излага, че изложените в исковата молба
обстоятелства не отговарят на действителното положение. Сочи, че на 07.05.2015
г. ищцата отказала да получи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. По този начин, в предвидения в закона шестмесечен срок на
изпитване, работодателят, в съответствие с нормите на КТ упражнил правото си да
прекрати правоотношението между страните. Счита за ирелевантно обстоятелството,
че впоследствие, на В. бил връчен препис от атакуваната заповед. Моли, предявените претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира плащане на деловодни разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения трудов договор № 170/12.11.2014
г. е, че между „Йорус” ООД гр. Шумен и С.А.В. възникнало трудово
правоотношение, по силата на което последната изпълнявала длъжността „продавач-консултант”
с място на работа „магазин „Нон-стоп – 21“ – 2 в гр. Шумен, ул. „***“ –
автобусна спирка“. Трудовият договор бил сключен за неопределено време, като
страните уговорили срок на изпитване – шест месеца, считано от началната дата
на договора. Със Заповед № 127/27.04.2015 г. на управителя на ответното дружество,
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ,
считано от 30.04.2015 г. Като основание за това е посочено „преди изтичане на
срока за изпитване, уговорен м полза на работодателя“. Съдът констатира от
приложения констативен протокол от 07.05.2015 г., че в същия е удостоверен
отказа на ищцата да получи атакуваната заповед. В протокола е вписано, че на
цитираната дата, „в 11,35 часа в обект – магазин „Нон стоп 21“, находящ се в
гр. Шумен, бул. „*** № 5, заповед № 127/27.04.2015 г. беше връчена на С.В. в
присъствието на двама свидетели. . . В. след като се запозна със съдържанието й
– прочете заповедта, заяви, че отказва да я получи и да я подпише“. Протоколът
е подписан от Е.Н. Г. и С.Н.Г. Ищцата представя по делото и заповед №
127/30.04.2015 г. на управителя на „Йорус“ ООД гр. Шумен, в която е посочено,
че трудовото правоотношение между страните се прекратява по взаимно съгласие,
считано от 04.05.2015 г.
Съдът
констатира от представеното копие на трудова книжка серия З № 269444, че след
прекратяване на процесното трудово правоотношение, С.В. не е встъпвала в друго
трудово правоотношение.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на брутното трудово възнаграждение, получено от В. в месеца, предхождащ
уволнението възлиза на 374,00 лв.
В
показанията си, депозирани в съдебно заседание, свидетелите С.Г. и Е.Г. /и
двете намиращи се в трудови правоотношения с ответното дружество/ излагат, че
на 07.05.2015 г. били на работа в обект – магазин на „Йорус“ ООД в гр. Шумен,
като в търговския обект пристигнала С. В.. Последната провела разговор с
управителя на ответника, като говорили на висок тон и се обиждали. На ищцата
била предадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като
последната прочела документа и заявила, че няма да се подпише и я върнала. След
това напуснала търговския обект. Управителят на „Йорус“ ООД съставил протокол,
в който бил удостоверен отказа на В. да получи заповедта и двете свидетелки се
подписали в същия.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна, че прекратяването на трудовото правоотношение между
ищеца и ответницата е законосъобразно, поради следните съображения:
Установи
се по делото, че по силата на сключения на 24.11.2014 г. трудов договор,
страните по делото се намирали в трудово правоотношение. Договорът е сключен
като безсрочен, но със срок за изпитване – шест месеца. Съобразно разпоредбата
на чл. 70, ал. 2 от КТ, следва да се счита, че срокът за изпитване е уговорен в
полза и на двете страни. Тъй като сключването на такъв договор /в хипотезата на
уговорен срок за изпитване в полза на работодателя/ цели проверка на годността
на работника да изпълнява възложената му работа и тази преценка не подлежи на
съдебен контрол, до изтичане на уговорения срок, работодателят разполага с
право да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71,
ал. 1 от КТ, във всеки момент от действието му. При издаване на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, в която като основание е посочена
нормата на чл. 71, ал. 1 от КТ, работодателят не е длъжен да мотивира същата. В
конкретният случай, управителят на „Йорус“ ООД гр. Шумен, упражнил правото си
да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение именно по
силата на чл. 71, ал. 1 от КТ. Спорът между ищцата и ответника е досежно
упражняването на това право до изтичане на уговорения шестмесечен изпитателен
срок, изтичащ на 12.05.2015 г., тъй като В. не е ползвала отпуск. Според
разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, трудовият договор се прекратява от
момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Настоящият
състав намира за доказано по делото, че атакуваната заповед е получена от
ищцата на 07.05.2015 г. чрез надлежно удостоверен отказ за получаването й.
Законът не предвижда изискване отказът на работника да получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата
заповед. Посредством събраните по делото доказателства – протокол от 07.05.2015
г. за отказа на В. и чрез свидетелските показания на Е.Г. и С.Г.,
възпроизвеждащи условията, при които е съставен протокола и потвърждаващи, че
същите са присъствали на опита за връчване на заповедта, по делото е
категорично установено, че на посочената дата С.В., след като се запознала със
съдържанието на оспорената заповед, отказала да я получи. Ирелевантно е
обстоятелството, че била изготвена и друга заповед със същия номер, по силата
на която трудовото правоотношение се прекратява по взаимно съгласие. Не се
спори, че не е налице съвпадение на насрещни волеизявления на страните и
фактическия състав на прекратяване на трудово правоотношение по този начин не
се е осъществил. Намеренията на страните в тази насока и разменени документи
между тях не са се отразили по никакъв начин на съществувалата трудовоправна
връзка.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че в рамките на уговорения между страните по
трудовия договор изпитателен срок, работодателят законосъобразно упражнил
правомощието си да прекрати съществувалото между страните правоотношение.
Ето защо,
съдът приема, че са били налице предпоставките на чл. 71, ал. 1 от КТ за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата, работодателят е спазил всички изисквания
на КТ, поради което процесната заповед № 127/27.04.2015 г. на управителя на „Йорус” ООД гр.
Шумен е законосъобразна и
претенцията за нейната отмяна следва да бъде отхвърлена.
По отношение иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ – същият се явява акцесорен по отношение иска за признаване
незаконност на уволнението. Предвид обстоятелството, че съдът намира процесната
заповед за законосъобразна, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Досежно
иска по чл. 344, ал. 1, т 3 от КТ – този иск също предпоставя наличие на
незаконно уволнение. Предвид приетото за установено по-горе от съда, в случая
липсва предпоставката за възникване на задължение за работодателя да обезщети
останалия без работа служител. Ето защо,
искането за заплащане на обезщетение в размер на 1640,72 лв. следва да
бъде отхвърлено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответната страна направените разноски по делото в размер
на 400,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.В. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. Н.К. от ДАК, гр. Добрич, ул. „***” № 2А, ет. 3 срещу
„ЙОРУС”
ООД с ЕИК *** със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, обл.
Шумен, ул. „*** № 12, вх. 4, ет. 6, ап. 79, представлявано от Н.А.В., иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 127/27.04.2015 г. на управителя
на „Йорус”
ООД гр. Шумен за прекратяване
на трудовото правоотношение на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 30.04.2015
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.В. с ЕГН ********** срещу „ЙОРУС” ООД гр. Шумен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ за възстановяване на предишната й работа – „Продавач-консултант” при
„Йорус”
ООД гр. Шумен, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.В. с ЕГН ********** срещу „ЙОРУС” ООД гр. Шумен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 1640,72 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа в резултат на уволнението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.А.В. да заплати на „Йорус” ООД гр. Шумен
направените деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 15.10.2015 г., на основание чл. 315,
ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: