Р Е Ш Е Н И Е

1693/26.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, петнадесети състав

На шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: съдия Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районен съдия

Г.Д № 1874 по описа на ШРС за 2015г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК

Предявена е искова молба от М.Е., ЕГН **********,*** чрез адв. Х. Н. П., ШАК, със съдебен адрес ***, тел. 054/….. срещу Б.Н.Е., ЕГН **********,***,.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 19.08.1999г. в с. Х., за което бил съставен акт за граждански брак №0011/19.08.1999г. Бракът бил втори по ред и за двамата. От брака си нямат малолетни и непълнолетни деца. Излага, че заживели като семейство в РТ., в семейно жилище в гр.И., собственост на сина на ищеца.Първоначално съвместният им живот протичал нормално, но след около 10 години между тях започнали да възникват скандали и постепенно настъпило отчуждаване. Сочи също така, че през 2009г. ответницата за кратко пребивавала в Б.. След завръщането й в РТ. се установила на друг адрес, от когато датирала и фактическата им раздяла. Намира, че общността между съпрузите е разкъсана, липсват взаимна привързаност, доверие, уважение и разбирателството. Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и съществува само формално, ненормалното протичане на брачните отношения не можело да бъде преодоляно. Моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между тях, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината за разстройството. Посочва, че в Б.съпрузите са нямали семейно жилище и ищецът няма претенции, относно ползването. Не възразява ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично с упълномощен представител - адв. Х. Н. П. от ШАК

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява лично. Не се явява и упълномощен представител.

ШРС, след като прецени доводите и твърденията на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупсност съгласно разпоредбите на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото – М. Е. и Б. Н. Е. са сключили граждански брак на 19.08.1999г., установено от представеното по делото удостоверение, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0011/19.08.1999г. на общ. Х., обл. Ш.. От брака няма родени ненавършили непълнолетие деца. Не е налично имущество в съпружеска имуществена общност. Ищецът предоставя Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, според която ицещът получава други доходи в размер на 600 лв.

С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца. От показанията на свидетеля И. С. се установява,че като международен шофьор често посещава дома на ищеца М.Е., с когото са роднини по съребрена линия от четвърта степен. Заявява,че никога не е виждал ответницата Б.Е. в дома на съпруга си. Знае от братовчед си,че той и съпругата му били разделени и не живеят заедно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото по безспорен начин се доказа,че брачната връзка между страните по делото от известно време насам е изпразнена от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Може да бъде направен категоричният извод,че семейната общност е непоправимо и безвъзвратно разкъсана, като взаимното уважение, любовта, доверието и разбирателство между тях не съществуват. Първоначално ищецът и ответницата заживели заедно в Р. Т., но към 2009г. между тях следствие на охлаждане в отношенията им и промяна на местоживеенето на ответницата Б.Е. настъпва трайна фактическа раздяла, която продължава и до днес, като ищецът няма никаква информация по отношение на своята съпруга. Преодоляване на противоречията помежду им е невъзможно, което сочи само и единствено за формалното съществуване на брачната връзка,поради което запазването й противоречи на морала и не би могло да създаде условия за нормално съществуване на семеен живот. Всеки от съпрузите,независимо от другия, е уредил самостоятелно своя живот. Изложеното е индиция за безпредметността на съществуването занапред на брака между М.Е., ЕГН ********** и Б. Н. Е., ЕГН **********, който следва да бъде прекратен като трайно и непоправимо разстроен на основание чл.49,ал.1 СК. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал такова, съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището, в което семейството живее, без оглед чия е собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака. Не се установи по делото наличието на семейно жилище по смисъла на закона и в този смисъл съдът не дължи произнасяне относно ползването на такова семейно жилище.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК правото да иска възстановяване на предбрачното си фамилно име има само съпругът, приел при сключването на брака фамилното име на своя съпруг. В този смисъл,поради неналичието на изрично искане от страна на ответницата Б.Е. за възстановяване на предбрачната й фамилия, но поради служебното задължение на съда, регламентирано в чл. 326 ГПК, последният счита,че следва да се постанови запазване на брачното име за ответницата – Е..

Доколкото в исковата молба и в поведеното съдебно заседание не постъпиха претенции за заплащане на издръжка, съдът счита,че не дължи произнасяне по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид, че по делото са представени доказателства досежно доходите само на единя съпруг – М.Е. с ЕГН **********, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответницата следва да бъде осъдена да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма произнасяне по въпроса за вината, съдебните разноски по делото следва да останат в тежест на двамата съпрузи, както са направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Е., ЕГН ********** *** и Б. Н. Е., ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак №0011/19.08.1999г. като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

След прекратяване на брака Б. Н. Е., ЕГН ********** запазва фамилното си име Е..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Б. Н. Е. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: