Р Е Ш Е Н И Е
1794/18.11.2015г.
18.11.2015 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 05 (пети) ноември Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1922 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание:
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ;
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
При
условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430,
ал. 2 от ТЗ и чл. 288 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
искова молба ищецът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София твърди, че на 16.09.2010
г. сключил с ответницата Н.Г.Т. договор за студентски кредит, по силата на
който предоставил на последната сума в размер на 2530,00 лв., а по силата на
анекс към договора – сумата била в общ размер 3120,00 лева. Средствата по
кредита били усвоени, като заемателят се задължил да плаща възнаградителна
лихва в определен в договора размер, а при забава – наказателна лихва. Крайният
срок на връщане на заетата сума бил 20.02.2023 г. В договора било предвидено,
че при неплащане на три последователни погасителни вноски, банката има право
едностранно да обяви всички дължими суми за предсрочно изискуеми. На датите на
падеж от 20.02.2015 г., 20.03.2015 г. и 20.04.2015 г., кредитополучателят не
платил на ищеца дължимите месечни вноски. Поради това, с едностранно писмено
изявление, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД обявило всички дължими суми за
предсрочно изискуеми. Поради това, ищецът депозирал пред РС гр. Шумен заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло
чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1185/2015 г. по описа на съда. По реда и в
срока по чл. 414 от ГПК, Т. подала възражение срещу заповедта за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните
да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество
срещу ответницата, за чието плащане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1185/2014 г. по описа
на ШРС: в размер на 3104,55 лв., представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична
сума по договор за студентски кредит от 16.09.2010 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.05.2015 г.; в размер на 58,86
лв., представляващо
задължение за плащане на договорна лихва за периода от 20.01.2015 г. до
29.04.2015 г., по договора за банков кредит от 16.09.2010 г. и в размер
на 13,50 лв., представляващо
обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за
неплатени в срок, през периода от 20.02.2015 г. до 14.05.2015 г., главни
парични задължения по погасителния план – неразделна част от договора за банков
кредит от 16.09.2010 г., като претендира и разноските в заповедното и по
настоящото исково производство. При условията на евентуалност, в случай на
отхвърляне на описаните установителни претенции, моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответницата да му заплати цитираните
по-горе суми, както и
разноските по делото.
Ответницата, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание, същата се представлява от адвокат, който признава обстоятелствата в исковата молба. Моли, при постановяване на решението, да бъде взето предвид посоченото от вещото лице досежно размера на дължимите от Т. суми.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за студентски кредит от 16.09.2010 г. е, че „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София предоставило на Н.Г.Т. в размер на 2530,00 лв. за заплащане на 2 бр. такси за обучение. По силата на анекс към договора, сключен между страните на 22.02.2011 г., размерът на предоставения кредит бил увеличен на 3120,00 лева. В чл. 3.2 от анекса е предвидено, че след изтичане на уговорения гратисен период, сумите ще бъдат погасени на 150 равни месечни вноски, всяка една в размер на 42,09 лв., дължими до 20-то число на съответния месец, считано от 20.03.2013 г. до 20.02.2023 година. В чл. 7 от договора, страните са определили случаите, в които банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, между които е случая на неплащане на три поредни месечни вноски. От представеното писмо изх. № ИЗХ-001-28430/01.04.2015 г., невръчено на Н.Т., поради отсъствие от посочения адрес в гр. София се установява, че ищецът обявил всички дължими суми по договора за кредит, възлизащи към 01.04.2015 г. общо на 3139,77 лв. за предсрочно изискуеми и незабавно платими, предвид неплащане на месечни вноски за периода от 19.02.2015 г. до 01.04.2015 година.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, сума в общ размер 3120,00 лв. по процесния договор за банков кредит, е усвоена от Н.Т. на 22.02.2011 г. по банкова сметка. ***рямо съответните падежи на дължимите вноски по договора с всички падежи през периода от 20.02.2015 г. до 20.04.2015 година. Вещото лице сочи, че размерът на осчетоводените парични вземания на банката-ищец по процесния договор към 18.05.2015 г. са, както следва: главница – 3104,55 лв.; договорна – 58,86 лв. и наказателна лихва – 13,50 лева. Заключава, че след 18.05.2015 г. по кредита са извършени плащания в общ размер – 500,00 лв., с която сума са погасени изцяло съдебни разноски, лихви по кредита, като остатъка от дължимите суми е: главница в размер на 2970,17 лв. и законна лихва в размер на 66,84 лева.
От
приложеното ч.гр.д. № 1185/2015 по описа на РС гр. Шумен се установи, че ищецът
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 18.05.2015
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 559/19.05.2015 г. за сумите, предмет на
предявените в настоящото исково производство искове и за разноски, направени по
заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК – на 15.06.2015 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Н.Г.Т. в качеството й
на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 559/19.05.2015
г. по ч.гр.д. № 1185/2015 г. на РС гр. Шумен, и след направено от длъжника
възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и
по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
Допустими са и предявените осъдителни искове, заявени
от ищеца при условията на евентуалност.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответницата за следните парични суми: в размер
на 3104,55 лв., представляващо
задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за
студентски кредит от 16.09.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.05.2015 г.; в размер на 58,86
лв., представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от
20.01.2015 г. до 29.04.2015 г. и в размер
на 13,50
лв., представляващо обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към
лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 20.02.2015 г. до 18.05.2015 г.,
главни парични задължения по погасителния план – неразделна част от договора за
банков кредит от 16.09.2010 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение към датата на приключване на устните
състезания. Доказателствената
тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока,
доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 1185/2015 г. на ШРС, договорът за студентски кредит
от 16.09.2010 г., анексът към него и заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ:
Доказа се, че на 16.09.2010 г. между ищеца, от
една страна и Н.Т. бил сключен валиден договор за банков студентски кредит. Регламентацията
на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции (ЗКИ).
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал.
1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и
ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки (чл. 305 от ТЗ),
при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 22.02.2011
г. цялата процесна сума, възлизаща на 3120,00 лв., е отпусната на заемателя.
Установи
се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
че след 20.02.2015 г. заемателят преустановил плащанията по договора, както и
че ищецът упражнил уговореното в договора свое преобразуващо право да обяви
всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е
уведомен чрез получаване на препис от исковата молба /тъй като по отношение на заповедното
производство по чл. 410 от ГПК не е необходимо предхождащо подаването на
заявление уведомяване на длъжника/. Не са представени доказателства, че
кредитополучателят изпълнил изцяло главното си задължение да върне усвоената от
него сума. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че към 05.11.2015 г., са извършени плащания, като
вещото лице е посочило, че чрез плащане на сума в размер на 500,00 лв. е
погасено част от задължението на длъжника, представляващо главница.
Предвид така установеното
по-горе, вземайки предвид обстоятелствата, настъпили след депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК от ищеца, съдът намира, че искът по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ се явява частично
основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че съществува вземане на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД
гр. София от Н.Г.Т. Я. за парична сума в размер на 2970,17
лв., представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума
по договор за студентски кредит от 16.09.2010 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.05.2015 г.
Претенцията, в останалата й част, до пълния предявен за установяване размер – 3104,55 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Досежно претенцията с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ:
В конкретния случай, страните по
валидно сключения договор за банков кредит и в съответствие с разпоредбата на
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна
лихва. Доказа се настъпването на предсрочната изискуемост и на целия размер на
уговорената договорна лихва. От заключението на вещото лице се установи, че към
18.05.2015 г. размерът на същата възлизал общо на 58,86 лева. Вещото лице посочва, обаче, че на 23.10.2015 г.
цитираната парична сума била изцяло погасена.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, се явява неоснователен, тъй като
се доказа, че съществувалото към 18.05.2015 г. вземане на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД гр. София от Н.Г.Т. за парична сума в размер на 58,86
лв., представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от
20.01.2015 г. до 29.04.2015 г., по договора за банков кредит от 16.09.2010 г е
погасено чрез плащане.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно
нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, Ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния
случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение в
чл. 3.2 от договора. Доказа се, че в случая е налице неизпълнение от страна на
ответницата на парично задължение. Съгласно заключението по изготвената ССЕ,
размерът на обезщетението за забава за периода от 20.02.2015
г. до 18.05.2015 г., възлиза на 13,50
лв., като и това задължение е погасено чрез плащане на 23.10.2015 г. Ето защо,
съдът приема, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове:
По иска с правно основание чл. 430,
ал. 1 от ТЗ:
Предвид
произнасянето на съда по депозираната установителна претенция и частичното й
уважаване, съдът не дължи по предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск за същата сума.
Касателно претенцията с правно основание чл.
430, ал. 2 от ТЗ:
Съобразно изложените правни доводи по
отношение на установителния иск за вземането, представляващо договорна лихва и
предвид отхвърлянето на същия поради извършено плащане, този осъдителен иск
също следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл. 288
от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съобразно изложените правни доводи по
отношение на установителния иск за вземането, представляващо обезщетение за
забава и предвид отхвърлянето на същия поради извършено плащане, този
осъдителен иск също следва да бъде отхвърлен.
При направеното искане от
ищеца, без прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)”
ЕАД направените разноски по настоящото исково производство, съобразно уважената
част от исковете в размер на 151,67 лева.
Предвид
обстоятелството, че претендираните за установяване вземания на ищеца са
съществували към 18.05.2015 г., то ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените разноски по заповедното производство в цялост, а
именно – в размер на 298,54 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Н.Г.Т. с ЕГН **********,*** и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец,
бул. „***” № 55, ЕКСПО 2000, представлявано от Ц.К.П. и
М.Т.П. , че съществува вземане на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД от Н.Г.Т.
в размер на 2970,17 лева (две хиляди деветстотин и седемдесет лева и 17
стотинки), представляващо задължение на заемател за връщане
на отпусната парична сума по договор за студентски кредит от 16.09.2010 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2015 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 559
от 19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1185/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер над 2970,17 лв. до 3104,55 лева, съществувало към 18.05.2015 г.,
погасено чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД гр. София, ЕИК ***
против Н.Г.Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2
от ТЗ,
за признаване за установено съществуването в полза на ищеца на
вземането за парична сума в размер на
58,86 лв. (петдесет и осем лева и 86
стотинки), представляващо задължение за плащане на договорна
лихва за периода от 20.01.2015 г. до 29.04.2015 г., по договор за банков кредит
от 16.09.2010 г., съществувало към 18.05.2015 г. и погасено чрез плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 559 от 19.05.2015
г. по ч.гр.д. № 1185/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД гр. София, ЕИК *** против Н.Г.Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването в полза на ищеца на
вземането за парична сума в размер на
13,50 лв. (тринадесет лева и 50
стотинки), представляващо
обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за
неплатени в срок, през периода от 20.02.2015 г. до 14.05.2015 г., главни
парични задължения по погасителния план – неразделна част от договора за банков
кредит от 16.09.2010 г., съществувало към 18.05.2015 г. и погасено
чрез плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 559 от 19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1185/2015 г.
по описа на Районен съд гр. Шумен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД гр. София, ЕИК *** против Н.Г.Т. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за сумата 58,86 лв. (петдесет и осем лева и 86 стотинки),
представляваща задължение за плащане на договорна лихва за периода от
20.01.2015 г. до 29.04.2015 г., по договор за банков кредит от 16.09.2010 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД гр. София, ЕИК ***
против Н.Г.Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата 13,50
лв. (тринадесет лева и 50 стотинки), представляващо обезщетение („наказателна лихва”;
„наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от
20.02.2015 г. до 14.05.2015 г., главни парични задължения по погасителния план
– неразделна част от договора за банков кредит от 16.09.2010 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Г.Т. да заплати на „Райфайзенбанк (България)”
ЕАД гр. София направените деловодни разноски в хода на производството по
ч.гр.д. № 1185/2015 г. по описа на ШРС в размер на 298,54 лева.
ОСЪЖДА Н.Г.Т. да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 151,67 лв. (сто петдесет и един лева и 67 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: