Р Е Ш Е Н И Е
1891/11.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№ 1928 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен e установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът- Г.А.Г., ЕГН **********,***, излага, че по силата
на Нотариален акт за договорна ипотека №8, том I, рег.№124, дело №5/2010
год. на нотариус С. С., с район на действие ШРС, учредил в полза на
ответника- Кооперация ВККЧЗС „Н.
96”, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от
М.К..А., ипотека върху собствения си имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО от 288 кв.м. находящо се ***, ведно с построената в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляващо по плана на гр. Шумен дв.пл. 4378, в квартал 271,
при граници: ул. „С.“, ул. „Д В.“, дв.пл. № 4317 и парцел № II – 4376. Ипотеката била учредена като обезпечение вземането на ответника
срещу кредитополучателя И. А. Д.. След като кредитът станал предсрочно
изискуем, ответникът се снабдил с изпълнителен лист, като на 07.12.2010 г.
сключил с друго лице- „***“ ЕООД, договор за цесия, като му прехвърлил вземането
си, равняващо се на сума от 18 411, 06 лв., срещу длъжника И.А.Д., ведно с
обезпечението на кредита /ипотеката върху имота на ищеца/. Договорът за цесия
бил надлежно вписан в Служба по вписванията, гр. Шумен. Ищецът и
кредитополучателят, на 10.12.2010 г. били уведомени за така настъпилата цесия.
Цесионерът образувал изпълнително дело, по което
длъжникът погасил, в пълен размер, задължението си по договора. Сочи се в
молбата, че няколко години по-късно било възникнало ново задължение на длъжника
И.А.Д. към ответника, като последният решил отново да се възползва от
ипотечното право, което е цедирал преди
пет години, като е злоупотребил с обстоятелството, че цесионерът не е
изпълнил задължението си да даде съгласие за вдигане на ипотеката, след като е
получил вземането си. Съдебният изпълнител е насочил изпълнението към
собствения на ищеца имот, върху който първоначално е била учредена ипотеката.
Поради изложеното ищецът счита, че за него възниква правен интерес от
предявяване на иск за защита на правото му, като моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде прието за установено, че
ответникът не е ипотекарен кредитор спрямо ищеца, като ипотечното му право,
учредено с Нотариален акт за договорна ипотека №8, том I,
рег.№124, дело №5/2010 год. на нотариус С.С., с район на действие ШРС,
касателно собствения на ищеца недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО от 288 кв.м. находящо се ***, ведно с построената в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляващо по плана на *** и парцел № II - 4376 - съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
100, том V, дело 1290 от 1990 г. и съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 193, том XV, дело
3892 от 1993 г., а съгласно Скица на поземлен
имот, издадена от Службата по геодезия, картография
и кадастър, гр. Шумен, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, находящ
се в ***,
с площ
от 288 кв.м., заедно с построената
в него жилищна сграда - еднофамилна, е идентификатор ***, със застроена площ от 87 кв.м., брой
етажи - 2, при съседи: имоти с №№ ***, е погасено по силата на
вписване на Договора за продажба на вземане, вписан в СВ- Шумен, с вх.рег.№***
г., и чрез плащане. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът представя писмен отговор, в който излага правни и фактически доводи
относно така предявения иск.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а се установява и от
събраните писмени доказателства, че на 13.01.2010 г. между страните и лицето И.А.Д.
е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответната кооперация
предоставила на И.А.Д. кредит в размер на 15 000 лв., като е договорена
годишна лихва в размер на 12 %, за срок от
21 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, при условията, посочени в
договора за кредит №1261/12.2009 г. В същия договор е отразено, че неплащането,
на която и да е месечна лихва и погасителна вноска от страна на
кредитополучателя, прави изискуемо цялото вземане, като кредиторът има право да
събере същото, заедно с лихвите и разноските, чрез продажба на ипотекирания
имот. С договора е учредено от ищеца, в полза на кредитора /ответника/ и
обезпечение на вземанията на последния за главница, лихва и разноски, чрез
ипотека върху собствения на ищеца недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО от 288 кв.м. находящо се ***, ведно с построената в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляващо по плана на *** дв.пл. 4378, в квартал 271, при
граници: *** и парцел № II – 4376, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
100, том V, дело 1290 от 1990 г. и съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 193, том XV, дело
3892 от 1993 г., а съгласно Скица на поземлен
имот, издадена от Службата по геодезия, картография
и кадастър, гр. Шумен, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, находящ
се в ***,
с площ
от 288 кв.м., заедно с построената
в него жилищна сграда - еднофамилна, е идентификатор ***, със застроена площ от 87 кв.м., брой
етажи - 2, при съседи: имоти с №№ ***. Поради неизпълнение задълженията от
страна кредитополучателя по договора за кредит, ответникът, в качеството му на
кредитор, инициира образуване на заповедно производство, като му е издадена, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК, заповед за незабавно изпълнение за сумата
от 15 000 лв., представляваща неизпълнено главно задължение по Договор за
кредит, обезпечен с ипотека, обективиран в НА за договорна ипотека №8, том 1,
рег. №124, дело №5 от 13.01.2010 г. на нотариус с рег. №0024 на НК, с район на
действие- ШРС, ведно със сума от 1 353.00 лв., представляваща лихва за
периода от 19.03.2010 г. до 07.11.2010 г., ведно с извършените по делото
разноски. Съдът е постановил незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист
срещу длъжника И.А.Д. за посочените по- горе суми. По така издадения
изпълнителен лист, на 10.12.2010 г. е образувано ИД№20108760401308, с взискател
„***“ ЕООД
и длъжник И.А.Д., като по изп. дело е представен и договор от 07.12.2010 г. за
продажба на вземане. По изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение,
длъжникът е погасил, чрез плащане, задължението си по изпълнителния лист, като
е заплатил и следващите се в изп. производство такси. Междувременно, въпреки
плащането, в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу така издадената
заповед за незабавно изпълнение. По повод възражението и съгласно изискванията
на ГПК /чл.415 от ГПК/, ответникът, в качеството му на кредитор, предявява по
реда на чл.422 от ГПК, установителни искове за защита на вземанията си,
обезпечени с процесната ипотека, по които е образувано гр.д. №180/2011 г. по
описа на ШРС. Също така, след образуване на заповедното производство, на 07.12.2010
г., между ответника и „***“ ЕООД е сключен договор за
цесия, по силата на който ответникът, в качеството му на цедент, е прехвърлил
вземанията си срещу длъжника И.А.Д. на „***“
ЕООД. В договора за цесия е отразено, че се прехвърля вземане по изпълнителен
лист, издаден на 09.11.2010 г. по ч.т.д.
№ 4526/2010 г. по описа на ШРС, по който И.А.Д. е осъдена да
заплати на ответната кооперация сумата от 15 000 лв.- главница по договор
за кредит, обезпечен с ипотека, 1 353.00 лв.- лихва за периода от
19.03.2010 г. до 07.11.2010 г., 327.06 лв.- държавна такса и 1 731-
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Ищецът, в качеството му
на ипотекарен длъжник и длъжника по договора, са надлежно уведомени за така
настъпилата цесия. Договорът за цесия е и надлежно вписан в СВ- гр. Шумен. Гр.д.
№180/2011 г. по описа на ШРС е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като на
12.01.2015 г. е издаден в полза на ответника, в качеството му на ищец в това
исково производство, изпълнителен лист за следните суми: 2 708, 06 лв.-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, 2 330.00
лв.-деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, 2 400 лв.- съдебно деловодни разноски за касационната инстанция. По този
изпълнителен лист е образувано ИД№20158770400045 по описа на ЧСИ А.Т., рег.
№877 на КЧСИ, с взискател ответната кооперация и длъжник И.А.Д., по което са
предприети действия по принудително осъществяване на вземането по отношение на
процесния недвижим имот, считан за обезпечение на вземането на взискателя по
силата на горепосочения Договор за кредит, обезпечен с ипотека, обективиран в
НА за договорна ипотека №8.
От така изнесената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.174 от ЗЗД,
ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в
него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче
е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години,
които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на
собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на
имота. Освен това ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за
учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по
изпълнението. Няма спор, че на ответника, в качеството му на кредитор на
вземането, е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с
оглед принудително осъществяване на обезпеченото с ипотека вземане. Няма спор,
че по отношение на това вземане ищецът е ипотекарен длъжник. Няма спор, че по
образуваното, въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен
лист, изпълнително производство, длъжникът е изплатил сумите по изпълнителния
лист. Безспорно се установи и, че въпреки извършеното плащане, длъжникът е
упражнил правото си по чл.414 от ГПК да подаде възражение срещу издадената заповед
за незабавно изпълнение, в следствие на което кредиторът е предявил иска по
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуване на вземането си. Няма
спор, че след образуване на заповедното производство и преди осъщественото от
длъжника плащане по изпълнителния лист, кредиторът е прехвърлил главното
вземане, лихвите и разноските, извършени в заповедното производство на трето
лице, което съобразно така настъпилата цесия е получило сумите. Основният спор
е относно обстоятелството продължава ли ищецът, по силата на ипотечния договор,
да отговаря със служещия за обезпечение имот и за разноските, извършени в
исковото производство по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, по което ответникът е
ищец. Безспорно съобразно изискванията на процесуалния закон /чл.410 и сл. от
ГПК/, при подадено от длъжника възражение срещу издадена заповед за изпълнение,
за кредиторът, в случай, че иска да се ползва от издадената заповед, се поражда
задължението да предяви иск за установяване на вземането си /за ответника- да
предяви иска под страх от отговорността му пред цесионера по чл.100, ал.1 от
ЗЗД за съществуване на вземането/. В случая безспорно се установи, че доколкото
вземането е прехвърлено след образуване на заповедното производство, т.е. в
хода на висящ между страните процес, исковото производство е образувано и
водено не от цесионера, а от ответника, в качеството му на цедент /арг. от
разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК/. Безспорно в това производство цесионерът
не е участвал, както и ищецът не е взел участие, въпреки наличието на
процесуална възможност на последния, при желание, да встъпи в процеса като
подпомагаща страна на страната на длъжника. Безспорно в това производство
ответната кооперация е извършила съдебни разноски за защита на оспореното от
длъжника право. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че
ипотеката е неделима, като неделимостта означава, че всяка част от вземането е
обезпечена с ипотека и всяка част от имота обезпечава вземането. В случая
действително е налице плащане на дълга по издадения първоначално, с оглед
съществуващата процесуална възможност за това, изпълнителен лист. Но с оглед
инициираното по повод заповедта и възражението на длъжника исково производство,
предвид спецификата на заповедното производство, съдът приема, че обезпеченото
с ипотеката вземане не е погасено изцяло /арг. от разпоредбата на чл.174,
предл. последно/. В този случай, плащането на част от дълга /в разглеждания
казус плащането по издадения изпълнителен лист по повод постановеното незабавно
изпълнение/, не освобождава имота от ипотеката, нито част от имота от
ипотечното право, т.е. ипотеката продължава да тежи върху целия имот. На
следващо място, доколкото ответникът е прехвърлил на друго лице обезпеченото
вземане в хода на процеса, като изрично в договора са отразени сумите,
съставляващи вземането към датата на договора за цесия, съдът приема, че в този
случай е прехвърлена част от дълга /ясно е, че в разглежданата хипотеза няма
как да се прехвърли вземането и за разноските, направени от цедента в исковия
процес/. В този смисъл частичното прехвърляне на ипотекираното вземане не води
до частично погасяване на ипотеката. И цедираната, и нецедираната част от
вземането са изцяло обезпечени с ипотеката. И цедентът, и цесионерът могат да
изнесат имота на публична продан, като те ще се удовлетворят съразмерно от
цената му, тъй като ипотеката и за двамата има един и същ ред. Основният
принцип при ипотечното право, залегнал още в стария италиански Граждански
кодекс и във ФГК, /от където нашето право е реципирало режима на цесията и
ипотеката/ е, че ипотеката следва обезпеченото вземане, като безспорно
разноските, извършени в исковото производство за защита на обезпеченото
вземане, по силата на закона, са част от това вземане. Поради изложеното
заключава, че ответникът, в качеството му на носител на вземането за
разноските, направени от него за защита на обезпеченото с ипотека вземане, е
ипотекарен кредитор спрямо ищеца, като в този смисъл има възможност да
осъществи вземането си разноски чрез принудително изпълнение, насочено срещу
ипотекирания имот. Поради изложеното счита, че така предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Г., ЕГН **********,***, срещу Кооперация ВККЧЗС „Н. 96”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от М.К.А.,
установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът не е ипотекарен
кредитор спрямо ищеца, като ипотечното му право, учредено с Нотариален акт за договорна ипотека №8, том I, рег.№124, дело №5/2010
год. на нотариус С.С., с район на действие ШРС, касателно
собствения на ищеца недвижим имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО от 288 кв.м. находящо се ***, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА,
съставляващо по плана на гр. Шумен дв.пл. 4378, в квартал 271, при граници: ***“,
дв.пл. № 4377 и парцел № II - 4376 - съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
100, том V, дело 1290 от 1990 г. и съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 193, том XV, дело
3892 от 1993 г., а съгласно Скица на поземлен
имот, издадена от Службата по геодезия, картография
и кадастър, гр. Шумен, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, находящ
се в ***,
с площ
от 288 кв.м., заедно с построената
в него жилищна сграда - еднофамилна, е идентификатор ***, със застроена площ от 87 кв.м., брой
етажи - 2, при съседи: имоти с №№ ***, е погасено по силата на
вписване на Договора за продажба на вземане, вписан в СВ- Шумен, с вх.рег.№***
г., и чрез плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: