Р Е Ш Е Н И Е

1673/20.10.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав

Районен съдия: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1935 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.50 от СК.

Депозирана е молба от А.А.М., ЕГН ********** и Х.Е.М., ЕГН **********,***, в която излагат, че са сключили граждански брак на 01.08.1992 г., като от брака си имат родени две деца- А.Х.Е., родена на *** г. и А.Х.Е., родена на *** г., които към датата на подаване на молбата са пълнолетни. Молителите твърдят, че са взели сериозно и непоколебимо решение за прекратяване на брака си по взаимно съгласие. Двамата съпрузи представят споразумение относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51 от СК. На основание изложеното, молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им по взаимно съгласие и одобри споразумението им по чл.51 от СК.

В съдебно заседание двамата съпрузи се явяват лично и заявяват, че поддържат молбата си за прекратяване на брака.

След запознаване със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът от фактическа и правна страна прие за установено следното: От приложения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0009/01.08.1992 г., на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Х., се доказва по категоричен начин, че А.А.М., ЕГН ********** и Х.Е.М., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 01.08.1992 година. От представените по делото официално заверени преписи от удостоверения за раждане, се установи, че родените през време на брака две деца- А.Х.Е., родена на *** г. и А.Х.Е., родена на *** г., към датата на подаване на молбата, са пълнолетни. И двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на гражданския им брак, което поддържат пред съда, като представят и писмено споразумение по чл.51 от СК за уреждане на личните им и имуществени отношения след развода. Последното отговаря на изискванията на закона, не противоречи на морала, поради което няма пречки за одобряването му.

Позовавайки се на изложеното, съдът намира, че разглежданата молба се явява основателна и доказана, и следва да се уважи.

По делото не са депозирани доказателства, досежно реализираните от молителите доходи, но с оглед трудоспособната им възраст съдът приема, че те са в състояние да реализират такива, поне в размер на минималната работна заплата за страната, поради което определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв., като констатира, че молителката е внесла сума, в размер на 25.00 лв., представляваща държавна такса за водене на делото. Съгласно постигнатото между страните споразумение, направените по делото разноски и окончателната държавна такса се поемат изцяло от молителката. Ето защо съдът счита, че същата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15,00 лв., представляваща остатък от дължимата държавна такса за водене на делото.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.А.М., ЕГН ********** и Х.Е.М., ЕГН **********,***, сключен на 01.08.1992 г., с акт за граждански брак № 0009 от 01.08.1992 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община – Х., ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

ОДОБРЯВА, постигнатото между двамата писмено споразумение по чл.51 от СК, както следва:

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, намиращо се в ***, собственост на родителите на съпруга, е напуснато от двамата съпрузи.

Страните нямат движимо и недвижимо имущество, подлежащо на подялба, като в този смисъл нямат взаимни претенции от имуществен характер. След раздялата, всеки е получил всички свои лични движими вещи.

Страните нямат претенции за издръжка помежду си.

След прекратяване на брака, съпругата А.А.М., ЕГН *********, ЗАПАЗВА фамилното име, придобито със сключването на брака - М..

Направените по делото разноски и окончателната държавна такса за водене на делото се поемат от съпругата А.Х.Е..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за водене на делото, в размер на 40.00 лв.

ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН *********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума, в размер на 15.00 лв. /петнадесет лева/, представляваща остатък от дължимата държавна такса за водене на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :