Р Е Ш Е Н И Е
1845/30.11.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
26 (двадесет и шести) ноември Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1936
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1, чл. 245, ал. 2 и чл. 121, ал. 1 от КТ вр.
чл. 18, ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
В исковата си молба ищецът Е.И.В. твърди, че работил в „Енемона”
АД гр. София. Същият бил командирован за работа на обект, находящ се гр. Нитра,
Република Словения. В. прекратил едностранно съществувалото трудово
правоотношение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 01.04.2015 г. През
периода 01.05.2014 г. – 01.04.2015 г., ответникът не му платил дължимите
трудови възнаграждения. Работодателят не изплатил на В. и обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ, и дължимите дневни пари за командироването му в чужбина. Моли
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да му
заплати /след допуснато изменение на исковете/:
сума в размер на 14523,76 лв.,
представляващи общ размер на неплатени уговорени трудови възнаграждения през
периода 01.05.2014 г. – 01.04.2015 г.;
сума в размер 2230,00 лв., представляващи неплатено
парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
без предизвестие;
сума в размер на 1850,33 лв., представляваща неплатени
дневни пари на командировано в чужбина лице за периода м. май 2014 г. – м. юли
2014 г.;
сума в размер на 1065,19 лв., представляващи общия размер
на законната лихва върху изискуемия размер на неплатените трудови
възнаграждения през периода 01.05.2014 г. – 01.04.2015 г., считано от падежа на
всяко от тях до предявяването на иска – 28.07.2015
година;
ведно със законната лихва върху всяко от претендираните
главни парични задължения, считано от предявяване на исковете – 28.07.2015 г.,
до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете, не
представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания и не се
представлява в първото по делото заседание.
Съгласно разпоредбата на чл.239, ал. 1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен.
В
първото по делото заседание на 26.11.2015 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на
следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК:
ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 28.07.2015 г.,
постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на
следните приети по делото доказателства: трудов договор № ***02.10.2013 г., допълнително споразумение №***12.10.2013
г. към трудов договор №
***/02.10.2013 г., допълнително споразумение № ***01.01.2014 г. към трудов договор № ***02.10.2013 г.,
допълнително споразумение №***24.03.2014 г. към
трудов договор №***02.10.2013 г., трудова книжка серия В №***, заповеди
№№ 396/08.10.2013 г., 388/11.12.2014 г., заявление от 01.04.2015 г., заповед №
15/01.04.2015 г., служебна бележка от 12.06.2015 г., 11 бр. фишове за начислени
трудови възнаграждения за периода м. май 2014 г. - м. март 2015 г. и
заключението по ССЕ.
Настоящият състав счита, че изброените доказателства
сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1, чл.
245, ал. 2 и чл. 121, ал. 1 от КТ вр. чл. 18, ал. 3 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Относно иска с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
В цитираната разпоредба е регламентирано основно
задължение за работодателя като страна по трудовото правоотношение – да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Предпоставка за
уважаване на претенцията е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения.
Добросъвестно изпълнение означава, че през съответния, предшестващ изплащането
период, работникът е изпълнил точно задължението си да престира работната си
сила. В случая, по делото бе доказано, че ищецът бил добросъвестна страна в
съществувалото между страните трудово правоотношение. Установи се от друга
страна, че ответният търговец не изпълнил основното си задължение в качеството
му на работодател на ищеца по съществувалото трудово правоотношение. А именно –
не изплатил на последния възнаграждения за периода 01.05.2014 г. – 01.04.2015 в
чист размер на 14523,76 лева. Ето защо, „Енемона” АД гр. София следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца цитираната сума, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 28.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Досежно иска с правно основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. По предмета на настоящото дело се доказаха наличието на
първата горепосочена положителна предпоставка, безсрочността на процесното
трудово правоотношение и предвидения по него 30-дневен срок на предизвестие,
като чрез доказателствата по делото се установи и размерът на обезщетението към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – 2230,00 лв.
Поради това, съдът приема, че претенцията е основателна и като такава
следва да бъде уважена чрез осъждане на ответника да заплати на ищеца парично
обезщетение в цитирания размер, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 28.07.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Касателно
претенцията с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ:
Предявеният при условията на обективно съединяване на
искови претенции иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ, също се явява
основателен и доказан. Нормите на чл. 128 и чл. 270, ал. 2 от КТ установяват,
че вземането на трудовото възнаграждение се дължи в установени срокове –
авансово или окончателно всеки месец, ако не е уговорено друго. Следователно,
законодателят е определил начална дата на забавата, след която работодателят
дължи обезщетение, което при трудовите спорове се равнява на размера на лихвата
върху главницата, изчислена по правилото на чл. 245, ал. 2 от КТ. В конкретния
случай, работодателят не платил на бившия си работник трудови възнаграждения за
периода 01.05.2014 г. – 01.04.2015 г., поради което дължи лихва за забава върху
същите в общ размер 1065,19 лв., за чието заплащане следва да бъде осъден, считано
от падежа на всяко от тях, до 28.07.2015 година.
Относно иска с
правно основание чл. 121, ал. 1 от КТ вр. чл. 18, ал. 3 от НСКСЧ:
Според
разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите му
задължения извън мястото на постоянната му работа. Установи се по делото, че
ответникът изпратил В. за извършване на конкретна служебна работа в чужбина,
тоест, командировал същия и в съответствие с Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, дължал на работника си дневни пари. Не
са представени доказателства за изпълнение на задължението на работодателя да
плати на бившия си работник тези дължими суми, чиито размер, видно от
доказателствата по делото възлиза на 1850,33 лв. Ето защо, съдът счита, че претенцията е основателна и като такава следва да
бъде уважена чрез осъждане на ответника да заплати на ищеца цитираната сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
28.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради
необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на
разпоредбата на чл. 242, ал.
1 от ГПК (допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавната такса за всеки от четирите предявени иска в
общ размер 794,16 лева, както и направените разноски по делото в размер на
80,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в
размер на 3900,00 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ЕНЕМОНА”
АД, с ЕИК***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1113,
община Столична, район Слатина, ж.к. „***“, ул. „***“ № 20, представлявано от Б.Д.П.,
да заплати, на основание чл. 128, т. 2
от КТ, на Е.И.В. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Ц.К. ***,
сумата 14523,76 лева (четиринадесет хиляди петстотин двадесет и три лева и 76
стотинки), представляваща общия размер
на неизплатените чисти суми за получаване по трудови възнаграждения за
периода 01.05.2014 г. – 01.04.2015 г., начислени
в общ брутен размер 30874,72 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 28.07.2015 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ЕНЕМОНА”
АД гр. София, да заплати, на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, на Е.И.В. с ЕГН **********,
сумата 2230,00 лв. (две хиляди двеста и тридесет лева), представляваща парично
обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 28.07.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЕНЕМОНА”
АД гр. София, да заплати, на основание
чл. 245, ал. 2 от КТ, на Е.И.В. с ЕГН **********, сумата 1065,19 лв. (хиляда
и шестдесет и пет лева и 19 стотинки), представляваща общ размер на законната лихва върху всяко от неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.05.2014
г. – 01.04.2015 г., считано от падежа на всяко от тях, до 28.07.2015 година.
ОСЪЖДА
„ЕНЕМОНА” АД гр. София, да заплати, на
основание чл. 121, ал. 1 от КТ вр. чл. 18, ал. 3 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, на Е.И.В. с ЕГН **********, сумата
1850,33 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева и 33 стотинки), представляваща неплатени дневни пари на командировано в чужбина лице за периода м. май –
м. юли 2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на иска – 28.07.2015 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Енемона” АД
гр. София да заплати на Е.И.В. направените разноски по делото в размер на 3900,00
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Енемона” АД гр. София, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен,
държавни такси по делото върху всеки от предявените искове в общ размер 794,16
лева (седемстотин деветдесет и четири лева и 16 стотинки), както и разноски по
делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото
неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния
Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото
поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: