Р Е Ш Е Н И Е

1906/15.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи декември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1944 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от М.Р.М. с ЕГН ********** чрез адв. С.И. от ШАК със съдебен адрес *** срещу С.Н.Е. с ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143, ал.2 от СК и иск по чл.149 от СК

Ищеца сочи в исковата си молба, че с ответницата са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имали родено дете – син М., сега на 6 години. Основно живеели в гр.София, като за отглеждането на детето основно помагали неговите родители. Постепенно помежду им се появили разногласия, като страните се разделили и оттогава ищеца живеел с детето в семейството на родителите му. Ищеца сочи, че ответницата по никакъв начин не се включва в грижите за детето, тъй като живее и работи в гр.София, като последно е виждала детето на Коледа 2014г.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да му бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на М., местоживеенето на детето да е на адреса на родителите му, като личните контакти на майката с детето да бъдат всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18 часа в присъствието на бащата, майката да бъде осъдена да заплати месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на подаване на искова молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време в размер общо на 840 лв., представляваща месечна издръжка от 120 лв., за минал период 7 месеца, преди завеждане на исковата молба, а именно 01.01.2015г.-28.07.2015г.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения месечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, като за него се явява адв. С.И. от ШАК, като поддържа иска и се моли за положително решение по делото.

Ответницата не се явява лично в съдебно заседание, като не изпраща и представител и не депозира становище по иска.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните живеели заедно от преди девет години, като от съвместния им живост се родило общото им дете – М., роден ***г., сега първи клас. След раждането му заедно заминават за Федерална Република Германия, като там пребивават две години. Завърнали се в България и се установили в гр.София, като през този период за детето се грижили родителите на бащата. Отношенията в семейството се влошили през септември 2014г., като от месец октомври 2014г. ответницата напуснала семейното жилище. Оттогава досега грижи за детето полагал само бащата, като основно бил подпомаган от неговите родители. Майката е виждала детето последно на Коледа 2014г.

В хода на производството бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. К.Д.П. и свид. С.М.С. – чичо на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

В хода на производството е изготвен социален доклад, приет по делото и неоспорен от страните. Съгласно доклада бащата разчита на помощта на своите родители при отглеждането на малкия М., същият не работи и не получава доходи. Битовите и социалните условия са добри, финансовите средства се осигуряват от неговите родители. Майката и бащата на М. не поддържат никакви контакти.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото и обосновава следните правни изводи:

Настоящия спор е относно това кой да упражнява родителските права над малолетното дете, неговото местоживеене, режима на лични контакти на детето и издръжката му. Поради това и съдебното решение следва да замести споразумението между страните относно тези въпроси.

Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС(което не е изгубило значението си и е задължително за приложение от съдебния състав), съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като основно държи сметка за интересите на детето, но и при преценка на отделни групи обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с които всеки родител разполага, възраст и пол на детето, привързаността на децата едно към друго, както и към родителя, включително и обстоятелството за наличие на помощ от трети лица. В Постановлението се сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства, които следва да се разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е от значение за изхода на делото.

Съдът констатира, че към момента в интерес на детето е родителските права да бъдат присъдени на неговия баща, като в тази част претенцията не се оспорва от ответника. Този извод се налага, поради обстоятелството, че към момента майката се е дезинтересирала от грижите към детето. Следва да се отбележи, че от раждането му основната грижа за него е поета от родителите на ищеца, към които детето е силно емоционално привързано. Майката не е осъществявала контакт с М. от края на миналата година. Затова и родителските права следва да се присъдят на бащата, като местоживеенето на детето да е на адреса на неговите родители в гр.Шумен, ул*****.

По отношение режима на лични контакти на майката с детето: При определяне на режима на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на детето. Той налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат съвместни грижи за него в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. Поради това съдът намира, че е удачно майката да има възможност да взема М. всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 18 часа. По отношение на искането режима на лични контакти да се осъществява в присъствието на бащата, съдът го намира за неоснователно. Не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, че майката употребява психотропни вещества или се събира с подобни хора, като съдът намира, че твърденията в тази връзка останаха недоказани.

По отношение на издръжката на детето: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получи издръжка е безусловно. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, както и възможностите на родителя, който я дължи. За нуждите на детето, което на седем години, цялостната издръжка съдът определя в размер на 200 лева. Съдът намира, че това е необходимата издръжка с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, нужди от получаване на образование и задоволяване на неговите потребности и ежедневни нужди. На съобразяване подлежат възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица. За майката няма доказателства какъв е размерът на дохода реализиран от нея, като бащата към момента е безработен. Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху него в случая ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. Затова съдът намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 120 лв., със законните последици при просрочие на вноска, считано от влизане в сила на решението, като остатъка до пълния размер следва да се поеме от бащата.

По отношение на иска по чл.149 от СК – иск за издръжка за минал период от време: Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Безспорно е по делото и още, че майката никога не е полагала грижи и дори не е виждала сина си от януари 2015г. Детето, заедно с баща му живеят в дома на родителите баща му. С оглед възрастта на детето и неговите нужди съдът счита, че за периода 01.01.2015г. – 28.07.2015г. детето е имало нужда от сума за издръжка в размер на 200 лв. месечно. Необходимо е обаче, освен нуждите на детето, да се съобразят и възможностите на родителите. Доколкото за детето през този период е полагал грижи само баща му, то майката следва да поеме част от тези разходи за храна, облекло и други нужди на детето. Макар по делото да няма данни за дохода на ответницата за миналия период, съдът намира, че с оглед обстоятелството, че същата е работоспособна, а и няма данни за влошено здравословно състояние, то тя би могла да реализира възнаграждение поне в рамките на минималната работна заплата, поради което размерът на дължимата от нея издръжка следва да се определи в размер на 120 лв., а останалите 80 лв. да се поемат от бащата. Така определената издръжка в размер на 120 лв. ще се дължи от 01.01.2015 г. до датата на подаване на исковата молба 28.07.2015г. На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно издръжката. Поради изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан в пълен размер.

Ответницата дължи държавна такса върху присъдените размери на издръжката общо в размер на 206.40 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид, че е направено искане от ищеца за присъждане на разноските по делото, то ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски в общ размер на 510 лв., от които 30 лв. заплатена държавна такса и 480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.Р. с ЕГН ********** на бащата М.Р.М. с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при бащата на адрес гр.Шумен, ул*****.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето М. М.Р. с ЕГН ********** с майката С.Н.Е. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 18 часа;

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК С.Н.Е. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете М. М.Р. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Р.М. с ЕГН ********** издръжка в общ размер на 840 (осемстотин и четиридесет лева), считано от 01.01.2015г. до 28.07.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.Н.Е. с ЕГН ********** да заплаща в полза на детето М. М.Р. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител М.Р.М. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120 лв. ( сто и двадесет лева) с падеж всяко първо число от месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 28.07.2015г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА С.Н.Е. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 206.40 лв. (двеста и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.Н.Е. с ЕГН ********** да заплати на М.Р.М. с ЕГН ********** сумата от 510 лв.(петстотин и десет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на присъдените издръжи, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: