Р Е
Ш Е Н
И Е
1669/16.10.2015г.
Шуменски районен съд, в
публичното заседание на осми октомври
, през две хиляди и
петнадесета година, в състав :
Съдия: Зара Иванова
при секретаря
А.П. , като разгледа
докладваното от районният
съдия гр. д. №1958 по описа
за 2015 г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.150 от СК
Депозирана
е искова молба от Т.С.С. с ЕГН: ********** *** , в качеството си на майка и законен
представител на малолетното си дете П.А.
П., ЕГН :********** срещу А.П.П. с ЕГН: ********** , адрес *** която посочва ,
че ответникът е баща на малолетното дете
П., родено на *** г. Бракът между родителите е прекратен по гр. дело № 1772/2013 г. на ШРС, с което
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100 лв. От присъждане на
издръжката до сега изминали близо две години, през които обстоятелствата
се изменили. Детето тогава било на 2
год. 8 месеца, а сега е на 4 год. 5 мес. Минималната работна заплата за
страната през 2013 г. беше в размер на 310 лв., а сега е 380 лв. Материалните
потребности на детето се увеличили, а изплащаната от бащата издръжка е с 5 лв.
повече от нормативно определения минимум. Детето посещава детска градина,
месечната такса за която е 45 лв. Допълнително заплаща билетите за културните
мероприятия, организирани от градината,
за занимания по народни танци, за книжки, блокчета, боички и др. Отделно от
това са разходите за дрехи, обувки, храна и т.н. детето често страда от вирусни
заболявания, а като усложнение често получава отит. Това налага да се
закупуват лекарства, витамини и
качествена здравословна храна. Старае се да му осигурява и лятна почивка,
съзнавайки необходимостта от закаляване, а това също изисква значителни
разходи. Майката не твърди , че е материално затруднена , но считам, че
издръжката на детето е задължение и на двамата родители. Както тя, така и
бащата са магистър-фармацевти, което
им дава възможност да получават добри
заплати. До средата на месец май тази година тя
работела като управител на аптека
и получавала средно по 1251 лв. месечно
– нето, но работела на смени и
дежурила през почивните дни. За да
отделя повече време на детето си преминала
на работа в друга аптека, на редовно 8-часово работно време, без
дежурства. Сега не е управител , поради което брутната ми заплата (без
удръжките нетно получава 940.68 лв.
Промяната изцяло е продиктувана от интересите на детето. До сега с детето
живеели в двустайното жилище на нейните
родители , заедно с тях . За да осигури
по-добри жилищни условия за отглеждане на детето, на 03.07.2015 г.
закупила двустаен апартамент със самостоятелна
детска стая в гр. Шумен. Цялата сума за закупуването взела на заем от сестра си
, като се задължила да го връща на равни месечни вноски по 652.78 лв. Това се наложило, тъй като само
от два месеца има трудов договор по чл. 70 от КТ за настоящата си работа, а за
да изтегля банков кредит се изисква най-малко шест месеца работа при един и
същи работодател. Независимо от
източника на кредита, той трябва да се връща. Сега, след месечните вноски
ще и остава 1/3 от заплатата и, но интересите на детето и
оправдават разхода.Предполага, че ответникът има значително по-високи доходи от
нейните , тъй като доколкото и е известно работи като представител на
фармацевтична фирма. Нямат задължение за издръжка на други деца . Съобразно изложеното моли да бъде
постановено съдебно решение , по силата на което размера на присъдената
издръжка да бъде увеличен от 100 на 150 лева , както и да и бъдат присъдени
извършените деловодни разноски .
В
отговора по чл.131 от ГПК , ответникът заявява , че не оспорва обстоятелствата
свързани предходното определяне на издръжката , но твърди , че когато синът му
е при него , също му купува дрехи , обувки , играчки. Заедно ходят на почивка
през лятото , ако се налага му купува лекарства , разбират се много добре и
детето е привързано към него . Ще
продължава да се грижи и занапред за
сина си , като грижите няма да се
изчерпват само със заплащане на дължимата месечна издръжка. Това прави и към настоящия момент, като този факт е
известен на ищцата. Многократно и е
заявявал , че ако в даден момент изпита затруднение да обезпечи всички
разходи, свързани с грижите за детето , тя може д а се обърне към него , за да
й помогна. Предлага сключване на спогодба в претендирания от ищцата размер на
издръжката , считано от датата на влизане в сила на решението . На последно място заявява , че ако не бъде сключена спогодба , признава както изложените обстоятелства в
исковата молба , така и предявеният иск
изцяло , ето защо моли да бъде постановено решение по реда на чл.237 от ГПК .
Съдът като съобрази обстоятелството , че ответникът признава
предявеният иск , както и че не са налице отрицателните материално-правни и
процесуално-правни предпоставки по чл.237 ал.3 от ГПК , намира , че искът
следва да бъде уважен съобразно
признанието на иска , без да се мотивира
по същество , или в настоящият случай изцяло.
Ответникът
моли в негова тежест да не бъдат присъждани разноски , т.к с поведението не е
дал повод за завеждане на иска и го признава изцяло . Съдът като съобрази обстоятелството , че в
исковата не се посочва за извънсъдебни
опити на ищцата да претендира по-висока издръжка , съответно да е налице отказ
за плащане на такава от ответника , както и обстоятелството , че признава
изцяло претенцията , намира , че са налице кумулативно предвидени от чл.78 ,
ал.2 от ГПК , предпоставки , което налага извода , че в тежест на ответника не
следва да се присъждат деловодни разноски .
На
основание чл.78 , ал.6 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ШРС държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на
115,20 лева .
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с Решение №825/30.10.2013г. , постановено по
бр.д.№1772/2013г. на ШРС , МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, която от А.П.П. с ЕГН: ********** , адрес ***
следва да заплаща на малолетното си дете
П.А. П., ЕГН :********** , чрез неговата
майка и законен представител Т.С.С. с
ЕГН: ********** *** , като УВЕЛИЧАВА същата от 100 (
сто
) лева на 180 ( сто и осемдесет ) лева , считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2015г.
, до настъпване на законни причини
за изменение или прекратяване правото на такава, ведно с лихвата за забава
върху всяка просрочена вноска, с падеж – пето число на съответния месец.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, в
осъдителната част решението подлежи на
предварително изпълнение.
ОСЪЖДА А.П.П.
с ЕГН: ********** , да заплати по
сметка на Шуменски районен съд
сумата 115,20 (
сто
и петнадесет лева и двадесет ст. )лева -държавна такса върху
увеличението на издръжката .
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .
СЪДИЯ
: