О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

161/16.1.2015г.

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2015                     Град Шумен

Шуменският районен съд                                                                       седми състав

На 16 (шестнадесети) януари                                                      Година 2015

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1329 по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 212, ал. 5 от ЗМВР /отм./ вр. чл. 221, ал. 5, вр. чл. 202, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            На 05.03.2010 г. А.Д.Х. *** искова молба срещу ОД на МВР гр. Шумен. С определение, постановено в публично съдебно заседание на 14.04.2010 г. по образуваното пред съда адм.д. № 55/2010 г., производството по делото е прекратено пред ШАС и същото е изпратено на ШРС по подсъдност.

            В ШРС е образувано настоящото гр.д. № 1329/2010 г., като с определение от 28.05.2010 г. по същото е повдигната препирня за подсъдност пред смесен съдебен състав, включващ трима представители от ВКС и двама представители от ВАС. С определение № 20/01.07.2010 г. този съдебен състав е приел, че компетентен да разгледа делото е ШРС.

            Впоследствие, след депозирана от ищеца молба за изменение на искови претенции, ШРС, с определение от 22.07.2011 г. е допуснал исканото изменение и изпратил делото по подсъдност на ШАС. След повдигната повторна препирня за подсъдност, с определение № 38/29.05.2012 г., постановено по адм.д. № 9/2012 г. смесен петчленен състав на ВКС и ВАС отново е приел, че се касае за имуществен спор, произтичащ от служебно правоотношение, по който компетентен да се произнесе е Районен съд гр. Шумен.

            В настоящото производство ищецът А.Х. претендира сума в размер на 1,00 лв., представляваща частичен иск с цена 3000,00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 05.03.2005 г. до 20.10.2006 г., като целия период, за който се претендира такова е от 01.11.2003 г. до 04.04.2007 г.

            След извършена служебна справка, видно от изискания заверен препис от Решение № 769/28.09.2012 г., постановено по гр.д. № 601/2008 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 24.02.2014 г. е, че с цитирания окончателен съдебен акт са отхвърлени направените по делото възражения за прихващане от А.Д.Х. срещу ищеца МВР на претендирана от последния сума с дължими на Х. суми, между които и такива в размер на 8000,00 лв., представляваща дължими суми за извънреден труд за периода 01.11.2003 г. до 04.04.2007 г. и в размер на 1000,00 лв., представляваща дължима лихва.

Тоест, установява се, че между страните по настоящото дело е налице постановено влязло в сила решение, като съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК формиралата се сила на пресъдено нещо обхваща и разгледаното възражение за прихващане. Формиралата се по този начин сила на пресъдено нещо задължава спрямо държавата страните по делото да преустановят правния си спор, като изоставят неоснователните си твърдения, противоречащи на съдебно установеното между тях правно положение. Непререшаемостта на разрешения спор е изрично регламентирана в разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че е налице пълно тъждество между възражението, предмет на формиралата се СПН по решението по гр.д. № 601/2008 г. на ШРС и правото, предмет на настоящото дело. Налице е и субективно тъждество между двете дела, тъй като съвпадат ищецът и ответника по същите.

Наличието на СПН представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск и като такава води до непререшаемост на правния спор. Или, правото на иск на ищеца и ответника в настоящото производство са погасени и е недопустимо постановяване на съдебно решение.

Предвид гореизложеното, при констатацията за недопустимост на претенцията на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

На основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

            Водим от горното, съдът  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            На основание чл. 130 от ГПК, ВРЪЩА искова молба вх. № 6883/16.04.2010 г. на ШРС (вх. № ДА-01-331/05.03.2010 г. на ШАС), на А.Д.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с посочен адрес гр. Разград, пл. „Независимост“ № 1, по предявените обективно съединени искове против Областна дирекция на вътрешните работи гр. Шумен, с адрес гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“ № 2, представлявана от директора.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1329/2010 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ.

            На основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 от ГПК, ОСЪЖДА А.Д.Х. да заплати на ОД на МВР гр. Шумен сумата 100,00 лв. (сто лева) – разноски по делото.

            Определението може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред ШОС.

Преписи от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, като на ищеца – на посочения в исковата молба адрес, а на ответника – чрез пълномощника.

           

                                                                                              Районен съдия: