Р Е Ш Е Н И Е

                                                                      102/25.2.2015г.  

В ИМЕТО НА НАРОДА            

Шуменският районен съд, осми  състав

На двадесет и четвърти февруари         две хиляди и петнадесета  година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                    Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1764 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 14-1729-000375 от 19.08.14год. на Началник РУП    към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Н.Г.Н.      е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 50  лева на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП .

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание същият  се явява лично и с процесуален представител.

            Процесуалният представител на ОД МВР - гр. Шумен - административно наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 31.07.14г.  около 16,00 часа в гр. Шумен  по  бул „С.Велики “    служители на реда извършили проверка на водача на МПС „Ауди А-6“ с рег №  Н 1599 ВК . При проверката било установено, че водача  управлява МПС  без да ползав обезопасителен колан  с който е оборудван автомобила  при движение на МПС  .

Бил съставен  акт за установяване на административно нарушение №375-Р от 31.07.14. Актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредба  на чл.137а,  ал.1  от ЗДВП. Жалбоподателя  подписал акта без  посочени  възражения .

Същият   се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.По повод възраженията му била извършена проверка  като са изготвени  докладни записки с рег № 22623 от 08.08.14г. и рег.№ 22624 от 18.08.14г.;  от Б.П. полицай  ГООР  при РУ на МВР , от П.П. полицай при ГООР при РУ на МВР, от  И.А., като е счетено че възражението е неоснователно.

               Въз основа на посоченият АУАН е издадено  наказателно постановление № 14-1729-000375 от 19.08.14 год. на началник РУП    към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Н.Г.Н.      е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 50  лева на основание чл.183, ал.4, т.7  пр.1 от ЗДвП . 

 Така установената фактическа обстановка се изяснява  от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.    и на свидетеля П., св.  В.П. както и от присъединените на основание чл.283 от НПК доказателства, и от разпита на свидетелите поискани от защитника на нарушителя  Ж.Н. и Х.Д..

 При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.137 а ал.1  от ЗДВП, посочена в акта за установяване на административно нарушение, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

 Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, че жалбоподателят е бил без обезопасителен колан.

 Горното се потвърждава и от показанията на свидетеля  П., дадени в с.з.  проведено на 23.10.14г: „……на разстояние  от около 20 метра видях, че  водачът няма обезопасителен колан …………….“

Св. П. също в с.з. проведено на 23.10.14 заяви :“ …..Той приближаваше  откъм поликлиниката  в посока хотел „Шумен“ . Виждаше се, понеже  беше светло  и слънчево.Подадох му сигнал със стоп -палка  и той спря на разстояние от нас .Аз вървях през  цялото време към него  и го наблюдавах ……………Той спря пред нас .Придвижих се до него  и през цялото време го наблюдавах .В автомобила имаше общо двама души ,водачът и още един. Водачът нямаше колан. Това го забелязах още  от кръстовището……………….Съставих му акт…………“.

Свидетелят В. П. участвал в съвместната операция  в съдебно заседание проведено на 04.11.14г заяви:“…………Около 16,00часа забелязахме  лек автомобил „Ауди“…………….Забелязах автомобила в движение. Водачът  беше без колан преди да бъде спрян………..“

 Показанията на тези свидетели, съдът кредитира и намира, че  не се оборват, включително и с оглед показанията на свидетелките Ж.Н. и Х.Д..  Твърденията на полицейските служители са логически последователни, обективни и непротиворечиви и се  подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, и доказват по безспорен начин извършване на нарушение от жалбоподателя. Административното нарушение и в този случай е установено по единствения възможен за това начин, чрез извършване на пряко наблюдение от страна на актосъставителя и на двамата свидетели.

Показанията Х.Д. съдът не кредитира, доколкото същата  е видяла само част от действията на служителите  извършващи проверката. Показанията на св. Ж.Н., съдът не кредитира, поради обстоятелството че същите са изцяло в противоречие с показанията на разпитаните полицейски служители.

Административно - наказващият орган правилно е приложил нормата на  чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП., съгласно която наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Санкцията е приложена в размера предвиден в закона .

 В същото време съдът намира за основателно  възражението на жалбоподателя   относно приложението  на чл. 28 от ЗАНН .

Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН.

 В случая според настоящият състав,  необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на Закона административно наказващият орган  е приел, че констатираното нарушение – управление на МПС без поставен обезопасителен колан, следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя. Видно от материалите по делото жалбоподателят до момента не е бил санкциониран  с други  наказателни постановления за нарушения по ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му – т. е  в случая нарушението е първо за него. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че в случая неизпълнението на задължението по чл. 137а от ЗДвП не само че не е увредило, но дори не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освобождаването от административно-наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия органи би довело до целеният превантивен ефект.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено .

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

  

                ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 14-1729-000375 от 19.08.14год. на Началник РУП    към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Н.Г.Н.      е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 50  лева на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП .

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: