Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1025/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Н.-2007“ ООД- гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 32/18.05.2015г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.143, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност-внос и продажба на автомобили втора употреба. Тази дейност същото осъществявало на площадка, находяща се на бул.“Ришки проход“ в гр.Шумен, ПИ№ 835510.10.554. На 15.01.2015г. експерти на РИОСВ-гр.Шумен извършили проверка на посочения обект, при която било установено, че площадката е очакълена и оградена. Установено било също, че в обекта се съхранявали 74бр. моторни превозни средства, които проверяващите счели за излезли от употреба- същите били разкомплектувани и частично разкомплектувани, налични били различни авточасти- брони, седалки от автомобили, врати, двигатели, скоростни кутии и др. под. На площадката не била осигурена непропусклива повърхност, не било налично съоръжение за събиране на разливи и съоръжение за обезмасляване, не разполагала с необходимите съоръжения за третиране на води, включително и дъждовни, не била снабдена с подходящи съдове за съхраняване на оловни акумулаторни батерии, филтри и кондензатори, съдържащи полихлорирани бифенили или полихлорирани терфенили, не били налице подходящи резервоари или други съдове за разделно съхраняване на течности от ИУМПС, като горива, смазочни масла, масла от предавателни кутии, трансмисионни масла, хидравлични масла, охлаждащи течности, антифриз, спирачни течности, течности отклиматични инсталации и др. под. Във връзка с тези констатации на 23.02.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че съхранява излезли от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях на площадка, неотговаряща на изискванията на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 18.05.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Н.-2007“ ООД- гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение по чл.143, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите П.Д.П., Ф.Ф.З., Ю.Д.И., С.Р.С. и С.Б.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелите също така не извличат полза от твърденията си, при което следва да бъдат счетени за незаинтересувани и непредубедени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По начало за дейности по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ се изисква разрешение /аргумент от чл.35, ал.2 от ЗУО/, с каквото санкционираното лице не е разполагало. Същевременно по силата на чл.38, ал.1 от ЗУО дейности с ИУМПС следва да се извършват само на площадки, отговарящи на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда. Третата алинея на цитираната норма препраща за техническите изисквания към площадките за извършване на дейности с ИУМПС към наредба, чието издаване е предвидено в чл. 43, ал. 1 от с.з., а именно-Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, както и към наредбите за съответния вид масово разпространени отпадъци по чл. 13, ал. 1. Конкретните изисквания към площадките за извършване на такива дейности са посочени в Приложение 3 към чл.7, т.2 и чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от посочената Наредба предвижда изрично, че площадките за събиране и съхраняване и центровете за разкомплектуване на ИУМПС трябва да отговарят на изискванията на ЗУО, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му и на минималните технически изисквания съответно по т. I и II от приложение № 3. Посоченото приложение изисква от площадките за съхраняване на ИУМПС да са с непропусклива повърхност; да разполагат със съоръжения за събиране на разливи, утаители и съоръжения за обезмасляване; да разполагат с необходимите съоръжения за третиране на води, включително на дъждовни води, в съответствие със Закона за водите (ЗВ) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Към центровете за разкомплектуване на ИУМПС са въведени и допълнителните изисквания да са налице подходящи места за съхраняване на части и компоненти, получени при разкомплектуване на ИУМПС, включително складове с непропусклив под за съхраняване на части, замърсени с масла; да са снабдени с подходящи съдове за съхраняване на оловни акумулаторни батерии, филтри и кондензатори, съдържащи полихлорирани бифенили или полихлорирани терфенили, съгласно изискванията на наредбите по чл. 13 ЗУО; да са налице подходящи съоръжения за източване на всички течности, съдържащи се в ИУМПС, да са налице подходящи резервоари или други съдове за разделно съхраняване на течности от ИУМПС, като горива, смазочни масла, масла от предавателни кутии, трансмисионни масла, хидравлични масла, охлаждащи течности, антифриз, спирачни течности, течности от климатични инсталации и всички други течности, съдържащи се в ИУМПС. Предвид показанията на свидетелите, извършили проверката, за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за безспорно установено, че стопанисваният от санкционираното дружество обект не е отговарял на повечето от цитираните нормативни изисквания. Това обстоятелство по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя. Оспорва се обаче становището на административнонаказващия орган, че процесните автомобили представляват излезли от употреба МПС. В жалбата се твърди, че се касае за автомобили с действащи регистрации в различни държави, а не за такива с прекратена регистрация. Сочи се също, че автомобилите се намират върху частен терен, а не върху имот- държавна или общинска собственост. При положение, че автомобилите освен това не са били изоставени от техните собственици, дружеството счита, че същите не попадат в категорията „ИУМПС“ и следователно не е налице вмененото му неизпълнение на административно задължение. Понятието "Излязло от употреба моторно превозно средство" е дефинирано в §1, т.1 от Наредбата, според който това е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в т.ч.:

а) моторно превозно средство с прекратена регистрация, за което има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател, съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г.;

б) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост;

в) изоставено регистрирано МПС.

Според втората точка на цитираната норма "Изоставено регистрирано МПС" представлява такова по смисъла на § 6, т. 45 от ДР на ЗДП, а именно- ИУМПС, което се намира върху имот - държавна или общинска собственост, изоставено е от собствеН.а си и той не се яви пред компетентните органи в тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред. Действително, разкомплектуваните автомобили, чието наличие е констатирано от проверяващите, не представляват изоставени регистрирани МПС по смисъла на посочената разпоредба. Не се твърди и същите да попадат под хипотезата на §1, т.1, б.“б“ от Наредбата. По делото не е доказано и прекратяването на регистрацията на процесните автомобили по смисъла на §1, т.1, б.“а“ от Наредбата. От страна на жалбоподателя са представени множество копия на регистрационни документи на различни автомобили. Доколкото процесните автомобили не са били индивидуализирани в съставения констативен протокол поради фактическа невъзможност за това, не би могло да се счете, че представените копия удостоверяват наличието на съответна регистрация именно за тези МПС. Следва да се отбележи обаче, че в настоящото производство доказателствената тежест е възложена на административнонаказващият орган, който е следвало да установи, че се касае за МПС с прекратена регистрация. При липсата на надлежни доказателства в тази насока не може да се счете, че процесните автомобили представляват ИУМПС по смисъла на §1, т.1, б.“а“ от Наредбата. На практика спорът между страните по приложението на закона се свежда до преценката представляват ли автомобилите „отпадък“ по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО. Според тази норма „отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Представителят на наказващия орган счита, че притежателят на автомобилите е бил длъжен да се освободи от тях по силата на чл.18, ал.1 от Наредбата, според който собствениците на ИУМПС са длъжни да ги предават на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектуване. За приложението на тази норма обаче отново е необходимо да се прецени представляват ли процесните вещи ИУМПС. В случая съдът намира, че автомобилите попадат в тази категория, тъй като представляват предмети, от които притежателят е възнамерявал да се освободи. От показанията на свидетелите П., С. и К. е видно, че автомобилите са били разглобени до такава степен, че е било невъзможно да се установи тяхната марка и модел, но по цвета на бронята е било видно, че отделените части, разположени до определен автомобил, са демонтирани от него. Същите фактически са били в невъзможност да бъдат приведени в движение /поради липса на двигател например/, липсвали са регистрационните им табели и основни компоненти от тях. При това положение се налага извода, че собствеН.ът на автомобилите е възнамерявал да се освободи от тях, а не да ги стопанисва в качеството им на регистрирани автомобили, годни за придвижване по пътищата. По изложените съображения съдът приема, че част от намиращите се в стопанисвания от дружеството обект автомобили действително са представлявали излезли от употреба моторни превозни средства по смисъла на в §1, т.1 от Наредбата. Същевременно според §1, т.42 от ЗУО „съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за определен срок. Доколкото дружеството –жалбоподател не е разполагало със съответно разрешение по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на ИУМПС и няма данни да е извършвало подобно третиране, следва да се приеме, че същото действително е складирало процесните автомобили, представляващи „отпадък“ по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, т.е.- съхранявало е такива в обекта си. Като е съхранявало излезли от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях на площадка, неотговаряща на изискванията на ЗУО, дружеството-жалбоподател е извършило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО. Посочената разпоредба предвижда специална санкция за юридическо лице, което извършва дейности по съхраняване на ИУМПС, компоненти и материали от тях на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е и настоящият случай. Изводът на съда, че се касае именно за ИУМПС, които са съхранявани на площадка, неотговаряща на нормативните изисквания, се потвърждава индиректно от обстоятелството, че наскоро след проверката дружеството се е снабдило със съответно разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци, а именно- на излезли от употреба превозни средства, на площадки, отговарящи на нормативните изисквания, което е индиция, че обстоятелствата по делото са установени правилно.

За констатираното неизпълнение на административно задължение дружеството правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Нарушението и обстоятелствата около извършването му са описани достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение му е вменено. Действително, в наказателното постановление са описани не само изискванията към площадките за съхранение на ИУМПС, но и тези към центровете за разкомплектуване на такива. Доколкото обаче това обстоятелство не е рефлектирало върху административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, съдът намира, че допуснатата непрецизност е несъществена и не обуславя отмяната на издаденото наказателно постановление.

Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а напротив-касае се за събиране на голямо количество излезли от употреба МПС, при което е била налице и значителна опасност от замърсяване. Обстоятелството, че впоследствие дружеството се е снабдило с надлежно разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадки, отговарящи на нормативните изисквания, е отчетено от наказващия орган при определянето на наказанието, което е наложено в минималния размер, допустим от закона и само по себе си не обуславя приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради това правилно е отказано приложението на посочената разпоредба.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 32/18.05.2015г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на „Н.-2007“ ООД- гр.Шумен, ЕИК:127629082, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: