Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1053/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.Б.К. *** срещу Наказателно постановление № 35/20.05.2015г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли за намаляване на размера на наложената санкция.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Санкционираното лице заемало длъжността „кмет на Община Шумен“. Сред населените места, принадлежащи към територията на Общината, освен гр.Шумен, се включвали и селата Новосел, Средня, Друмево, Ивански и Мараш. През и около посочените населени места преминавали малки реки /“дерета“/, чиито речни легла често бивали замърсявани с отпадъци, образуващи незаконни сметища. На 12.02.2015г. била издадена Заповед № РД-114 на министъра на околната среда и водите относно проверки за наличие на такива нерегламентирани сметища на речните легла и прилежащи територии на реките, разположени на територията на Община Шумен, във връзка с която с писмо изх.№ 1130/19.02.2015г. от всички кметове на общини на територията на Област Шумен било изискано да се организират и предприемат незабавни действия, включващи проверки и почистване на нерегламентирани замърсявания по речните легла в срок до 20.03.2015г. С писмо вх.№2053/03.04.2015г. РИОСВ-Шумен била уведомена, че със Заповед № РД-25-344/09.03.2015г. на кмета на Община Шумен е била сформирана комисия, която на 12.03.и 13.03.2015г. е извършила оглед на съответните места и е набелязала мерки за почистване на нерегламентираните сметища и предотвратяване на повторното замърсяване. На 14.04.2015г. от Н.К.Г.-*** била извършена съответна проверка за изпълнение на предприетите мерки. В хода на проверката било установено, че преминаващата през гр.Шумен река Поройна е замърсена със строителни /в прилежащите територии на реката до моста на кръстовището между ул.“Марица“ и ул.“Ген.Скобелев“/ и битови отпадъци /по склоновете и прилежащите територии на реката за участъка от кръстовището на ул.“Марица“ и ул.“Софийско шосе“ до участъка от кръстовището на ул.“Марица“ и ул.“Климент Охридски“/. В с.Новосел било констатирано наличие на битови и строителни отпадъци по протежението на дерето, по склоновете и прилежащите територии, след влизане в селото, по посока Шумен-Новосел. В с.Средня имало битови отпадъци по протежение на дерето, преминаващо през населеното място. В с.Друмево било установено замърсяване със строителни и битови отпадъци на участъка на дерето със стръмните склонове, след центъра на селото, по посока на водното течение. В с.Ивански били замърсени с битови и строителни отпадъци прилежащите територии на реката в източната част на селото от дясната страна на черния път, водещ към реката. В с.Мараш било установено наличие на битови отпадъци под моста на дерето на изхода за с.Салманово. Във връзка с тези констатации на 27.04.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на кмет на Община Шумен, чрез бездействие, е извършил административно нарушение, като не е осъществил отговорността си по чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците, като не е организирал почистване на образуваните незаконни сметища и замърсявания с отпадъци, изхвърлени по деретата, преминаващи през и около населени места на територията на Общината. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя. Последният изпратил упълномощено лице, което да го представлява при съставянето на акта, но същото не било допуснато до участие в административнонаказателното производство от актосъставителя. Впоследствие актът бил предявен, но жалбоподателят отказал да го подпише. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 20.05.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К.К. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение по чл.151, ал.2, т.6, вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства - от разпита на свидетелите Н.К.Г., Ю.Д.И., П.Д.П. и С. М. М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО възлага на кметовете на общините отговорността за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Като кмет на Община Шумен жалбоподателят е бил натоварен с тази отговорност. От своя страна чл.151, ал.2, т.6 от с.з. предвижда специална санкция за кмет на община, който не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. Посочената норма освен санкционна е и материалноправна, тъй като съдържа и указания за дължимото от съответните лица поведение. От събраните по делото доказателства и особено от показанията на св.Г. се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката речните легла и прилежащите им територии, намиращи се в посочените по-горе селища, принадлежащи към Община Шумен, са били замърсени с различни отпадъци от битов и строителен характер. Същевременно от приложените писмени доказателства е видно, че жалбоподателят е предприел действия за премахване на нерегламентираните сметища, като е възложил почистването им на ОП „Паркинги, гаражи и благоустройство“. Със съответни заповеди също така кметовете и кметските наместници на отделните населени места са били оправомощени да изпълняват функциите по чл.15, ал.1 от ЗООС, като организират управлението на отпадъците на територията на населеното място, организират и контролират чистотата и т.н. При положение обаче, че към момента на проверката нерегламентираните сметища не са били премахнати, е очевидно, че предприетите действия са се оказали недостатъчни и неадекватни. Съдът намира, че за изпълнението на процесното задължение е необходимо предприемането на ефективни мерки, които да доведат до целения резултат, като извършването само на формални действия в тази насока не удовлетворява изискванията на закона. По изложените съображения, доколкото жалбоподателят не е предприел резултатни мерки, които да осигурят почистването на незаконните замърсявания с отпадъци и да предотвратят натрупването на нови такива, съдът намира, че същият действително не е изпълнил задължението си по чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Следва да се отбележи също, че като е възложил на кметовете на редица населени места да изпълняват различни функции във връзка с управлението на отпадъците и контрола на чистотата, жалбоподателят не се е освободил от процесното задължение, тъй като същото е възложено именно на кметовете на общините, а в чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО не е предвидена възможност с това задължение да бъде натоварено друго лице.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган надлежно е издирил приложимия закон, както и съответната санкционна разпоредба и е определил наказание, съответно на нарушението. Законосъобразно актът е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като след надлежна покана /връчена на 23.04.2015г.-л.9 от делото/, същият не се е явил за съставяне на АУАН. Правилно също така св.М. не е допусната до участие в производството по съставяне на акта като пълномощник на жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Нито посочената норма, нито друга такава от ЗАНН предвиждат възможност за съставянето на АУАН в присъствието на упълномощен представител, вместо на санкционираното лице. За разлика от юридическите лица, които по силата на закона се представляват от определени физически лица-техни представители и които биха могли да упълномощят другиго да участва в административнонаказателното производство, съставянето на акт за нарушение, извършено от физическо лице, следва да се извърши само в присъствието на нарушителя, но не и на негов пълномощник. Такава възможност не е предвидена и в НПК, който по силата на чл.84 от ЗАНН следва да намери приложение в някои неуредени изрично случаи. Производството по съставянето на акта не е сред тези хипотези, но дори и по аналогия да се приложат разпоредбите на кодекса за процесуалното представителство на подлежащото на санкция лице, то следва да се напомни, че процесуален представител може да бъде само лице, упражняващо адвокатска професия, съпруг, възходящ или низходящ на санкционирания, но не и, както е в случая, служител в Общината. В тази насока е и практиката на съдилищата. В Решение № 67 от 22.06.2005 г. на РС - Девин по н. а. х. д. № 19/2005 г. изрично се приема, че не е допустимо разширително тълкуване, т. е. че нарушителят може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения. Тези права нарушителя не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Това разбиране е възприето и в Решение № 12 от 22.01.2010 г. на АдмС - Смолян по к. н. а. х. д. № 148/2009 г., в което се посочва също, че дори да се приеме, че пълномощникът в присъствието на който е съставен акта е бил упълномощен да представлява, предава и получава документи, това упълномощаване има характера на общо такова. Правата на нарушителя, очертани от правилата за съставяне на акта по чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН, могат реално да бъдат упражнени от нарушителя, само при наличие на съставен акт, визиращ конкретно нарушение. Това право не може да се упражни отнапред, преди да има съставен акт от компетентен орган за конкретни фактически обстоятелства, квалифицирани в определен състав на административно нарушение. Предвид нормативната уредба на производството по съставяне на АУАН и трайната съдебна практика по прилагането й съдът приема за законосъобразно отстраняването на упълномощеното лице от участие в административнонаказателното производство, тъй като такава процесуална възможност не съществува. Следва да се отбележи също, че разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН не поставя никакви конкретни изисквания към лицето, от което изхожда поканата, поради което доводите, че същата е следвало да бъде отправена лично от актосъставителя не могат да бъдат споделени.

Не представлява съществено процесуално нарушение съставянето на един АУАН, въпреки че се касае за непочистване на речни легла, намиращи се в шест отделни населени места. Действително, според разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В практиката си обаче ШАС приема, че доколкото съставянето на само един акт, а не на няколко, е безспорно по-благоприятно за нарушителя, не би могло да се говори за накърняване на неговите процесуални права и законни интереси. Трудно би могло да се счете за съществено нарушение на процесуалните правила и съставянето на акта в присъствието на свидетели, които не са присъствали на установяването на нарушението. Процесуалните нарушения обуславят отмяната на съответното наказателно постановление само ако са от категорията на съществените такива. В практиката си ШАС трайно приема, че критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. на ШАС по КАНД№52/09г./. В случая не би могло да се приеме, че реално са накърнени процесуалните права на санкционираното лице, при положение, че не се оспорва приетата в акта фактическа обстановка, а свидетелите, присъствали при установяването на нарушението биха могли да допринесат единствено за изясняването на фактите.

Съдът приема също, че описанието на нарушението и обстоятелствата около извършването му е достатъчно пълно и ясно, по начина, възприет от законодателя при формулирането на относимата нормативна уредба, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено и да организира съответно защитата си. Датата на извършване на нарушението също е определена правилно. Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие, при което се създава трайно противоправно състояние и което може да бъде констатирано във всеки момент, в който същото продължава. В случая наличието на противоправно бездействие е констатирано на 14.04.2015г. и правилно е счетено, че именно това е датата на извършване на нарушението. С оглед особеностите на нарушението не би могло да се очаква от актосъставителя да е в състояние да определи с по-голяма точност момента на извършване на нарушението, тъй като натрупването на отпадъци и формирането на сметища, във връзка с които е възникнало и задължението за предприемане на мерки за почистване, не е еднократен акт, а е резултат от многократни действия на различни лица. Не може да бъде възприето изразеното становище, че за дата на извършване на нарушението следва да се счете 20.03.2015г., когато е изтекъл срокът за почистване на речните корита. Жалбоподателят е натоварен с процесното задължение по силата на закона, а не със заповедта на министъра на околната среда и водите. Определената от последния крайна дата сочи момента, от който ще бъдат предприети съответни проверки, но не рефлектира върху нормативно установените задължения, с които е натоварено санкционираното лице.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Обстоятелствата, че лицето не е наказвано за друго такова нарушение, че задължението е било изпълнено след дадено съответно предписание, както и че все пак са били предприети мерки в нужната насока, макар и недостатъчни, са отчетени от наказващия орган при определянето на наказанието, което е наложено в минималния размер, допустим от закона. Изпълнението на процесното задължение е от съществено значение за сигурността на жителите на съответните населени места и на тяхното имущество, поради което е необходимо наличието на особени извинителни обстоятелства, попречили на надлежното почистване на нерегламентираните сметища, формирали се в речните легла, за да бъде счетен случая за маловажен. Доколкото наличието на такива не е констатирано, правилно е отказано приложението на чл.28 от ЗАНН от административнонаказващия орган. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че нарушението е констатирано през особено неблагоприятен период от годината, когато почистването на отпадъка е било затруднено от метеорологичните условия. Напротив, именно преходният сезон, свързан с повишаване нивото на реките поради снеготопенето, е свързан и с повишена опасност от вреди за населението, причинени от наводнения поради непочистване на речните легла и следователно предприемането на мерки за премахването на формираните сметища е било особено наложително.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №35/20.05.2015г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на К.Б.К. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: