553/6.11.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кр. Кръстев
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1057 по описа за 2015г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 146056 - F153359/2104/21.04.2015год. на Зам. директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “Фишинг груп” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул. “Симеон Велики” № 46 с представляващ – К.С.Н. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и несправедливо излагайки доводи за това в жалбата. В съдебно заседание редовно призован не се явява.За него се явява редовно упълномощен представител, който поддържа и доразвива депозираната жалба.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При
извършена проверка на 05.02.2015г., документирана в ПИП, сер. АА № 0221718/05.02.2015
г. на търговски обект – “Фишинг мол”, находящ се в гр. Шумен, бул. “Симеон Велики” № 46, стопанисван от “Фишинг груп” ООД, органът по
приходите е констатирал следното: Търговецът при
осъществяването на търговската си дейност в горепосочения обект не е изпълнил
задължението си предвидено в чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ да
регистрира във фискалното устройство на обекта промяна на касова наличност –
въведена сума в размер на 57.83 лв. /в.т.ч.
сумата в размер на 20.14 лв., отразена в КДФО като начално салдо/.
От констатираното проверяващите
направили извода, че “Фишинг груп” ООД в качеството си на задължено лице по
смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ при осъществяване на
търговската си дейност не е изпълнил задължението си да регистрира всяка промяна
на касовата наличност – в конкретния случай – въведена сума в размер на 57.83
лв. /в.т.ч. сумата в размер на 20.14
лв., отразена в КДФО като начално салдо/. Монтирания и въведен в експлоатация в
обекта фискален принтер Модел EPSON TM – T31F
384 DV с индивидуален номер ED 208 870 и номер на ФП № 44208870 притежава
техническа възможност за отразяване на всяка промяна в касовата наличност чрез
операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми, което било видно от
приложения към ПИП, служебен бон № 44208870/05.02.2015г., разпечатан в 16.36
часа. За констатираното нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г.
св. С.Х.Ш. на 10.02.2015г. съставила срещу “Фишинг груп” ООД, АУАН сер. АN № F153359 в присъствието на представляващия дружеството К.С.Н..
При предявяване на АУАН няма отразени възражения. Представляващия дружеството не
се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “Фишинг
груп” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр.
Шумен бул. “Симеон Велики” № 46 с представляващ – К.С.Н. ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Наказателното постановление
е връчено лично на представляващият дружеството
на 20.05.2015г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. С.Х.Ш..
Разглеждайки по същество жалбата съдът я намира за неоснователна по следните съображения: В преценката си дали да издаде НП административно-наказаващият орган се основава на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14 ал.2 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН, пренесени след това в НП се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства. При така установената фактическа обстановка, обоснован е изводът на наказващия орган за това, че по време на извършената проверка на 05.02.2015г. в обект на жалбоподателя - магазин „Фишинг мол“ в гр. Шумен, бул.”Симеон Велики” № 46, при осъществяване на търговската си дейност не е изпълнило задължението си да регистрира във фискалното устройство в обекта промяна на касовата наличност – в случая въведена сума в размер на 57.83 лв. /в това число сумата в размер на 21.14 лв. отразена в КДФО като начално салдо/, като по този начин е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно посочената правна норма, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. От анализа на цитираната разпоредба следва извода, че търговецът има задължение да отразява всяко изменение в касовата наличност на фискалното устройство чрез функцията "начална сума", "извеждане" и "въвеждане".
Не се спори, че към момента на проверката в обекта е било инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел EPSON TM – T31F 384 DV с индивидуален номер ED 208 870 и номер на ФП № 44208870. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва факта, че посоченото ФУ е разполагало с технически възможности за регистриране на промените в касовата наличност. Съдът приема за доказан факта, че в магазина е имало ФУ разполагащо с гореописаните функции, предвид това, че за неговото установяване са събрани достатъчно и непротиворечиви доказателства. От разпитите на актосъставителя, извършил проверката се установява, че той непосредствено е видел и възприел вида на ФУ, като в с.з. еднопосочно твърди, че същото разполага с технически възможности за регистриране на промените в касовата наличност. Това обстоятелство се доказва и от приложения на стр. 20 от делото фискален бон.
В процесния случай неизпълнението на задължението се изразява в това, че не е изпълнило задължението си да регистрира във фискалното устройство в обекта промяна на касовата наличност – в случая въведена сума в размер на 57.83 лв. /в това число сумата в размер на 21.14 лв. отразена в КДФО като начално салдо/. Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице – жалбоподател, не е оборен от ответната страна по никакъв начин. Това свое задължение търговецът не е изпълнил, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т.нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им, в случая с неотразяване на извършената промяна – въведена начална парична сума в касата. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на определени обществени отношения, в процесния случай свързани с правилното регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и в този смисъл с осигуряване нормалното функциониране на данъчната система.
От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл.3, ал.1 от по Наредба № Н-18/13.12., в качеството на търговец.
Административно-наказателната отговорност на юридическото лице е безвиновна, т.е. при нарушения, извършени от ЮЛ не се изследва въпросът за вината. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на търговеца. В настоящият казус се установи, че в чл. 185, ал.2 от ЗДДС за това нарушение, което не води до неотразяване на приходи, поради което се препраща към санкцията на ал.1 е предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на ООД, какъвто е жалбоподателя в размер от 500 лв до 2000 лв. По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер към минимума от 500лв., съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение.
Настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно -наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчни и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване на държавното управление, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.
Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно - наказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с предвидената в ЗДДС санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 146056 - F153359/2104/21.04.2015год. на Зам. директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “Фишинг груп” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул. “Симеон Велики” № 46 с представляващ – К.С.Н. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: