Р
Е Ш Е Н И Е
354/6.7.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На шести юли през две хиляди и петнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 1076
по описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 34/20.05.2015г. на Директора
на Регионална инспекция по околна среда и води – гр.Шумен, с което на основание
чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на Н.Б.И.,
ЕГН **********,***, в качеството му на кмет на Община Хитрино е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение по чл.151,
ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл.19, ал.3,
т.15 от Закона за управление на отпадъците. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, поради нарушения на процесуалните правила при неговото
постановяване и нарушение на материалният закон.
В съдебно заседание не се явява
жалбоподателя, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в
тази насока.
Процесуалният представител на Регионална
инспекция по околна среда и води – гр.Шумен - административно-наказващия орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Н.Б.И., ЕГН **********,***
е Кмет на Община Хитрино.
На 25.03.2015г. била извършена извънредна
проверка по речните легла и прилежащите територии в населени места на
територията на Община Хитрино, а именно: в с.Върбак, с.Тимарево, с.Развигорово,
с.Звегор, с.Студеница и с.Калино от длъжностни лица към Регионална инспекция по
околна среда и води, по повод Заповед № РД – 114/12.02.2015г. на Министъра на
околната среди и водите относно наличие на нерегламентирани сметища на речните
легла и прилежащите територии на реките, разположени на територията на Община
Хитрино. В хода на проверката и извършения оглед било установено следното, а
именно, че: 1. с.Върбак - наличие на замърсявания с отпадъци от пластмасови
опаковки и торбички на моста на ул.“Хан Крум“ по цялото протежение на дерето до
следващия мост; 2. с.Тимарево – замърсявания от найлонови торбички на моста на
входа на селото посока от с.Хитрино, както и замърсявания с пластмасови
опаковки на моста на ул.“България“ № 8; 3. с.Развигорово – замърсявания с
пластмасови опаковки до моста по пътя от с.Длъжко; 4. с.Звегор - замърсявания с
биоразградими отпадъци, строителни материали и пластмасови опаковки по склона
на дерето на ул.“Младост“ № 13, както и на отсрещния склон; 5. с.Студеница -
замърсявания с биоразградими отпадъци, строителни материали и пластмасови
опаковки по дерето на водния обект зад ул.“Камчия“ и 6. с.Калино - замърсявания
с пластмасови отпадъци в края на населеното място в посока с.Иглика.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № ЗВ-09/25.03.2015г.
За това на 08.04.2015г. на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № ЮИ – 02, като актосъставителят е описал тези свои
констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.151, ал.2, т.6 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл.19, ал.3, т.15 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, а именно: жалбоподателят в качеството си на
кмет на Община Хитрино, чрез бездействие, като не е осъществил отговорността си
по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО не е организирал почистването на образуваните
законни сметища и замърсявания с отпадъци, изхвърлени по деретата, преминаващи
през и около населените места на територията на Община Хитрино /речните легла и
прилежащите територии в населените места – с.Върбак, с.Тимарево, с.Развигорово,
с.Звегор, с.Студеница и с.Калино, община Хитрино/. На 01.04.2015г. на
жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Понеже на посочената в поканата дата – 06.04.2015г.
не се явил нарушителя, актът за установяване на административно нарушение бил
съставен на 08.04.2015г. в отсъствието на нарушителя. Впоследствие, на 04.05.2015г.
акта за установяване на административно нарушение бил предявен и подписан от жалбоподателя
без възражения, за което била изготвена разписка. Впоследствие,
жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в които сочи, че акта за
установяване на административно нарушение е незаконосъобразен и неправилен,
като излага подробни доводи за това. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 34/20.05.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води – гр.Шумен, с което на основание чл.151,
ал.2, т.6 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ на Н.Б.И., ЕГН **********,***, в качеството му
на кмет на Община Хитрино е наложена административно наказание „глоба“ в размер
на 3 000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение по чл.151, ал.2, т.6 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл.19, ал.3, т.15 от Закона за
управление на отпадъците.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Ю.Д.И., на свидетелите Н.К.Г. и Й.Д.Г.
- свидетели при съставяне на акта и на
свидетелката Х.С.Х. - свидетел при установяване на нарушението, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите Ю.Д.И., Н.К.Г., Й.Д.Г. и Х.С.Х. следва
да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства. По делото като свидетел е
разпитано и лицето А.М.А., но съдът счита, че показанията му досежно съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, не следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия,
събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да
не кредитира показанията на посочената свидетел и поради дисциплинарните
отношения на същият с жалбоподателя, което до голяма степен прави показанията му
прекалено пристрастни.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно
пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което
съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците която освен санкционна, е и материално-правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвижда посочената в нея санкция, предвижда наказание „глоба“ от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.
Видно от материалите по делото и от
разпита на свидетелите Х.С.Х. и Ю.Д.И. в деня на проверката 25.03.2014г.,
извършена по повод Заповед № РД – 114/12.02.2015г. на Министъра на околната
среди и водите относно наличие на нерегламентирани сметища на речните легла и
прилежащите територии на реките, разположени на територията на Община Хитрино на
мястото, обект на проверката - по речните легла и прилежащите територии в
населени места на територията на Община Хитрино, а именно: в с.Върбак, с.Тимарево,
с.Развигорово, с.Звегор, с.Студеница и с.Калино, имало наличие на голямо
количество смесени отпадъци /с различен произход, подробно описан в
наказателното постановление/. При наличието на тези факти, правилно
административно-наказващия орган е приел, че по един безспорен и категоричен
начин, че е осъществен съставът на описаното в наказателното по нарушение.
Обжалваното наказателно постановление е издадено при безспорна доказаност на
административното нарушение. А доказателства в обратна посока не са събрани и
пред настоящият съдебен състав.
Възражението на процесуалният представител на жалбоподателя за несъставомерност на деянието, предвид данните, че същият е предприел мерки с цел предотвратяване изхвърлянето на отпадъци, следва да се отклони като неоснователно. Законът вменява в задължение на кмета да отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В дискреционната му власт е да създаде организация за постигане на нормирания резултат. В случая това не е сторено, поради което очевидно е, че мерките, който са предприети от страна на кмета на общината, са крайно неефективни и недостатъчни, предвид голямото количество отпадъци, струпани на нерегламентирани сметища по речните легла и прилежащите територии на реките в населени места на територията на Община Хитрино, разположени в с.Върбак, с.Тимарево, с.Развигорово, с.Звегор, с.Студеница и с.Калино.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателят нарушение, визираното в чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците нарушение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците, която предвижда „глоба“ от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за кмет на община, който не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.
При индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е посочил основанията си, за да наложи административно наказание „глоба“ в минималния размер, предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Административно-наказващият орган при
квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като правилно е преценил, че липсват основания
за нейното прилагане, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. Обстоятелството, че
това е първо такова нарушение на жалбоподателя и че нерегламентираното
замърсяване на населените места с найлонови торбички и пластмасови отпадъци било често срещано
„замърсяване“ на населените места, са взети предвид от
административно-наказващия орган, който въз основа на тях е наложил наказание
във възможния законов минимум, но същите не са обстоятелства, които обуславят
по – ниска степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че самия състав цели предотвратяване на вредните въздействия върху
околната среда и биологичния вид.
Освен
това, от съществено значение е и обстоятелството, че здравето и екологично
съобразеният начин на управление на отпадъците са обусловени от санкционираното
бездействие. Настоящият съдебен състав приема, че „маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В настоящия случай по делото не се съдържат каквито и да е данни, сочещи, че процесното
деяние се характеризира с по -ниска обществена опасност в сравнение с други
нарушения от посочения вид.
Настоящият
съдебен състав не кредитира възраженията, направени от страна на жалбоподателят,
че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като както в акта
за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на
него впоследствие атакуваното наказателно постановление не е посочено точно датата
на извършване на нарушението съобразно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН,
респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът счита наведеният довод за неоснователен,
тъй като не кореспондира с доказателствата по делото. Видно от наказателното
постановление, административно наказващият орган изрично е посочил, че
нарушението е извършено чрез бездействие на 25.03.2015г. В случая датата на
нарушението съвпада с датата на проверката, тъй като изпълнителното деяние на
визираното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление нарушение е осъществено с бездействието на кмета на общината,
изразяващо се в това, че не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места, вследствие на което се е образувало локално сметище.
Касае се за продължено нарушение, при което през цялото времетраене лицето
осъществява състава на визираното нарушение. При това положение правилно като
дата на нарушението в акта е посочена тази на констатирането му при извършената
проверка.
Следва да се отбележи, че критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е правото на защита на привлеченото към административно - наказателна отговорност лице. За да е ограничено правото му на защита, следва да е налице неяснота при описание на нарушението, при което не могат да се разберат времевите и пространствените му параметри, както и законовите разпоредби, които са нарушени. В случая липсва такава неяснота, а лицето е упражнило ефективно правото си на защита. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е наказан за това, че не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. Това нарушение е точно описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, то е и правилно правно квалифицирано по чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО.
Съдът не кредитира твърдението на
жалбоподателя и на процесуалния му представител, че акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в нарушение на чл.43 от ЗАНН относно
реда за връчване на акта. Предявяването на акта е основна гаранция за правото
на защита на нарушителя, обезпечаваща възможността да разбере за какво е привлечен
да отговаря, като отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява според
правилото на чл.43, ал.2 от ЗАНН с
подписа на един свидетел. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН когато
акта е съставен в отсъствие на нарушителя той се изпраща на съответната служба,
а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя
за предявяване и подписвана. Тези нормативно установени изисквания гарантират и
обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административно-наказателното
производство, в т. ч. и правото да се запознае със съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение, да направи възражения и да даде
обяснения към момента на съставяне на акта, да поиска събиране или да представи
писмени доказателства. В тази връзка от събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства се доказа по безспорен начин, че на
01.04.2015г. на жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Понеже на посочената в поканата дата
– 06.04.2015г. не се явил жалбоподателя И. ***, представител на
административно-наказващия орган съставил акта в негово отсъствие на 08.04.2015г.
Няколко дни по - късно акта за установяване на административно нарушение е бил
предявен и подписан от жалбоподателя, който се е възползвал от законното си
право за депозиране на допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
сочейки, че акта за установяване на административно нарушение е неправилно и
незаконосъобразно съставен. Действително подписването на акта за установяване
на административно нарушение от нарушителя е един от основните му реквизити. В
процесния случай обаче понеже жалбоподателя Н.Б.И. не се явил на посочената в
поканата дата – 06.04.2015г., актът за установяване на административно
нарушение бил съставен на 08.04.2015г. в отсъствието на нарушителя, поради
което и същият по – късно е бил предявен и подписан от жалбоподателя, който го
е подписал и се е възползвал от законното си право за депозиране на
допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Действително в
процесния случай е допуснато формално нарушение на цитираната правна норма,
което съдът намира, че не от категорията на съществените, тъй като в
разглежданият акт административно-наказващият орган е направил повече от
необходимото по закон. Ето защо съдът счита, че дружеството – нарушител е било
в правото си да се защити както още в момента на съставянето на акта, така и
при неговото подписване.
Не е налице и допуснато нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираният
нарушител, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на
депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание и защо наказващия орган
приема същите за неоснователни. Освен това, разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН
дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните
обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост
законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още повече, в
конкретният случай след депозиране на възражения от страна на дружеството -
жалбоподател, наказващият орган е извършил такава проверка, което е обсъдено и
в издаденото наказателно постановление.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 34/20.05.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води – гр.Шумен, с което на основание чл.151,
ал.2, т.6 от Закона за управление
на отпадъците /ЗУО/ на Н.Б.И., ЕГН **********,***, в качеството му на кмет на
Община Хитрино е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 3 000
лв. /три хиляди лева/, за нарушение по чл.151, ал.2, т.6 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл.19, ал.3, т.15 от Закона за
управление на отпадъците, като правилно
и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: