Р Е Ш Е Н И Е
419/31.7.2015г.
гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На тридесети
юли през две хиляди и петнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар:Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1094 по описа на ШРС за 2015г.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш серия К № 0914534 от 21.08.14г на ОДМВР - гр.Шумен за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
на Л.А.П., управител на „ТОРНАДО – ДИЛ“ ООД гр. Варна е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 50 лева на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.2
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен.В съдебно заседание, редовно призован , не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуален
представител на административно -наказващият орган, издал електронния фиш,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява в с.з., като моли съда да потвърди
електронният фиш.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
но на основания различни от посочените в жалбата .
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.08.14г около 16,54 часа, лек автомобил марка “Дачия
логан” с ДК № В 8617
КР се движел по ул път
I-2, км 112+737,
бензиностанция ШЕЛ, при ограничение 60 км в час
въведено с п.з. В-26. В описателната част на
фиша К № 0914534 от 21.08.14г. на ОД МВР е вписано движение с
установена скорост от 80 км/ч – превишаване с 20 км/ч, като за дата и час на
нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка №
152-ФМИ/12.03.2014г., е преминало последваща периодична проверка. Като място на нарушението е посочен - главен път І
- 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”.
Поради
движението си с превишена скорост, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство –стационарна система
тип „MULTI RADAR“ и впоследствие бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, К № 0914534 от 21.08.14г. на ОД МВР -
гр.Шумен в размер на 50 лева на жалбподателя
, за нарушение на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства,
както и приложения снимков материал със стационарна радарна система тип “MULTA
RADAR”. Приложения снимков материал, съобразно нормата на чл.189,ал.15 от
Закона за движението по пътищата, е
изготвен с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, поради което
представлява веществено доказателствено
средство в административно наказателния процес и като такова доказателствено средство е приобщен по съответния ред по делото. От приложеният
снимков материал по делото, се
установява че, измерената скорост със стационарната радарна система е била 83
км. в час, а наказуемата е посочена като 80 км. в час след приспадане
евентуална грешка – 3 км. в час, в полза на нарушителя,като е посочена и датата
на създаване -08.10.2014г. и обработващ – ОД МВР – Шумен.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Нормата на чл.
20 ал.1 от ЗДВП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойностите на скоростта в km/h отразени
в табличен вид в ЗДВП, различни за
населено / извън населено място, автомагистрала и скоростен път .
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗДВП предвижда, че когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.
От
приложената по делото схема на участък
от път І – 2 «Русе – Варна» от км. 112+397 до км. 113+107 се установява , че
пътен знак В-26 е поставен на км.112+350, посока от гр. Русе към гр. Варна, а
скоростта на движение на процесния лек автомобил е била засечена на км.
112+737, в посока от гр. Русе към гр. Варна, т. е. при действието на пътен знак
ограничаващ скоростта на движение до 60 км. в час.
Съгласно чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за превишаване на
разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/ч., водачът се наказва
с глоба 50 лв. Деянието, за което е наложено на жалбоподателят
административното наказание с атакувания електронен фиш е обявено от закона за
наказуемо. Наказващият
орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.
Съдът намира, че в конкретния казус административно наказателната
отговорност правилно е насочена към жалбоподателя и в този смисъл възражението
му наведено в жалбата се явява
неоснователно. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се
изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и 2, на собственика, а в случаите когато
собственик е юридическо лице - на неговия законен представител, в случая
управителя. Собственикът или законният представител има право в 14- дневен срок да подаде
декларация с данни за лицето, извършило нарушението.
В случая собственик на процесния автомобил е „ТОРНАДО
– ДИЛ“ ООД гр. Варна, като
електронният фиш правилно е издаден на законния представител на дружеството,
управителят му – Л.А.П., който е имал възможност да декларира данни за
лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Доколкото обаче не е направил това,
издаденият по отношение него електронен фиш не е бил анулиран по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.188, ал.2 от
ЗДвП предвиждащ че, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство., а именно в качеството си управител на „ТОРНАДО – ДИЛ“ ООД - собственик на МПС, с което е
извършено нарушение, който не е посочил по надлежния ред на кого е предоставил
моторното превозно средство. В тази хипотеза е без правно значение кой
действително е управлявал автомобила, тъй като жалбоподателят не е санкциониран
за това, че лично е извършил нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП, а по реда на
чл.188 от ЗДвП.
По изложените
съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно административно наказателната
отговорност е насочена към жалбоподателя. Наказанието също така е определено правилно. Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП
предвижда наказание за водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, а именно за превишаване от 11 до 20 km/h - глоба 50 лв , какъвто е и процесния случай.
Неоснователно , според съда, е възражението за
допуснато нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, според която образуваното
административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на АУАН. В производството по издаване на електронен
фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага
само за неуредените случаи – чл.189, ал.14 от ЗДвП. Доколкото при издаването на
електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта – първия –
АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено
обвинение /частично аналогичен с обвинителния акт в наказателното производство/,
вторият – наказателно постановление, имащ характер на правораздавателен акт, с
който се налага предвиденото за конкретното нарушение административно
наказание, не може да се приложи разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като
при издаване на електронния фиш установяване на нарушението става с
автоматизирано техническо средство, но не се издава акт аналогичен на АУАН и не
се връчва такъв. Предвид
изложеното, и в светлината на ТР № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013,г. на ВАС,
настоящият състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН, вкл. и тази
по ал.3,
не намира приложение и не следва
да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба.
Водим от горното съдът намира, че
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден,
а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш серия К № 0914534 от 21.08.14г на ОДМВР - гр.Шумен за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Л.А.П.,
управител на „ТОРНАДО – ДИЛ“ ООД гр. Варна е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 50 лева на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.2
от ЗДвП, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен
съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: