Р Е Ш Е Н И Е

558/9.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1118/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, И.Й.И., с ЕГН **********,***, твърди, че с НП № 15-0869-000422 от 30.03.2015г. му било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева. В жалбата се твърди, че така отразена фактическата обстановка, формулирана като „престоява“ не отговаряла на истинската фактическа обстановка. На отразената в АУАН и НП, дата и час, движейки се по посочения път, на отразеното място, по принуда и човешки дълг трябвало да спре и изчака бавно движещия се, пресичащ на необособено за пешеходци място – възрастен човек. Неговото изтегляне от платното за движение било толкова бавно, че той като водач на МПС останал видимо спрял на това място, което не означавало „престой“ – означаващо някакъв интервал от време неподвижност на автомобила, в която интервал се създава опасност за движението по платното. Сочи още, че в неговия случай нито се е бавил, нито бил със загасен двигател, което да води на съмнение за „престой“ и, което да го прави „умишлено нарушил чл.98,ал.1,т.2 от ЗДв.П. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 20.03.2015г. около 18,25 часа свидетелите Б.Й.Н. и И.Х.И. – първия – младшиконтрольор, а втория - служител при сектор „ПП“ - ОД МВР гр. Шумен се намирали в служебен автомобил и се движели по бул. Велики Преслав в гр. Шумен, в посока от ул. Съединение към пл. България. Двамата свидтели забелязали автомобил „Мерцедес Вито“ с прикачено към него, ремарке да престоява в активната лента, до паркиран автомобил. В дясно по посока на движението, където било разрешено паркирането, имало паркирани автомобили, а водачът на „Мерцедес Вито“ с прикаченото ремарке, престоявал в активната лента за движение към пл. България. Свидетелите изчакали зад престояващия автомобил, като видели, че от него слизали хора, разполагали багаж, а водачът му също слизал и се качвал. Престоявайки в активната лента за движение, автомобилът „Мерцедес Вито“ с прикачено към него, ремарке създавал опасност за движението, тъй като принуждавал участниците в движението, които са от неговата лента, да нарушават пътната маркировка и навлизат в лентата за насрещно движение. Свидетелят Б.Н. обяснил на водача, че за това нарушение ще му бъде съставен акт по ЗДв.П, за което последния не бил доволен, дори размахал пред свидетеля друго НП за глоба за 10 лева и казал, че всичко обжалвал. За констатираното административно нарушенияе на чл.98,ал.1,т.2 от ЗДв.П, свидетелят Н. съставил АУАН сер.Т, бл. № 953778 в присъствието на другия свидител – И.И. и на жалбоподателя И.Й.И., който го подписал със следното възражение: „Имам“. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник група към ОД МВР гр. Шумен на 30.03.2015г. издал Наказателно постановление № 15-0869-000422, с което на жалбоподателя И.Й.И. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183,ал.4,т.9 от ЗДв.П, за това, че на 20.03.2015г. около 18,25 часа в гр Шумен на бул. Велики Преслав, в посока от ул. Съединение към пл. България като водач на лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № Н41 41ВМ с прикачено ремарке за лек автомобил „Боро Б1“ с рег. № Н72 33ЕЕ, престоява с МПС-то до паркирани ППС от страната на движението, с което виновно нарушил чл.98,ал.1,т.2 от ЗДв.П.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаният актосъставител и свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са осъществени съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателят, че именно той е управлявал собствения си лек автомобил “Мерцедес Вито”с рег. № Н41 41ВМ, с прикачено ремарке за лек автомобил на 20.03.2015г. след 18,20 часа по бул. Велики Преслав в гр. Шумен, в посока от ул. Съединение към пл. България. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.183,ал.4,т.9 от ЗДв.П за нарушение на чл.98,ал.1,т.2 от ЗДв.П, изразяващо се в престояване като втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на движението. Именно съгласно чл.98,ал.1,т.2 от ЗДв.П престоят и паркирането са забранени до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението. В конкретният случай се установи безспорно, че на посочените както в АУАН, така и в атакуваното НП дата и място И.Й.И., като водач на лек автомобил „Мерцедес Вито“ с прикачено към него, ремарке за лек автомобил е престоявал до паркирани ППС от страната на движението. От показанията на разпитаните свидетели – служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, които са преки очевидци на нарушението се установява по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение. От нито едно доказателство не се извежда участието на трето лице – възрастен човек, който много бавно преминавал пред автомобила на жалбоподателя и то на необозначено за това, место. Напротив – от показанията на двамата свидетели – очевидци на нарушението се установява, че изобщо не е имало такъв пешеходец, ако е имало такъв то щели да го санкционират, тъй като пешеходната пътека е 15 метра по –надолу. Показанията и на двамата свидетели са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, като и двамата са видели престояването на управлявания от жалбоподателя автомобил с ремарке, от който слизали пътници с багажи. От всички събрани доказателства и от самия АУАН е видно, че нарушението, както и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно, а нарушителят е бил в състояние да разбере в какво се изразява осъществената от него, деятелност.

Административно наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателните разпоредби на чл.183,ал.4,т.9 от ЗДв.П, като е наложил визирания в нея абсолютен размер на предвиденото наказание “глоба”.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0869-000422, издадено на 30.03.2015г. от Началник група към ОД МВР гр. Шумен, с което на И.Й.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183,ал.4,т.9 от ЗДв.П за нарушение на чл.98,ал.1,т.2 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХХІІ от Административно процесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: