Р Е Ш Е Н И Е

504/16.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седми октомври през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1119 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №14-0869-000649 от 20.06.2014 год. на Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „ПП“, с което на А.П.Х., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.5, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В последното съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен представител – адв.С.Д. от ШАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като в съдебно заседание излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. Излага конкретни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.П. ***, с ЕИК127018632. Със Заповед №163а от 29.04.2014 год. на Изпълнителния директор на дружеството е пределен за началник строеж и технически ръководител на обект „Жилищна сграда с гаражи“, намираща се в гр.Шумен, ул.“Владайско въстание“. На 03.06.2014 год. във връзка с изливане на бетон в обекта, бил паркиран товарен автомобил „Мрецедес 2636 Актрос“, с рег.№Н8961 АН /бетон помпа/ на пътното платно на ул.”Алдемировци”. В тази връзка била извършена проверка от служители на сектор ПП към ОД на МВР-Шумен, по време на която било констатирано, че отговорно лице по строителството в обекта е именно жалбоподателя и че същия е наредил паркирането на посочения товарен автомобил на ул.“Алдемировци“, в непосредствена близост с кръстовището с ул.“Владайско въстание“, в резултат на което ул.“Алдемировци“ е била напълно затворена. В същото време не са били взети мерки за безопасността на движението и са липсвали Разрешение и Заповед за затваряне на улицата от Община Шумен. На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №649, с бланкетен №564267 от 04.06.2014 год., в който било посочено, че жалбоподателят, като началник строеж и технически ръководител на обекта е наредил да се паркира товарен автомобил /бетон помпа/ на ул.“Алдемировци“, без да е взел мерки за безопасността на движението и без да има разрешение и заповед за затваряне на улицата от Община Шумен. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.5, ал.3 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че има възражения, които ще представи в срок. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага, че причина за извършеното нарушение е обилния дъжд, който е станал причина за свличане на земни маси от изкопа и поради съществуващия риск за околните сгради се е наложило вземане на решение за бетониране преди предвидения срок. От жалбоподателя били снети писмени обяснения на 06.06.2015 год., в които същият отново излага, че се е наложило вземане на спешни мерки за полагане на бетона, поради падналите обилни валежи.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №14-0869-000649 от 20.06.2014 год. на Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „ПП“, с което на А.П.Х., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.5, ал.3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.Г.М., на свидетелите З.Т.К., П.М.Т., Т.Х.М., Х.П.Х. и П.С.П., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна, следното:

Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на 03.06.2014 год. в качеството си на началник строеж и технически ръководител на обект е наредил да се паркира товарен автомобил – бетон помпа на ул.“Алдемировци“, без да има предварително издадено разрешение и заповед за затваряне на улицата от Община Шумен и без да са били взети мерки за безопасността на движението. В подкрепа на този извод са всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, от които става ясно, че улица „Алдемировци“ е била изцяло затворена, като е лшипсвала възможност за преминаване на МПС по нея, а позиционираната бетон-помпа не е била обозначена със съответните знаци или други средства за осигуряване безопасността на движението и неговото регулиране. Разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. В същото време условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението (ВОБД) при извършване на строителни и монтажни работи (СМР) по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация, както и сигнализиране на препятствия в обхвата на пътя или улицата са регламентирани подробно с НАРЕДБА № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 74 от 21.09.2010 г., изм. и доп., бр. 34 от 12.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г.

Съдът не кредитира възраженията на нарушителя, направени в жалбата и в съдебно заседание, че деянието е несъставомерно по смисъла на чл.11 от НК, доколкото същото е извършено при крайна необходимост и оправдан стопански риск. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че независимо от твърденията за обилните валежи в дните, предхождащи извършването на нарушението, които са провокирали вземането на спешни мерки за изливане на бетон, поради възникване на опасност от срутване, от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че тези действия по изливане на бетон в основите и стените на изкопа са били извършвани и в предходните дни и то отново по нареждане на жалбоподателя. В тази връзка свидетелят Т.Х.М., който е шофьор на въпросния товарен автомобил – бетон помпа в съдебно заседание на 15.07.2015 год. заявява, че и друг път е работил на този обект, отново управлявайки същия товарен автомобил и то в рамките на няколко дни преди 03.06.2015 год. В същата насока са и показанията на свидетеля М.Г.М., който в същото съдебно заседание свидетелства, че 2-3 дни преди посочената дата също е бил получен сигнал от служители на РУ – Шумен, че ул.“Алдемировци“ е затворена, отново от поставена на пътното платно бетон помпа. По делото липсват данни преди датата на установяване на нарушението от страна на жалбоподателя или друго лице, отговарящо за обекта, да са били предприети мерки по снабдяване с разрешително за затваряне на улицата от страна на Община Шумен. Видно от материалите по делото такова разрешително е било издадено за този обект едва на 09.06.2015 год. и то въз основа на заявление, подадено на същата дата, а молба за съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи на проект за „ВОБД“ по отношение на този обект е била подадена на 06.06.2015 год.. С оглед на изложеното се налага категоричния извод, че доколкото изкопът е бил направен още в началото на м.май 2015 год., а в дните преди извършване на проверката също е било извършвано изливане на бетон, по начина, описан в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, то не може да бъде споделено твърдението, че извършените на 03.06.2015 год. действия са били извършени при условията на крайна необходимост или оправдан стопански риск.

С оглед задължението на съда да обсъди наведените от страна на жалбоподателя основания за отмяна на наказателното постановление, следва да бъде посочено, че съдът не споделя твърденията за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид естеството на нарушението, причините за неговото извършване и обстоятелството, че едва след констатирането му, от страна на жалбоподателя са били предприети мерки за снабдяване с разрешително за затваряне на пътя, налага извода, че така посоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид и следователно не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът установи, че изписаното от актосъставителя и наказващия орган деяние осъществява признаците на две различни административни нарушения – едното – по чл.9, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че жалбоподателят е наредил паркирането на товарния автомобил в обхвата на пътя, с което е причинил затваряне на улицата, без да е имал разрешение за затваряне на пътя от собственика на пътя, който в случая се явява Община Шумен и второто – представляващо поставянето на препятствие на пътя без да са взети мерки за осигуряване безопасността на движението, каквито предвижда НАРЕДБА № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. В същото време обаче въпреки текстовото изписване на две различни нарушения актосъставителят, а след това и наказващият орган са приели, че нарушителят е осъществил едно административно нарушение, като са квалифицирали същото по чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.5, ал.3 от ЗДвП. Посоченото несъответствие представлява нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящия случай, въпреки, че двете форми на изпълнителното деяние, представляващи две самостоятелни административни нарушения, са били подробно описани словесно, на жалбоподателят е била наложена санкция на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗДвП.

В същото време словесно описаното нарушение представлява смесване на съставите на административно-наказателните норми, съдържащи се съответно в чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП и в чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, доколкото първата визира липсата на взети мерки за осигуряване на безопасността на движението, а втората – промяна въведената организация на движението чрез затваряне на улицата без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и без разрешение от администрацията, стопанисваща пътя, която в случая се явява Община Шумен. Това, на свой ред, означава, че така изведената цифрова правна квалификация на административното нарушение в акта и в наказателното постановление субсумира само част от изложения словесно фактически състав. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че е налице противоречие между словесната и цифровата правна квалификация на нарушението, което е до такава степен съществено, че прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя и му е наложено съответното административно наказание.

При проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът констатира, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото наказателно постановление, като нарушена законова разпоредба цифром е изписана нормата на чл.5, ал.3 от ЗДвП, вместо тази на чл.9, ал.3 от ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че закона по категоричен начин изисква в издаденото наказателно постановление в пълнота и достатъчна степен на яснота и недвусмисленост да се опише както фактическата обстановка, така също и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Действителната воля на наказващият орган не може да бъде извличана по пътя на логиката и в този смисъл са без значение индициите, че наказаното лице вероятно е разбрало в какво е обвинено, доколкото в подаденото възражение е посочило, че се защитава срещу нарушение по чл.9, ал.3 от ЗДвП. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Правоприлагането в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. В случая това не е сторено, тъй като посочената разпоредба още в самия акт е изписана по начин, който буди съмнение относно конкретно изписаната цифра. Следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Тяхното изпълнение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. И докато разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН позволява издаването на наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, нито в ЗАНН, нито в ЗДвП съществува аналогична нормативна разпоредба досежно реквизитите на наказателното постановление. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Шумен и по-конкретно: Решение №178 от 17.04.2013 год. на АдмС - Шумен по к.а.н.д. №83/2013 год., Решение №43 от 12.02.2013 год. на АдмС - Шумен по к.а.н.д. №491/2012 год. и др.

Налице е неяснота и в словесно изписаната наказателна норма в наказателното постановление, доколкото дословно е изписан текста на чл.178, ал.3 от ЗДвП, без да е посочено коя точно от посочените алтернативи се приема за нарушена – дали, че жалбоподателя е наредил да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие на него.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че така описаните и обсъдени процесуални нарушения са съществени и се явяват достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото се неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №14-0869-000649 от 20.06.2014 год. на Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „ПП“, с което на А.П.Х., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.5, ал.3 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: