Р Е Ш Е Н И Е

 

353/6.7.2015г. ,         гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На шести юли през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова

Секретар: С.А.

Прокурор: Светла Михайлова

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 1144 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.

От Районна прокуратура – гр.Шумен е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на А.П.А. - обвиняем по досъдебно производство № 46/2015г. по описа на ОД на МВР - гр.Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или “глоба” от 100 до 300 лв., извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с деянието не са причинени имуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – гр.Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия А. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК.

В съдебно заседание обвиняемият А., редовно призован не се явява лично, а изпраща упълномощен защитник. Защитникът на обвиняемия моли съда за по-снизходително наказание, като му бъде наложено само наказание “глоба” в минимален размер, тъй като полага грижи за болната си майка и издръжка за дъщеря си, която в момента е студентка, излагайки подробно аргументи за това.

От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство № 46/2015г. по описа на ОД на МВР - гр.Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.П.А. бил правоспособен водач на МПС и притежавал Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ с № 281258204, издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр.Шумен, с валидност от 26.10.2011г. до 26.10.2021г.

През инкриминираният период обвиняемият А. работел в „Евровиа“ гр.Бургас на длъжност „шофьор“, като извършвал дейности на територията на ЕС. На 09.08.2014г. обвиняемият А.П.А. управлявал МПС на територията на Република Италия. Заради извършено нарушение на правилата за движение по пътищата свидетелството му за правоуправление било отнето, като на същия било наложено административно наказание “забрана за шофиране“ от италианските полицейски власти в гр.Овада. Тази информация била изпратена от италианските власти на посолството на Република България в гр.Рим, откъдето по служебен път била препратена до ОД на МВР – гр.Шумен.          

Тъй като не можел да работи без СУМПС А.П.А. се върнал в РБългария и решил да си извади ново СУМПС. Вместо да изчака да изтече срока на наложеното му наказание, на 03.10.2014г. обвиняемият посетил сградата на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР в гр.Шумен и същия ден подал молба – декларация с Вх. № 16409/03.10.2014г., изискваща се по силата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи и чл.160 от ЗДвП. В цитираната декларация декларирал невярно обстоятелство, а именно, че е изгубил свидетелството за управление на МПС в гр.Велики Преслав. След подаване на посочената декларация с невярно съдържание на А.П.А. му било издадено ново СУМПС – БГ № 282505978 от дата 07.10.2014г., със срок на валидност до 07.10.2019г., както и му  бил съставен АУАН № 191 от 03.10.2014г., серия Т № 619140 за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБДС.

На 04.12.2014г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен било получено писмо от Главна дирекция „Охранителна полиция“ при МВР – гр.София с Рег. 11937р – 10634 от 26.11.2014г., ведно с писмо  № А – 5057 от 16.02.2015г. на ДМОС, Сектор „СИРЕНЕ“, към което било приложено отнетото от италианската полиция СУМПС № 281258204, издадено на името на обвиняемия А., за извършено от страна на последния нарушение на италианския пътен кодекс.

В хода на извършената по този повод проверка било констатирано, че А.А., в подадената на 03.10.2014г. декларация е декларирал неверни обстоятелства.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства, от приложените по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза № 55/21.04.2015г., която дава заключение, че почеркът, с който е изпълнен ръкописният текст и почеркът, с който е положен подписа срещу реквизита “Декларатор” в Декларация с Вх. № 16409/03.10.2014г., попълнена във връзка чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи и чл.160 от ЗДвП принадлежат на обвиняемия А.П.А..

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му, че обвиняемият А.П.А. *** потвърдил неистина в писмена декларация с Вх.№ 16409/03.10.2014г. до началника на сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Шумен, като декларирал, че СУМПС № 281258204, издадено на 26.10.2011г. от ОДМВР гр.Шумен е изгубено, като тази декларация се подава по силата на закон – разпоредбата на чл.160 от ЗДвП, пред орган на властта за удостоверяване на истинността на заявените от декларатора обстоятелства /служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Шумен/, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.     

От обективна страна предмет на престъплението е Декларация с Вх.№ 16409/03.10.2014г. до Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Шумен. Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т.е. действие при което деецът отразява в декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.  

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или “глоба” от 100 до 300 лв.;

- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,

- с деянието не са причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява като невисока с оглед  данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало и липсата на други общественоопасни прояви. Съдът при определяне на наказанието съобрази финансовото и материалното състояние на обвиняемият, което се установява от приложената Декларация за материално състояние и дадените от него обяснения, от които става ясно, че същият реализира доходи в минимален размер, както и че полага финансови грижи за отглеждането за болната си майка, а също така и за издръжката на пълнолетната си дъщеря, която е студентка към настоящия момент. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и съдействието, което А. е оказал по време на досъдебното производство – признава вината си и в съдебно заседание дава обяснения за начина, по който се е сдобил с неистинския официален документ, както и мотивите, подтикнали го да извърши деянието. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.

На основание чл.189, ал.3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 72.20 /седемдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на обвиняемия.

Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА А.П.А., ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, разведен, работещ като шофьор във фирма “Евровиа” – гр.Бургас, неосъждан, живущ ***, за виновен в това, че на 03.10.2014г. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация с Вх.№ 16409/03.10.2014г. до началника на сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Шумен, като декларирал, че СУМПС № 281258204, издадено на 26.10.2011г. от ОДМВР гр.Шумен е изгубено, като тази декларация се подава по силата на закон – разпоредбата на чл.160 от ЗДвП, пред орган на властта за удостоверяване на истинността на заявените от декларатора обстоятелства /служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Шумен/ - престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда А.П.А., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 72.20 /седемдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес  пред Шуменски окръжен съд.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: