Р Е Ш Е Н И Е
530/29.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, на пети октомври през две хиляди
и петнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Георгиева
при секретар В. И., като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНД № 1207 по описа на ШРС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № В-032817 от 27.04.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което
на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП във връзка с чл.113,ал.1 от
ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, тъй като са налице недоказаност,
необоснованост и неоснователност на твърденията на АНО, които не отговарят на
фактическото положение. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се
явява лично и не изпраща процесуален
представител. В
деловодството на ШРС са постъпили писмени бележки, в които са изложени подробни доводи за отмяна на атакуваното НП.
За
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП със седалище гр. Варна - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61,ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “Теленор България” ЕАД,
гр. София извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект - магазин
“Глобул” за продажба на телефонни апарати, телекомуникационна техника,
преносими компютри и аксесоари за тях, находящ се в гр. Шумен, бул. Симеон Велики № 46В.
На 26.02.2015г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на
КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от В.Р. с Вх. № В–03-495 от 18.02.2015г. за
непривеждане на потребителска стока – мобилен телефон, марка “HTC”, модел “One mini”, за която
била предявена рекламация, в съответствие с договора за продажба. В хода на
проверката в търговския магазин, свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. установили, че в магазин
“Глобул” била предявявана рекламация от потребителя Роева на 02.02.2015г. Към
момента на проверката, двамата свидетели установили, че търговецът “Теленор
България” ЕАД отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.
Свидетелите установили, че потребителя е закупил мобилен телефон “HTC”, модел “One mini” от “Космо
България Мобайл” ЕАД с договор за лизинг от 27.12.2013г. Рекламацията била
предявена на 02.02.2015г., като бил посочен следния дефект „копчето за усилване
и намаляване не раб. нечувава“. Проверяващите длъжностни лица констатирали, че
мобилния телефон бил върнат на потребителя на 17.02.2015г. неотремонтиран. На
потребителят било отказано гаранционно обслужване, поради механично увреждане. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-0187595 от 26.02.2015г.
от свидетеля В.Г., в който разпоредил на търговеца, с оглед установяване на
фактическата обстановка по потребителската жалба на 05.03.2015г. да представи в
офиса на КЗП гр. Шумен, становище по потребителската жалба с вх. №
В-03-495/18.02.2015г. и Акт за удовлетворяване или отказ от удовлетворяване на
рекламация, издаден от „Теленор България“ ЕАД. На 10.03.2015г. в офиса на КЗП
гр. Шумен се явило лицето Д.Ч.Д. – преупълномощено лице от “Теленор България”
ЕАД гр. София, което представило Становище по потребителската жалба, Сервизен
протокол и 3 броя пълномощни. Свидетелят Г. съставил Протокол за проверка на
документи № К – 080679 към констативен протокол № 0137595 от 26.02.2015г. На същият
ден - 10.03.2015г., свидетелят В.Г. съставил АУАН № К – 032817 в присъствието
на преупълномощеното от представляващия дружеството, лице – Д.Ч.Д., което го
подписало без възражения. В Акта за установяване на административно нарушение,
съставен в присъствието на свидетеля Н.Й. – присъствал при проверката,
актосъставителят приел, че търговецът “Теленор България” ЕАД гр. София не е
изпълнил задълженията си съгласно чл.113,ал.1 от ЗЗП, като на 17.02.2015г. е
отказал да отремонтира мобилния телефон “HTC”, модел “One mini”. Дружеството
- жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало
писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка било издадено наказателно постановление № В-032817 от 27.04.2015г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, гр. София била наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за
нарушение по чл.113,ал.1 от ЗЗП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетеля Н.И.Й. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че като дата на
проверката била вписана дата 26.02.2015г.,
а по нататък в постановлението се твърдяло, че по повод на описаната проверка,
на 10.02.2015г. било представено
„допълнително становище“, което на практика е с дата преди самата проверка,
но съда намира, че се касае за
техническа грешка, която не е
от категорията на съществените нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. По делото са приложени писмени доказателства, а именно Протокол за
проверка на документи № К – 080679 към констативен протокол № 0137595 от
26.02.2015г., съставен на 10.03.2015г.,
т. е. касае се за техническа /печатна/ грешка при изписване месеца на представяне
на допълнителното становище от търговеца,
който е март, а не февуари. Настоящият съдебен състав намира, че действително
се касае за техническа грешка в изписването с цифри на месеца на представяне на
„допълнителното становище“ от търговеца „Теленор България“ ЕАД, което обаче
не опорочава производството и не води до отмяна на НП, тъй като не нарушава правото на защита на
жалбоподателят, който видно от настоящото производство го упражнява в пълен
обем.
Съгласно
разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на
договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с
договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната правна норма привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4 на
същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113,ал.1 от ЗЗП е
дефинирано в разпоредбата на чл.104,ал.4 от цитирания закон, от която става
ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка
или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.
Безспорно
установено по делото е, че в стопанисвания от дружеството -жалбоподател “Теленор
България” ЕАД гр. София, обект - магазин, находящ се в гр. Шумен, бул. Симеон
Велики № 46В се предлагат за продажба телефонни апарати, телекомуникационна
техника, преносими компютри и аксесоари за тях. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че след проявен дефект, продавача е приел мобилен апарат телефон
марка “HTC”, модел “One mini”. Спазвайки законовите
изисквания търговецът
/жалбоподателят/ изпратил дефектиралият апарат
за сервизно гаранционно обслужване, след което на 17.02.2015г. /в срока по чл.113,ал.2 от ЗЗП/,
жалбоподателят на база направени констатации в сервиза, че мобилния апарат бил
механично увреден, отказал да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба. Към датата на
проверката, извършена от представители на КЗП - 26.02.2015г., мобилния
телефонен
апарат на клиента, не само, че не бил приведен в съответствие с договора за покупко -
продажба, но търговецът отказал да го приведе. т.е. не е изпълнил
административното си задължение, визирано в разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетеля Н.Й.,
както и сигнала на потребителя - жалба от В.Р. и приложените към нея писмени доказателства.
Видно от
приложеното по административно-наказателната преписка, копие от Протокол за
ремонт /л.36/ е, че върху телефона в момента на предявяване на рекламацията,
като особени белези на телефона са вписани следните външни белези на апарата: “следи
от удари”, като изобщо не е конкретизирано нито какви са тези следи, нито в кои
части на апарата, нито пък отчупен панел, което по твърдение на дружеството –
жалбоподател е довело до повредата на апарата. Освен това, от представените
документи и становището на търговеца не става ясно, нито каква е връзката на
проявения дефект – „копчето за усилване и намаляване не работи“ с установеното
в сервиза „механично увреждане“, нито кога телефона е бил механично увреден, от
кого е механично увреден. В тази насока са и показанията на свидетелят И., от
които става ясно, че приемащите рекламация имат негласно нареждане да напишат
нещо в приемния протокол, иначе от сервиза отказвали да изпълнят каквото и да
е. “Ако е счупено се вижда. Всичко счупено се вижда. Те предлагат смяна на
лайсна и софтуер, би трябвало поне лайсната да се види, че е счупена. Снимките,
които са приложени са снимани в сервиза, а през колко ръце е минал докато
стигне до сервиза. Не се знае кой го е изтървал, кой го е ударил... Снимките
към жалбата, които са приложени, жалбоподателя ги е снимал, не се вижда нищо
като удари, там няма следи от счупено.“ Ето защо настоящия съдебен състав приема, че по делото не
се доказа по безспорен начин да е „механично увреден“ от страна на потребителя,
мобилния апарат, поради което дружеството - жалбоподател “Теленор България” ЕАД гр. София е следвало да приведе
потребителската стока
в съответствие с договора за покупко – продажба, което
задължение същият не изпълнил.
Поради
всичко изложено по-горе, съдът намира, че “Теленор България” ЕАД гр. София, в качеството си на търговец,
действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнил административното си задължение
да преведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, в
рамките на едномесечния срок, считано от предявяване на рекламацията от
потребителя, тъй като потребителят е предявил рекламация на дата 02.02.2015г.,
като към датата на проверката - 26.02.2015г., извършена от длъжностни лица към
Комисия за защита на потребителите, телефонът не е бил приведен в съответствие
с договора за продажба, а на 17.02.2015г. е било отказано такова привеждане.
Освен това,
настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона
за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и
неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Процесното
нарушение не покрива по никакъв начин един от най-важните критерии при
определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност
на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за нуждата от мобилен
телефон, като потребителят е изплатил лизингови вноски за неприведен в
съответствие с договора, мобилен апарат.
За неизпълнение на
разпоредбите на чл.113,ал.1 от ЗЗП санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП предвижда
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500
до 3000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.222а от ЗЗП. Намира, че са вписани и мотиви от страна на АНО по отношение на
определения над средния размер на санкцията. Както в АУАН, така и в НП е
вписано, че установеното административно нарушение е поредно, като са вписани две
влезли в законна сила през 2014г. НП, а като доказателство за това е
приложено едно НП № В-028195
от 05.07.2012г., което е влязло в
законна сила на 07.05.2013г.
В тази връзка, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№
В-032817 от 27.04.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на
„Теленор България” ЕАД, гр. София, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Младост, Бизнес Парк София, сграда 6 е наложена имуществена санкция
на основание чл.222а от ЗЗП в размер на
2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.113,ал.1 от ЗЗП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: