Р Е Ш Е Н И Е
477/29.9.2015г. гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На седемнадесети септември 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 1208/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-032819/27.04.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин „Виваком-5226“ за продажба на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги, намиращ се на бул.”Славянски” №62 в гр.Шумен. На 25.03.2014г. потребителят Р.С.Н. от гр.Шумен сключил договор за лизинг с дружеството-жалбоподател, по силата на който му бил предоставен мобилен телефон марка „CAT Phone B15”. Поради проявени различни дефекти, за времето от 30.04.2014г. до 07.07.2014г. потребителят предявил общо четири рекламации, във връзка с които били проведени съответни ремонтни работи. На 24.09.2014г. Н. предявил поредна рекламация по повод телефона поради нов дефект. Телефонът обаче бил върнат на потребителя неотремонтиран. Бил съставен констативен протокол от 24.09.2014г., с който потребителят бил уведомен, че правото на гаранционно обслужване е изгубено, тъй като е констатирана неправилна експлоатация. Същата се изразявала в намокряне на апарата, установено посредством активиран индикатор за проникнала течност. Потребителят възразил писмено срещу отнемането на гаранцията, в резултат на което, на 03.10.2014г. получил отговор, в който се сочело, че апаратът е с отказана гаранция поради констатирана неоторизирана софтуерна намеса. Поради това на 28.01.2015г. Н. подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 02.02.2015г. от В.К.Г.- гл.инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било изискано становище от дружеството, в което същото изразявало намерение да замени телефона. На 06.03.2015г. процесният апарат действително бил заменен, като на потребителя бил предоставен нов такъв. Във връзка с констатациите при проверката на 12.03.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.2 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и М.Р.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефонен апарат, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, че това задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а около пет месеца след предявяването на рекламацията, след подаването на потребителска жалба, като първоначално потребителят е получил изричен отказ. Отказът е бил основан на условията и реда за извършване на сервизна поддръжка, възприети от дружеството и описани в упътването на Гаранционната карта, според които „БТК“ ЕАД не осигурява гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна експлоатация- мокрене. В същото време в постановения малко по-късно повторен отказ се приема, че апаратът е с отказана гаранция поради констатирана неоторизирана софтуерна намеса. По делото обаче липсват доказателства, че повредата е причинена от намокряне или друго външно въздействие, нито че е била предприета неоторизирана софтуерна намеса. В потребителската жалба също така се твърди, че апаратът е следвало да бъде водоустойчив според обявените характеристики, което обстоятелство не е било оспорено от санкционираното лице. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил подлаган на влага преди момента на предявяване на рекламацията или че са били налице други основания за отпадане на гаранцията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на същата според предоставените на потребителя гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираното в първоначалния отказ намокряне. Това становище се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№70/2014г., касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на апарата да е имало течност във вътрешността му, но е възможно тази течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка между намерената течност и дефекта. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба. Макар и впоследствие същото да е променило становището си и да се е съгласило да замени процесния апарат с такъв, съответстващ на договора, това не е станало в рамките на едномесечния срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а няколко месеца по-късно. По този начин дружеството-жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано по реда на чл.222а от с.з.
Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че не се касае за един ремонт, а за пет гаранционни ремонта, във връзка с което се твърди, че процесният такъв е бил извършен в установения за това срок. Последната направена рекламация, по повод която е било издадено и обжалваното наказателно постановление, е от 24.09.2014г. Както беше посочено по-горе, апаратът е бил заменен с нов едва на 06.03.2015г. –много след изтичането на срока за привеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Не отговаря на действителността и
твърдението, че в наказателното постановление липсва посочване на дата на
извършване на нарушението. Датата на нарушението е определена изрично, като
наказващият орган е отразил, че нарушението е извършено на 19.10.2014г., „от
когато търговецът е изпаднал в забава да изпълни законовото си задължение“. Наказанието
също така е определено правилно, в минимален размер, на основание чл.222а от ЗДП,
предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на
чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, процесното административно задължение не е било изпълнено през един значителен период от време, след първоначално постановени два отказа, като привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба е било предприето едва след извършването на проверка от контролните органи. При това положение не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Съдът намира обаче, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в максимален размер с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, съдът намира все пак, че това обстоятелство само по себе си не може да обуслови налагането на максимална санкцията. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 1000 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Изменя наказателно постановление № В-032819/27.04.2015г.на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на „Българска телекомуникационна компания” АД-
гр.София с ЕИК: 831642181,
на основание чл.53 от ЗАНН,
вр.с чл.222а от
Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена
санкция“ от 3000 на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд
по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: