Р Е Ш Е Н И Е

391/17.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1229 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №150867-F-158440/02.06.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.Р.А., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец април 2014 год. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата, а в съдебно заседание излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.

За ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. От негово име е депозирано писмено становище, в което излага становище по съществото на спора и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2015 год. по време на извършена проверка от компетентни длъжностни лица към ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен било констатирано, че лицето А.Р.А., с ЕГН********** в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец №1 „Данни за осигуреното лице” за м.април 2014 год. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. По делото липсват доказателства задължението да е било изпълнено и до датата на провеждане на съдебното заседание. С покана изх.№904/06.03.2015 год. жалбоподателката била поканена да се яви в 7-дневен срок от получаване на съобщението в ТД на НАП-Варна, офис Шумен за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение. Съобщението е получено на 16.03.2015 год. Тъй като в посочения срок лицето не се явило на 06.04.2015 г. в негово отсъствие е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN № F158440, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б.а от Наредба Н-8/29.12.2005 год. Актът бил връчен на жалбоподателя на 15.04.2015 год. и е подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №150867-F-158440/02.06.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.Р.А., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец април 2014 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.И.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, А. е следвало да подаде декларация образец №1 за данните за м.април 2014 год. в срок до 26.05.2014 год., доколкото датата 25.05.2014 год. е била почивен ден. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а не е било изпълнено и по-късно – било то по време на извършване на проверката или до датата на съдебното заседание. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на производството писмени доказателства, така също и събраните такива гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В., която в съдебо заседание заявява, че жалбоподателката не е изпълинла задължението си и към датата на съдебното заседание. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 27.05.2014 год. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО предвижда наказание „глоба” в размер от 250 лв. за всеки отделен случай. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на санкционната норма.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че наказанието се явява явно несправедливо и че същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, жалбоподателят не е бил подал декларации образец №1 и за други месеци, като за всеки един от тях са му били съставени различни актове – общо 13 на брой. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или да обосновава извода, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо или прекомерно. В тази връзка съдът съобрази освен обстоятелството, че на жалбоподателя са били наложени наказания за общо тринадесет нарушения, същия не е заплатил дължимите за посочените периоди осигурителни вноски и не е изпълнил задължението за подаване на въпросните декларации, което се установява, както от материалите по делото, така също и от сдъбраните в хода на съдебното поризводство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.В..

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №150867-F-158440/02.06.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.Р.А., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец април 2014 год.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: