Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                        422/4.8.2015г.

 

                                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На петнадесети юли две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:  

                                                                                                 Председател: Кр. Кръстев  

Секретар Ф. А.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1230  по описа на ШРС за 2015г.

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Подадена е жалба от А.Р.А. *** срещу Наказателно постановление № 150829-F158447/02.06.2015г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.2 от КСО. Жалбоподателката не оспорва фактическите констатации в акта, но счита размерът на глобата за прекомерен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна не се явява, но в писмено становище намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Жалбоподателката упражнявала дейност като едноличен търговец и в това си качество се явявала самоосигуряващо се лице. Въпреки че не била прекъснала дейността си, през м.юли 2014г. същата не подала Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 06/2014г. Впоследствие, на 06.03.2015г. от св.Д.И.В.-инспектор по приходите към Офис Шумен при ТД на НАП -Варна била извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на жалбоподателката, при която изложеното обстоятелство било установено. Тъй като не бил спазен законоустановения срок за подаване на тази декларация- до 25.07.2014г., на 06.03.2015г. проверяващата изпратила покана на жалбоподателката да се яви в 7-дневен срок в офиса на НАП в гр.Шумен, за съставяне на АУАН. Жалбоподателката обаче не се явила в указания й срок, поради което на 06.04.2015г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на А. в нейно отсъствие за това, че не е изпълнила задължението си да подаде Декларация № 1 по чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.06/2014г. в законоустановения срок. Впоследствие актът бил предявен и подписан от санкционираното лице без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 02.06.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А.А. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката Д.И.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

    При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателката е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, тъй като упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.07.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че това задължение не е било изпълнено не само в законоустановения срок, но и изобщо. При това положение съдът намира, че жалбоподателката действително виновно е нарушила разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 б.“а“ от Наредба №Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Правилно е счетено, че мястото на нарушението е в гр.Шумен. По силата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 декларацията по чл.2, ал.1 от с.н. следва да бъде подадена в компетентната ТД на НАП. В случая компетентна е ТД на НАП- Варна, офис Шумен и следователно процесната декларация е следвало да бъде подадена в посочения офис. При нарушения, изразяващи се в бездействие, мястото на нарушението е населеното място, където дължимите действия е следвало да бъдат извършени- в случая -гр.Шумен.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на определени вредни последици. Настоящото деяние не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. В жалбата се твърди, че нарушението е извършено поради неосведоменост. От материалите по делото обаче е видно, че жалбоподателката развива дейност като едноличен търговец, считано от 19.03.2012г., без прекъсване до датата на издаване на наказателното постановление. След като е имала качеството „самоосигуряващо се лице“ повече от две години преди датата на нарушението, трудно би могло да се приеме, че същата не е била наясно със задълженията си по КСО. Следва да се има предвид също, че в практиката си по сходни случаи ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство- обстоятелства, които в случая безспорно не са налице. Напротив, процесната декларация не е била подадена дори и след извършването на проверката и установяването на нарушението. При това положение безспорно липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Санкцията също така е определена правилно, на основание чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 150829-F158447/02.06.2015г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на А.Р.А. ЕГН:********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от КСО, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв., като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: