Р Е Ш Е Н И Е

436/10.8.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, втори състав, на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател:Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1232 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 150826-F158432/02.06.2015г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на А.Р.А., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В жалбата си същия не оспорва, че не е подал необходимата декларация за месец януари 2015г., но твърди, че с регистрираното ЕТ развива дребен бизнес в един малък град като Велики Преслав и глобата от 250 лева е прекомерна за възможностите й.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата, като моли и за присъждане на направени разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от упълномощен представител на въззиваемата страна, в което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2015г. свидетелката Д.И.В. – инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Варна извършила проверка на жалбоподателя А.Р.А., в качеството му на самоосигуряващо се лице – ЕТ. Свидетелката В. констатирала, че лицето А.Р.А., с ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Варна декларация по чл.2,ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за м. февруари 2014г. Свидетелката В. установила, че съгласно подадена за регистрация на самоосигуряващо се лице, А.А. е започнала упражняване на трудова дейност като ЕТ „ДАР – А.А.“, с ЕИК 201955200, считано от 19.03.2012г. без данни за прекъсване. А.А. е следвало да подаде декларация обр. 1 до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася, т. е. 25 март 2014г. С Покана изх. № 904 от 06.03.2015г. А. била поканена да се яви в 7-дневен срок за съставяне на АУАН за неподадена в срок Декларация обр.1 за месец 02.2014г., както и още единадесет месеца. Поканата била връчена на дъщерята на жалбоподателя на 16.03.2015г. На 06.04.2015г., свид. Д.В. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F158471 за това, че А.Р.А., в качеството си самоосигуряващо се лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Варна, декларация по чл.2,ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, срокове, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях, лица, както и от самоосигуряващите се лица, съдържащи данни за дните в осигуряване, осигурителния доход и осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице за м. февруари 2014г.

Актосъставителят приел, че нарушението е извършено на 26.03.2014г.в гр. Шумен. В АУАН било вписано, че с горното деяние била нарушена разпоредбата на чл.3,ал.3,т.2,Б. А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителят, който не се явил след получената писмена покана. Актът бил предявен на нарушителя и подписан без отразени възражения на дата 15.04.2015г. Не е било депозирано писмено възражение в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, било издадено № 150826-F 158432/02.06.2015г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на А.Р.А., с ЕГН ********** *** било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това, органи и в хода на административно наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на последното.

В настоящият случай нарушението по чл.355,ал.2 от КСО – неподаване в срок на Декларация обр.1 за месец 02.2014г. от самоосигуряващо се лице е установено по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че такава на практика не е била подадена в законоустановеният срок до 25.03.2014г.

В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3,ал.1,т.2 от Наредбата, както е посочено в атакуваното НП. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. февруари 2014г. е следвало да се изпълни до 25.03.2014г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.03.2014г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Съдът намира за неоснователни наведените твърдения на жалбоподателя в жалбата за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл.1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК, съгласно който текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Въпреки, че е отразено, че нарушението е за първи път, от приложените по делото документи е видно, че не са били подадени Декларации обр. 1 за 12 месеца, както и Декларация обр. 6 за 2013г. дори и след отправена покана от офис Шумен на ТД на НАП. В съдебно заседание на 13.07.2015г., актосъставителят В. даде показания, че декларациите образец 1 за дванадесет месеца не са подадени и към момента.

Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът не е подал декларацията и след уведомяване от АНО. Не се събраха писмени доказателства жалбоподателят да е внесъл, дължимите от него, осигурителни вноски, а и съгласно ДОПК, при липса на подадена съответна декларация, дори и да са правени вноски, същите не отиват по предназначение.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355,ал.2 от КСО.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени разноски по делото, съдът намира същото за неоснователно предвид обстоятелството, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, както и ТР № 2 от 03.06.2009г. на ВАС и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА № 150826 - F158432 от 02.06.2015г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на А.Р.А. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква “а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: