Р Е Ш Е Н И Е

423/4.8.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На петнадесети юли две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар Ф. А.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1233 по описа за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 150824-F158410/02.06.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на А.Р.А. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателката моли НП да бъде отменено, считайки случая за маловажен. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, за нея се явява редовно упълномощен представител, който поддържа депозираната жалба и пледира в тази насока.

Въззиваемата страна, призована съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не изпраща представител, но депозира писмено становище в което моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Жалбата е неоснователна

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 06.03.2015г. в ТД на НАП, офис Шумен, отдел „Услуга за клиенти“ на самоосигуряващото се лице А.Р.А. било констатирано, че същата в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е изпълнила задължението си да подаде Декларация обр.6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”, съгласно чл.3 ал.3 т.2 б. “б” от Наредба № Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за 2013г. в законоустановения срок указан в чл.3 ал.3 т.2 б. “б” от Наредба №Н-8/2005г., а именно до 30.04.2014г., вкл. Срокът е изтекъл на 01.05.2013г. Жалбоподателят подал Декларация обр.6 за 2013г. на 14.08.2014г.

На 06.04.2015г. св. Д.И. вВоденичарова съставила срещу жалбоподателя АУАН № F158410 за това, че в качеството си самоосигуряващо се лице не е подала Декларация обр.6 за 2013г. от Наредбата в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 30.04.2014г., с което осъществила състава на чл.3 ал.3 т.2 б. “б” от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. Актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, който след отправена писмена покана не се явил. Актът му е предявен на 15.04.2015г. като при предявяването му не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355 ал.2 от КСО на жалбоподателя А.Р.А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. НП и е връчено лично на 15.04.2015г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. Д.И.В., която потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.355 ал.2, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.3 т.2 б.”б” от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 6, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 30 април на следващата година, а именно 2014г. - чл.3 ал.3 т.2 б.”б” от Наредбата. В конкретният случай задължението за подаване на декларацията образец № 6 за 2013г. следвало да се изпълни до 30.04.2014г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателя е нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 01.05.2013г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Неоснователно е възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта, че декларацията е била подадена след констатиране на нарушението от органите на НАП.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355 ал.2 от КСО.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 150824-F158410/02.06.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на А.Р.А. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: