Р Е Ш Е Н И Е
377/10.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
десети
юли през две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
С.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1236
по описа на ШРС за 2015г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 150834 - F 158461/02.06.2015г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна,
с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.Р.А., ЕГН **********,*** е
наложена „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Жалбоподателката
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Процесуалният
представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и сл. от НПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06.03.2015г. в рамките на извършена проверка било констатирано, че
жалбоподателката А.Р.А., в качеството си на самоосигуряващо се лице,
упражняващо свободна професия, не е подало Декларация Образец № 1 „Данни за
осигуреното лице” за месец октомври 2014г. в законоустановения срок, а именно
до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Видно от
подадена декларация за регистрация на на самоосигуряващо се лице
жалбоподателката А. е започнала упражняването на трудова дейност като ЕТ „Дар –
А.А.“, ЕИК 201955200, считано от 19.03.2012г. без данни за прекъсване към
настоящия момент. От Протокол вх. № 270021407056536/14.08.2014г. и №
270021303041983 става ясно, че лицето е подало 2 броя декларации за 2012г. и
2013г. С покана изх. № 904/06.03.2015г. жалбоподателката била поканена да се
яви в 7-дневен срок от получаване на съобщението в ТД на НАП-Варна, офис Шумен
за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение.
Съобщението е получено на 16.03.2015г. На 06.04.2015г. на А.А., в нейно
присъствие, бил съставен акт за установяване на административно нарушение АN № F 158461,
като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.3, ал.1, т.2, б.А от Наредба Н-8/29.12.2005г. Актът бил връчен на
жалбоподателката и подписан от нея, без да изложи възражения. Впоследствие не
се е възползвала от законното си право и не е депозирал писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 150834 - F 158461/02.06.2015г. на
Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание
чл.355, ал.2 от КСО на А.Р.А., ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за
месец октомври 2014г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Д.И.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелката Д.И.В.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично
следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като
в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите”, дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, декларация за сумите да осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има
качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е
имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което
е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на
чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че
работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната
ТД на НАП Декларация образец № 1, в която се вписват посочените в същата норма
данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е
посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия
случай, А. е следвало да подаде декларация образец № 1 за данните за месец
октомври 2014г. в срок до 25.11.2014г.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
жалбоподателката, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за
това срок. При това положение съдът намира, че жалбоподателката на 26.11.2015г.
действително е допуснала неизпълнение на задължения към държавата, установени с
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, с което е осъществила от обективна и субективна страна нарушението,
описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано
от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение, изразяващо се
в неподаване в срок на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО или декларация
от самоосигуряващо се лице административно -наказателната разпоредба на чл.355,
ал.2 от КСО предвижда наказание „глоба” в размер от 250 лв. за всеки отделен
случай. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно абсолютния размер на санкционната норма.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателката, че
деянието следва да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, доколкото от него не е настъпила щета за фикса. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че настоящото административно нарушение е формално и
за осъществяването му е необходим единствено факта, че декларацията не е
подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда
настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се
отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви
особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от
материалите по делото, жалбоподателката не е била подала декларации образец № 1
за дванадесет различни месеци, като за всеки един от тях са й били съставени
различни наказателни постановления. Следователно, не може да се направи извода,
че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да
налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо, с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 150834 - F 158461/02.06.2015г. на
Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание
чл.355, ал.2 от КСО на А.Р.А., ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер на
250 /двеста и петдесет/ лева, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: