474/23.9.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:
Диана Георгиева
при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното
от районния съдия ВАНД № 1252/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда,
Я.И.П. *** твърди, че не е съгласна с глобата от 30 лева, тъй като е подала
своевременно сведение за изгубените документи. Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление.
Жалбата е подадена от легимитирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което съдът намира същата за допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно.
ШРС, като прецени
всички събрани доказателства поединично и в тяхната съвкупност и като съобрази
закона, намира жалбата за основателна,
поради следните съображения.
На 23.04.2015г., жалбоподателката
Я.И.П. *** пред свидетелката Д.В.П. –
систем-оператор ГБДС за получаване на лична карта. Представила на свидетелката Декларация
по чл.17,ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност.
Свидетелката Д.П. установила, че жалбоподателката е декларирала на
26.03.2015г., че не може да каже къде й е личната карта, поради което уведомила свидетелят И.Б.В. – служител
при ОД МВР гр. Шумен. Свидетелят В. на същата дата – 23.04.2015г. съставил Акт
за установяване на административно нарушение № 456 за констатирано нарушение на
чл.7,ал.1 от ЗБЛД срещу жалбоподателката. Актосъставителят посочил, че на
23.04.2015г. в гр. Шумен се установило, че лицето Я.И.П. е загубило лична карта
№ 181030957 при обстоятелства и начин,
отразени в подадена декларация по чл.17,ал.1 от ПИБЛД на 26.03.2015г., с което
виновно е нарушило чл.7,ал.1 от ЗБЛД. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя
и подписан от него без възражения. Жалбоподателят не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка било издадено наказателно постановление № 456/ 28.04.2015г. от
Началник група „БДС“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.81,ал.2,т.2
от ЗБЛД на Я.И.П. *** било наложено административно наказание “глоба” в размер
на 30 /тридесет/ лева.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които накърняват правото на
защита на жалбоподателя и водят до неговата отмяна.
Съдът намира, че както АУАН,
така и процесното НП не съдържат задължителни реквизити по чл.42,т.3 и т.4 от
ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в процесното НП не е посочена дата на извършване на
санкционираното административно нарушение. Както актосъставителя, така и АНО се
е задоволил само и единствено с посочване датата на неговото установяване, но
не и дата на извършване. Липсата на дата на
извършване на нарушението препятства преценката за спазване на давността по чл. 34, ал.1 от
ЗАНН. АУАН и НП страдат от липса и на други реквизти, а именно
законодателят визирал в чл.42,т.4 и чл. 57,ал.1,т.5 от
ЗАНН, е вменил задължението на актосъставителя и АНО да направят
описание на нарушението, дата и място, където е било извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. В случая описанието на нарушението, дадено в АУАН и обжалваното
НП не са съобразени с изискванията на чл. 42, т.3
и 4 и чл. 57, ал.1,т.5
от ЗАНН, актосъставителят и АНО да направят описание на нарушението,
дата и място, където е било извършено, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В случая в атакуваното в АУАН и в НП не
е посочено нито мястото на нарушението, /което безспорно не е сградата на ОД
МВР/, нито обстоятелствата по извършването му. Не е отбелязано къде е извършено
същото, което се явява нарушение на чл.42,т.3
и чл.57,ал.1,т.5 от
ЗАНН. Не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
На второ място – буквалното граматическото тълкуване на АУАН и НП навежда
на извода, че всъщност жалбоподателката е наказана за това, че е заявила
горното обстоятелство. В ЗБЛД обаче наказание за доносителство, респективно за
такова заявление - наказание не е предвидено. В настоящият случай изобщо не е изследвана
субективната страна на установеното административно нарушение. Липсата на
установена субективна страна на нарушението води до липса на административно
нарушение, което да бъде санкционирано.
Освен гореизложеното, с оглед
установената фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, съда намира, че е налице маловажен случай на административно
нарушение по чл.7,ал.1 от ЗБЛД. В процесният случай, жалбоподателката Я.П.,
която е на 77 годишна възраст, действително в подадената Декларация по
чл.17,ал.1 от ПИБЛД от 26.03.2015г. е декларирала следното: „не мога да кажа
къде ми е личната карта“, но не и, че същата е изгубена. В ЗАНН няма легално
определение на понятието “маловажен случай”, както и в ЗАДС, но в случая,
предвид препращата норма на чл.11 от ЗАНН следва да намери приложение легалната
дефиниция на това понятие, дадена в чл.93,т.9 от НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вреди последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като
макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид, при което налагането на имуществена санкция макар и в минимален размер се
явява несъразмерно тежка. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на
съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. В процесното НП, АНО не е изложил никакви
мотиви защо не преценява конкретното административно нарушение като маловажен
случай. Като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при наличие на
предпоставките за субсумирането на установените факти под нейната диспозиция,
административно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон.
С оглед визираното съществено нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон, съдът счита, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 456 издадено на 28.04.2015г. от Началник група „БДС“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на Я.И.П., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” на основание чл.81,ал.2,т.2 от ЗБЛД в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл.7,ал.1 от ЗБЛД, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено пред
Шуменски административен съд по реда на Глава ХХІІ от Административно
процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: