Председател:Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1274/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.М.А. *** срещу Наказателно постановление №107/12.06.2015 на Началника на Митница Варна, с което на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2730.44 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.126 и чл.124, ал.1 от ЗАДС, като е постановено и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита, че не доказано наличието на административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал определено количество ракия, която съхранявал в два пластмасови бидона в притежаван от него недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, местност „Куванлъка“. На 27.04.2015г. в посочения имот била извършена проверка от служители на Митническо бюро Шумен към Митница Варна, при която посочените бидони били открити. Жалбоподателят, заявил, че ракията в двата бидона е негова. Проверяващите измерили наличното количество ракия в двата бидона, при което било установено, че единият съдържа 104 литра ракия с процентно алкохолно съдържание 56% vol. при температура 20 Со, а вторият- 117 литра с процентно алкохолно съдържание 56% vol. при температура 20 Со. Проверяващите поискали от жалбоподателя акцизни данъчни документи, като същият заявил, че разполага с такива, но в момента не може да ги представи. Откритите акцизни стоки били иззети по надлежния ред. Жалбоподателят се явил на 04.05.2015г. в Митница Варна и депозирал обяснение, в което твърдял, че процесната ракия е придобивал постепенно през последните двадесет години, като приложил 7 бр.акцизни данъчни документи и 2 бр. производствени листи за изваряван от него етилов алкохол /ракия/. Тъй като описаните в представените документи обеми с процентно съдържание на алкохол не съответствали на установените в имота такива, на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Б.А. за това, че на 27.04.2015г., е държал акцизни стоки без съответен данъчен документ или друг такъв, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен на жалбоподателя и подписан без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 12.06.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2730.44 лв. и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушение, за извършено нарушение на чл.126 от ЗАДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Р.Н.С., С.Т.Б., С.В.П. и К.С.Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение са показанията на свидетелите С. и П., които непосредствено са установили описаните в наказателното постановление обстоятелства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Измерването на алкохолния градус на иззетите течности е извършено с уред /алкохоломер/, преминал успешно съответна проверка, като показанията на уреда са отразени в съставения Протокол за извършена проверка. При това положение и при липсата на доказателства в обратна насока съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят действително е държал в собствения си недвижим имот описаните акцизни стоки- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на последния.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.126 от ЗАДС предвижда наказание за лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В случая нарушителят е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на процесното нарушение, като е държал в дома си немалки количества ракия, алкохолното съдържание на които е установено по надлежния ред- с измерване с уред –алкохоломер/спиртомер марка „Ludwig Schneider“, фабричен №3455, притежаващ съответно свидетелство за проверка. Касае се за акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.1 и чл.9 от ЗАДС- алкохол и алкохолни напитки. За посочените акцизни стоки жалбоподателят не е представил съответни документи по смисъла на чл.126 от ЗАДС. Действително, същият е приложил 7 бр.акцизни данъчни документи и 2 бр. производствени листи за изваряван от него етилов алкохол /ракия/, но описаните в представените документи обеми с процентно съдържание на алкохол не съответстват на процесните стоки, като разликата съвсем не е незначителна. Представените документи удостоверяват заплащането на съответен акциз върху ракия с алкохолно съдържание между 40 и 46 градуса / само единият касае малко количество ракия с алкохолно съдържание 59 градуса/, докато етиловият алкохол, съхраняван в процесните два бидона, е с много по-високо алкохолно съдържание- съответно 56% и 56,3 %. Практически е невъзможно алкохолът да повиши по такъв начин своето алкохолно съдържание, поради това и доколкото течността, съхранявана в процесните бидони, се е отличавала по своето алкохолно съдържание от описаната в представените документи, следва да се приеме, че се касае за алкохол, различен от този, за който е бил заплатен съответен акциз. В жалбата се твърди, че се касае за ракия, придобита от жалбоподателя през периода 1995г.-2006г., която е била преварена и смесена с новопроизведена такава. За обосноваване на тези твърдения в съдебно заседание е разпитан свидетелят К.Р., който заявява, че е помагал на жалбоподателя да извърши такава преварка. Не са представени обаче документи за произход на ракията, съобразно действалото към претендирания от жалбоподателя момент законодателство. Св.Р. също така заявява, че не му е известно какво количество произвежда жалбоподателя всяка година, нито колко е било произведено при извършената преработка. Свидетелят също така твърди, че е помогнал за пренасянето на два бидона с ракия през 2009г.-2010г. Предвид изтеклият немалък период от време обаче не би могло да се приеме, че се касае за едни и същи количества алкохол. Представителят на наказващия орган основателно възразява, че е напълно възможно ракията, която е била преварена, да е консумирана отдавна, а откритата да е произведена сравнително наскоро. При липсата на съответни документи и при положение, че показанията на св.Р. не са достатъчни да оборят тезата на наказващия орган, съдът намира, че правилно е било констатирано наличието на административно нарушение, тъй като за процесните количества течност с алкохолно съдържание 56-56,3% vol не е бил представен съответен акцизен данъчен документ, нито са събрани достатъчно и достоверни доказателства, подкрепящи твърденията в жалбата. Доколкото жалбоподателят несъмнено не е разполагал с какъвто и да е документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза за конкретните, държани от него акцизни стоки, видно е, че същият е санкциониран правилно и законосъобразно с обжалваното наказателно постановление. Макар и нормата на чл.126 от ЗАДС, посочена като нарушена, в действителност да е санкционна такава, доколкото в същата се съдържа указание за дължимо поведение, следва да се счете, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон.

Водим от горното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.126 от ЗАДС, тъй като е държал акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Изложените в тази насока доводи в съдебно заседание не могат да бъдат споделени, а и същите не са конкретизирани в достатъчна степен, за да бъдат коментирани. Наказанието също така е наложено правилно и законосъобразно, тъй като разпоредбата на чл.126 от ЗАДС предвижда специално наказание за физическите лица за подобни случаи. Санкцията е определена във фиксиран размер- двойния размер на дължимия акциз, при което няма възможност за по-нататъшна индивидуализация. Законосъобразно по реда на чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушение.

Случаят също така не би могло да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС маловажни случаи на чл.126 от с.з. са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. В случая двойният размер на дължимия акциз значително надхвърля посочената стойност, при което и липсват основания за приложението на цитираната норма. Разпоредбите на ЗАДС са специални по отношение на общите разпоредби на ЗАНН и след като разпоредбата на чл.126б от ЗАДС дава легална дефиниция за маловажност на акцизните нарушения, то същата дерогира приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази насока е и практиката на ШАС /Решение №127/15г. по КАНД№115/15г. и др./.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №107/12.06.2015г. на Началника на Митница Варна, с което на Б.М.А. ***, с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2730.44 лв., като е постановено и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушение, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.126 и чл.124, ал.1 от ЗАДС, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: