Р Е Ш Е Н И Е
528/29.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и осми
октомври през две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
С.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1312
по описа на ШРС за 2015г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 17 от 15.06.2015г. на ВПД Началник на РУ към ОД на МВР –
гр.Шумен, с което на С.Н.Г., ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева на основание чл.178, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателя
не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и
излага причините, поради които не е бил спазен срока за подаване на нужните
документи за уведомяване на компетентните органи за закупеното от жалбоподателя
оръжие.
Процесуалният представител на ОД на
МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
изцяло, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.Н.Г. ***.
На 15.05.2015г. от ловно-рибарски магазин, находящ се на
ул.“Петър Делян“ № 9 – 11 в гр.Шумен и стопанисван от ЕТ „З-Д.Б.“ жалбоподателят
С.Г. закупил 1 бр. неогнестрелно газ - сигнално оръжие, 9 мм газов револвер „Ekol
Viper“ с рег. № Е2VP-1430877. Впоследствие,
на 03.06.2015г. жалбоподателят подал Заявление с Вх. № 172900-7715 до Началника
на РУ– гр.Шумен, с което уведомил писмено началника на посоченото РУ на МВР за придобитото неогнестрелно газ - сигнално оръжие. Тогава служители при
“КОС” при РУ на МВР – гр.Шумен установили, че Г. не е спазил изискуемия в Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
четиринадесетдневен срок след закупуване на оръжието, в който е следвало да
представи изискуемите документи и да уведоми писмено компетентния орган –
Началника на РУ – гр.Шумен. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на
административно нарушение № 17 от 03.06.2015г. Актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. Актът е
подписан от нарушителя без възражения. Същевременно на същата дата е депозирал
сведение с Вх. № 172900-7714/03.06.2015г., представляващо по естеството си
писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в което излага, че причината за
забавянето му се дължи на обстоятелството, че е отсъствал от страната за 10 дни.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 17 от 15.06.2015г. на ВПД Началник на РУ – Шумен към ОД
на МВР – гр.Шумен, с което на С.Н.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178, ал.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
за нарушение по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя М.Г.М. и на свидетелят Б.И.И., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите М.Г.М. и Б.И.И.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
български
граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на
Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на
територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани
като търговци по реда на Търговския закон,
лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с
нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона
за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14-дневен срок след
придобиване на газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична
енергия над 24 джаула да уведомят писмено началника на РУ на МВР по адреса на
управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. От материалите по делото – приложеното Удостоверетие от
15.05.2015г., издадено от ЕТ „З-Д.Б.“, се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е закупил 1 бр. неогнестрелно газ - сигнално оръжие, 9 мм газов
револвер „Ekol Viper“ с рег. №
Е2VP-1430877 на 15.05.2015г. Следователно съгласно цитираната
разпоредбата жалбоподателят е следвало в четиринадесетдневен срок да уведоми писмено началника на
РУ на МВР – гр.Шумен, тъй като постоянния
му адрес
е в гр.Шумен. От разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. се
установява по безспорен начин, а това обстоятелство не се оспорва по никакъв
начин и от страна на жалбоподателя, че уведомяването е било осъществено едва на
03.06.2015г, т.е. след изтичане на визирания в горепосочената разпоредба срок. Това
обстоятелство се доказва по безспорен начин и от представеното като писмено
доказателство по делото Заявление вх. № 172900-7715/03.06.2015г.
Същевременно обаче, видно както от акта за установяване на административно нарушение, така и от наказателното постановление, жалбоподателят С.Г. е привлечен към отговорност и наказан за неуведомяване за придобито газ - сигнално оръжие, като не е посочено, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в издаденото въз основа на това наказателно постановление, че се касае за оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, каквито изисквания поставя разпоредбата на чл.54, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Цитираната разпоредба е императивна и поставя изискването да се уведомява писмено началника на РУ на МВР по постоянния адрес на физическото лице само по отношение на определена категория оръжия, а именно - газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула. По делото няма доказателства за кинетичната енергия на придобитото оръжие. От свидетелските показанията и писмените доказателства по делото се установява, че нито актосъставителя, нито административно-наказващия орган след това е изследвал колко джаула е кинетичната енергия на въпросното оръжието. Неустановяването на този факт е процесуално нарушение от страна на наказващия орган.
Гореизложеното налага извода, че административно-наказващият орган не е събрал необходимите доказателства за установяване на нарушението и е издал наказателно постановление при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, което от своя страна е довело и до нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Последното представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените и представлява основание за отмяна на наказателното постановление.
Освен това,
съдът намира, че описаното нарушение представлява маловажен случай, тъй като
към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
Следва да се
отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на издадено наказателно постановление, да обсъди всички
основания за обжалване на атакуваното наказателно постановление, дори и да не
са наведени такива, вкл. и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28
ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не
може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото /в този смисъл е
ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС/.
Правната
норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Настоящият
съдебен състав приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, вкл. и по чл.54, ал.1
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/, следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН
и чл.93, т.9 от НК. Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „маловажен
случай“, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено
административно нарушение като „маловажен случай“ да се изведат от чл.93, т.9 от
НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК предвижда,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа
на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса
дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да
се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът
на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като от съдържанието на разпоредбата на
чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от съда конкретно и въз
основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на
административно нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че „маловажен
случай“ ще е налице, само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като „маловажен случай“, предвид незначителното закъснение от четири дни, т.е. един неголям срок, предприетите от нарушителя мерки за отстраняване последиците от нарушението /проявената от него активност, изразяваща се в лично и доброволно явяване в РУ – гр.Шумен, за да уведоми органите на МВР за придобитото оръжие/, липсата на вредоносни последици от нарушението, обстоятелството, че нарушителят до настоящият момент няма наложени административни наказания за подобни нарушения, с чисто съдебно минало е, т. е. нарушението е изолирано, а не системно, както и че наложеното наказание не съответства на степента на обществената опасност на извършеното административно нарушение. Действително Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ регулира обществени отношения с особена обществена значимост, но това не може да бъде основание административно - наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Същевременно обаче от аспект на конкретното закъснение, тежестта на същото не може да се счита за висока, още повече и при естеството на неизпълненото задължение за уведомяване, което поставя закупуването на оръжието единствено под регистрационен режим, без да въвежда някакви други специални условия и изисквания, на които жалбоподателят да не е отговарял. Като пряко следствие от изложеното до тук, случая действително е могъл да доведе до заключение за наличие на обстоятелства, които са определяли степента на опасност на конкретно извършеното нарушение като очевидно по-ниска в сравнение с тази на други нарушения от неговия вид, която, на следващо място, е произтичала и от факта, че предвиденото за същото наказание в неговия размер от 500 лева /под който то не може да се наложи/, се явява прекомерно и не би могло да се съизмерва с тях, следователно наказателна санкция в размер на 500 лв. ще премине границата на съотносимост между нарушение и наказание. Налагането й би изиграло в случая отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Действително, че са нарушени правно защитени обществени отношения, но в случая тяхното засягане е незначително, което не може да обуслови такава тежка санкция. Съдът приема, че не са засегнати съществено целите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и нарушението е с незначителна степен на обществена опасност. Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.
В тази връзка, съдът намира, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление е допуснато нарушение, както на материалния, така и на
и процесуалния закон, поради което жалбата следва да
бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 17 от 15.06.2015г. на ВПД Началник на РУ към ОД на МВР –
гр.Шумен, с което на С.Н.Г., ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева на основание чл.178, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПП/ за нарушение по чл.54, ал.1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПП/, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: