Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1322/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Вигид” ООД- гр.Шумен, срещу Наказателно постановление № КХ-22/10.06.2015г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните -гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.48, ал.2 от Закона за храните. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита, че не е налице вмененото му нарушение. Привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало ресторант „Чановете“, намиращ се на ул.”Ген.Драгомиров” №46А в гр.Шумен. На неустановена дата през 2015г. в ресторанта постъпила доставка на месо и месни заготовки от свинско месо, замразени в полиетиленови торби, в количество около 10 кг., заготовки за свински пържоли и месо с произход-Испания. Продуктите били поставени в хладилни съоръжения, разположени в основната кухня. На 03.04.2015г. от В.Б.А.- гл. инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ-гр. Шумен била извършена проверка на посочения обект. При проверката било установено, че посочените месо и месни заготовки от свинско месо били съхранявани в хладилните съоръжения без етикети и информация за произход; месо с произход-Испания се съхранявало без етикет на български език, а заготовки за свински пържоли се съхранявали без партиден номер и дата на приготвяне. Били изискани придружителните документи на описаните храни, но такива не били представени. Във връзка с тези констатации бил изготвен доклад за извършената проверка, а на 26.05.2015г. бил съставен и акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че лицето Г. Д.Д. в качеството й на собственик и управител на дружеството, не осигурява възможност за проследяване на храните във всеки етап на предлагане. Актът бил съставен в присъствието на представляващата дружеството, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „Вигид“ ООД- гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.21а, ал.1 от Закона за храните.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от разпита на свидетелите В.Б.А., К.К.М. и З.Д.С., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. По делото като свидетели са разпитани и лицата Н.И.Е. и Н.Г.Г.- служители на дружеството, които предоставят информация за извършената проверка и за организацията на доставките в ресторанта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.21а, ал.1, т.1 от ЗХ задължава производителите и търговците на храни да осигурят възможност за проследяване на храните, като за целта изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни. Третата алинея на посочената разпоредба конкретизира това задължение, като посочва, че за изпълнение на изискванията на ал.1 производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им. От своя страна нормата на чл.21а, ал.2 от ЗХ предвижда, че за изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване. От показанията на св. А. се установява, че част от храните от животински произход, съхранявани в хладилните съоръжения на ресторанта, са били без съответната идентификационна маркировка, поради което не е била осигурена възможност за проследяване на някои от съхраняваните в обекта храни. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Доколкото същата не е заинтересувана или предубедена от изхода на делото, липсват основания за съмнение в достоверността на дадените от нея показания. От показанията на св.А. се установява също, че при поискване не са й били представени придружителни документи за процесните храни, при което се налага извода, че действително не е била осигурена възможност за проследяване на част от съхраняваните в обекта храни. При това положение съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е допуснало твърдяното неизпълнение на административно задължение. Неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, за липса на нарушение, тъй като в обекта е била водена тетрадка, в която са били отразявани доставките на стоки и която позволявала проследяване на съхраняваните хранителни продукти. Съдът намира воденето на такава тетрадка за правно ирелевантно. Както беше посочено по-горе, процесното задължение следва да бъде изпълнено посредством етикетиране и/или маркиране на храните по начин, който улеснява проследимостта им /чл.21а, ал.3 от ЗХ/. Необходимо е също така да бъдат въведени и приложени системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване. Доколкото в случая процесните храни не са били етикетирани или маркирани в съответствие с нормативните изисквания, като също така на компетентните органи, при направено поискване, не е била представена съответната информация, следва да се приеме за установено по несъмнен начин наличието на вмененото на дружеството неизпълнение на административно задължение. Следва да се отбележи също, че изискванията на чл.21а от ЗХ са установени с оглед необходимостта от проследяване на всяка конкретна единица от съхраняваните от търговците храни, тъй като в противен случай е налице съмнение доколко отразените такива в тетрадката, водена от самото санкционирано лице, съвпадат с реално съхраняваните в хладилните съоръжения.

Административнонаказателната отговорност правилно е насочена към санкционираното лице. Задължението за осигуряване на възможност за проследяване на храните е установено по отношение производителите и търговците на храни. Понятието „търговец на храни” е дефинирано в §1, т.61 от ДР към ЗХ, според който това е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия на храни по смисъла на т.60 (процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.). В случая дружеството-жалбоподател несъмнено се явява „търговец на храни” по смисъла на посочената разпоредба и следователно е било натоварено със задълженията по чл.21а, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за храните, за неизпълнението на които същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не представлява процесуално нарушение извършването на проверката в отсъствието на управителя на дружеството, доколкото подобно изискване не е въведено с нормите на ЗАНН. Не е допуснато такова и във връзка със съставянето на акт само за едно нарушение, въпреки че са били констатирани няколко нарушения. Преценката в тази насока е била предоставена на актосъставителя, а и е процедирано изцяло в интерес на санкционираното лице, поради което не би могло да се счете, че процесуалните му права са били нарушени. Действително, при описанието на нарушението е допусната известна непрецизност, като е посочено, че е нарушението е извършено посредством поведението на лицето Г. Д.. В практиката си обаче ШАС приема, че по този начин не е допусната неяснота относно това кой е санкциониран-дружеството или физическото лице. В решението по КАНД№341/14г., постановено по сходен случай, изрично е посочено, че не е налице никаква неяснота относно това кой е нарушителят, независимо, че в диспозитива на наказателното постановление е посочено и конкретното лице, на което е възложено спазването на нормативните изисквания от страна на дружеството. В цитираното решение се посочва също, че отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна и именно за това няма пречка тя да бъде ангажирана, независимо от отговорността на конкретното физическо лице. Приема се, че независимо от неприцизното изписване на диспозитива на наказателното постановление, след като в случая е безспорно установено, че дружеството, като търговец, не е осигурило спазването и контролирането на съответните нормативни изисквания по отношение храните, предлагани в стопанисваното от него заведение, то очевидно е осъществило състава на вмененото му нарушение, за което правилно е било санкционирано по чл.48 ал.2 от ЗХ.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Липсват основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Макар и да не е осигурена възможност за проследяване само на част от хранителните продукти, съхранявани в обекта, от показанията на актосъставителя е видно, че с това е била създадена опасност за здравето на потребителите. При това положение и при липсата на някакви особени извинителни обстоятелства съдът намира, че не са налице условията за приложение на посочената разпоредба.

Санкционната норма също така е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.48, ал.2, вр. с ал.1 от ЗХ, предвиждащ специално наказание за юридическо лице или едноличен търговец, който наруши разпоредбите на съответните нормативни актове. При липсата на специално наказание за нарушения от вида на процесното правилно е приложена именно посочената обща санкционна норма. Наказанието също така е наложено в минимален размер, като са отчетени особеностите на случая, при което липсват основания същото да бъде намалено от съда.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № КХ-22/10.06.2015г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните -гр.Шумен, с което на „Вигид“ ООД- гр.Шумен, с ЕИК:127618986, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.48, ал.2 от Закона за храните, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: