Р Е Ш Е Н И Е

518/22.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В И., като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1336 по описа на ШРС за 2015 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 111/2015 г. на Началник на Митница Варна, с което на Е.К.Г.,***, с ЕГН ********** е наложено наказание “глоба” в размер на 1 109,70 лева, на основание чл.126 от ЗАДС и на основание чл.124,ал.1 от ЗАДС са били отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението. Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в производството са допуснати съществени нарушения на адмистративнопроизводствените правила и е необосновано. В изготвеният АУАН № 76 от 29.04.2015г. не ставала ясна изложената фактическа обстановка, което било нарушение на чл.42,т.4 от ЗАНН, тъй като наказания не може да установи какво точно деяние му се вменява като нарушение. В АУАН не е конкретизирано в какво точно се изразява нарушението, установено от органа – дали нарушителят продава, дали държи, дали превозва или предлага на трето лице акцизните стоки. В жалбата се сочи още, че в нарушение на процесуалните правила, актосъставителя е вписал в АУАН като свидетели лицата Т.Й.Т. и Е.Д.К., т. е. не лица присъствали на извършване или установяване на нарушението /в деня на проверката/, както повелява разпоредбата на чл.40,ал.1 от ЗАНН. Сочи, че наказващият орган не е изследвал въпроса за маловажността на случая, като не е подложил на изследване нито един от следните елементи: тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и смекчаващите обстоятелства. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно. Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и изцяло поддържа жалбата си.

Процесуалният представител на Митница Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2015г. във връзка с Досъдебно производство № 458/2015г., митническите служители – свидетелите Н.П.Г. и С.И.С. били уведомени по телофона, че в апартамент в Тракийски квартал в гр. Шумен имало общо 13 съдове с алкохол. Когато двамата свидетели пристигнали в апартамента заварили жалбоподателя Г. и служители на полицията. В хода на проверката, свидетелите установили, че в апартамента на жалбоподателя се намирали 12 броя пластмасови туби с различна вместимост и 1 стъклена бутилка, пълни с течност с мирис на алкохол. За намереното количество алкохол жалбоподателят Е.Г. представил два документа, доказващи заплащането на акциз за изварени 20 литра ракия. За извършената проверка свид. Н.Г. съставил Протокол за извършена проверка № 339 от 22.04.2015г., както и Опис на иззети стоки към него. На 29.04.2015г., свидетелите Н.Г. и С.С., в присъствието на жалбоподателя Е.Г. извършили измерване на количеството и алкохолното съдържание на течност с мирис на алкохол на отразените в Описа на иззети стоки. Измерването било направено с Алкохоломери /спиртомери/ модел „Ludwig Schneider“ Германия, идентификационен № 9037, с обхват 30-40%vol, Свидетелство за проверка № 523-07-ФХ/2000 от м.05.2000г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, модел „Ludwig Schneider“ Германия, идентификационен № 8723, с обхват 40-50%vol, Свидетелство за проверка № 432-07-ФХ/2000 от м.05.2000г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ и модел „Ludwig Schneider“ Германия, идентификационен № 3355, с обхват 90-100%vol, Свидетелство за проверка № 184-07-ФХ/2000 от м.04.2000г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – София. Измереното общо количество било 79,15 литра, а алкохолното съдържание - от 40,2 %Vol до 95,6 %Vol при 20 С.

На 29.04.2015г. в Митническо Бюро гр. Шумен, жалбоподателя Г. депозирал писмено Обяснение с вх. № 32-75186/29.04.2015г., в което обяснил, че е представил два акцизни документа, а останалите не можел да намери, дестилата го бил закупил от пазара с цел да го превари с плодове през сезона. На същият ден 29.04.2015г. свидетелят Н.Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 76 срещу жалбоподателя Е.К.Г., в негово присъствие, който го подписал без възражения. В АУАН № 76 от 29.04.2015г., актосъставителят вписал, че за нарушението констатирано на 22.04.2015г. – Лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура или митническа декларация или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, след което подробно са изброени под 13 точки, съдовете пълни с течност с мирис на алкохол със тяхното количество и алкохолно съдържание, жалбоподателя Е.Г. следва да носи отгворност за нарушение по чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове. Изготвено било Становище от експерт в отдел “Акцизи” при Митница Варна за определяне дължимия акциз към 22.04.2015г. за общия дължим акциз за измереното количество течност с мирис на алкохол и с различно алкохолно съдържание, подробно описани, според което общата сума на дължимия акциз е 554,85 лева.

На 09.06.2015г. било издадено Наказателно постановление № 111/2015г. от Началник на Митница Варна, с което на Е.К.Г., с ЕГН ********** *** били наложени: глоба в размер на 1 109,70 /хиляда сто и девет лв. и седемдесет ст./ лева на основание чл.126 от ЗАДС и на основание чл.124,ал.1 от ЗАДС били отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – течност с мирис на алкохол в 12 броя ПВЦ бутилки и 1 брой стъклена бутилка с различна вместимост със общо съдържание 79,15 литра.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, както и от гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно – наказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта, лице. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.126 от ЗАДС.

Съдът констатира, че в АУАН, както е посочено и в жалбата липсва конкретно посочване, кое е точно установеното изпълнително деяние, от визираните няколко хипотези в чл.126 от ЗАДС. В АУАН № 76 от 29.04.2015г. на практика е преписан целия текст на административно наказателната разпоредба. В същото време законодателят в чл.53,ал.2 от ЗАНН е предвидил възможност НП да се издаде и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, личността на нарушителя и неговата вина. Настоящия съдебен състав намира, че в случая е установено по безспорен начин както извършеното нарушение, така и нарушителя и неговата вина и издаденот наказателно постановление е санирало нередовността в АУАН. Настоящата инстанция намира, че горното не води до цялостна отмяна на НП.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата относно наличие на нарушения на чл.40 от ЗАНН, а именно, че актът е бил съставен в присъствие на двама свидетели, които обаче не са свидетелите при установяване на нарушението. В конкретния случай, АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които не са били свидетели при извъришване или при установяване на нарушението, като изрично е посочено, че същите са свидетели по чл.40,ал.3 от ЗАНН. Ал.3 на чл.40 от ЗАНН дава възможност при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, актосъставителя да състави АУАН в присъствието на други двама свидетели, като това изрично е отбелязано в процесвия акт за установяване на административно нарушение.

Съдът намира обаче, че неправилно и незаконосъобразно, АНО не е взел предвид представениите като доказателство АДД № 758/19.09.2012г. за 10 литра ракия при 40%Vol и АДД № 649/25.09.2011г. за 10 литра ракия при 40%Vol, издадени на името на Е.К.Г. и това количство не е било приспаднато от установеното общо, нито пък дължимия за него, акциз. По отношение на представитените от от Е.Г. два броя АДД за общо 20 литра ракия, Началникът на Митница Варна приел, че същите не се отнасят за иззетия алкохол, тъй като било посочено, че се касае за ракия при 40%Vol, което не съответствало на установените алкохолни съдържания. Според съда, а и според съдебния състав по КАНД № 126/2015г. на ШАС такъв извод е необоснован. Действително и в двата АДД е посочено, че жалбоподателя Г. е произвел общо 20 литра ракия с 40%Vol, а намерената в негова фактическа власт ракия е с алкохолно съдържание, вариращо от 40,2% до 95,6% Vol, но предвид незначителната разлика между посоченото в двата документа алкохолно съдържание и минималното алкохолно съдържание на част от иззетата ракия – а именно по т.5 - етилов алкохол 11,00 литра – 41,7%Vol, по т.7 – етилов алкохол 0,700 литра – 40,2%Vol, и по т.8 – етилов алкохол 7,600 литра – 45,8% Vol е напълно възможно и житейски логично това да се дължи на разлика в точността на използваните измервателни уреди, или пък въпросната изварена ракия 40%%Vol, след производството й да е била смесена с такава с по-високо алкохолно съдържание. Още повече, че в дома на жалбоподателя са открити количества с високо съдържание на алкохол – 95,6% Vol. Доколкото по делото не е установено по безспорен начин, че въпросните два документа не се отнасят за част от иззетия алкохол и предвид това, че е в тежест на наказващия орган да докаже вината на нарушителя по безсъмнен начин, като последния не е длъжен да доказва, че е невиновен /арг. от чл.103 НПК, приложим съгласно чл.84 от ЗАНН/, съдът намира, че АНО не е имал основание да ги игнорира. От приложените по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че Е.Г. е държал част от описаното в АУАН и НП, както бе посочено по-горе под точки: 5, 7 и 8 алкохол без съответен документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз. Това количество по точки 5, 7 и 8 – общо 19,3 литра, съдът намира, че следва да бъде върнато на жалбоподателя, като съответния размер на неплатен акциз следва да бъде приспаднат, а именно 91,85 лева.

В процесния случай по делото е безспорно установено, че от страна на жалбоподателя за останалото количество – 59,85 литра етилов алкохол не са представени доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин как е придобито, респективно с какъв документ и дали е платен и обезпечен дължимия акциз за това количество. В тази насока, следва да се посочи, че нормите на ЗАДС и правилника по прилагането му въвеждат строга отчетност на документацията, свързана с производството, съхранението, продажбата и държането на акцизни стоки, като законодателят е вменил задължение на лицата извършващи дейност с акцизни стоки /производство, съхранение, държане и т.н./ да притежават съответния писмен документ, установяващ начисляването, плащането или обезпечаването на дължимия акциз за съответната акцизна стока, какъвто не се установи да е налице в процесния случай.

НП е издадено за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС, в която норма се съдържат няколко хипотези, една от които е, когато се държат акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация или придружителен административен докумен/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за физическите лица, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1 000 лева.

Самият факт на държане на такива стоки без придружителен документ е административно нарушение и осъществява състава на чл. 126 от ЗАДС. Безспорно установено е, че в конкретният случай се касае за акцизни стоки. Към момента на извършване на проверката, както и в срока по чл. 44 ЗАНН, а и в последствие в хода на съдебното производство са представени два съответни документа за 20 литра ракия, издаден на името на жалбоподателя, който, обаче не е бил взет предвид от наказващия орган. След приспадане на съответния акциз за етиловия алкохол, за който е бил представен документ за платен такъв в размер на 91,85 лева /по точки 5, 7 и 8/, двойния размер на неплатения от жалбоподателя акциз възлиза на 926 лева, като съгласно нормата на чл.126 от ЗАДС, глобата следва да бъде в минималния предвиден от законодателя размер от 1 000 лева.

В процесното НП, АНО е изложил мотиви защо не преценява конкретното административно нарушение като маловажен случай, които настоящия съдебен състав споделя. Нормата на чл.126б,ал.2 от ЗАДС указва кои са маловажните случаи - само и единствено, ако двойния размер на акциза не надвишава 50 /петдесет/ лева. Наличието на специалната норма в ЗАДС за маловажен случай изключва приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН. И двете норми са озаглавени “маловажни случаи” при осъществяване на административни нарушения, но нормата на чл.28 от ЗАНН е обща такава и касае всички случаи на извършени административни нарушения, докато нормата на чл.126б,ал.2 от ЗАДС е специална и се отнася само и единствено за извършени нарушения по ЗАДС и то на точно посочени в нормата, такива, т. е. специалната норма на чл.126б,ал.2 от ЗАДС при определяне на маловажност на случая е с превес над общата такава по чл.28 от ЗАНН и при установяване на извършено нарушение, посочено в текста на чл.126б,ал.1 от ЗАДС, следва да се приложи специалната норма, касаеща “маловажен случай”.

Тъй като за да се приложи последната е поставено ограничение от страна на законодателя – само ако двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лева, а в настоящия случай той е в размер на 926 лева, след приспадане на акциза за 19,300 литра етилов алкохол, за което са представени два документа за платен акциз, т. е. нормата е неприложима.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде измененено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 111/2015г. от 09.06.2015г. на Началник Митница Варна, с което на Е.К.Г., с ЕГН ********** ***, като намалява глобата от 1 109,70 /хиляда сто и девет лв. и седемдесет ст./лева на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.126 от ЗАДС.

На основание чл.124,ал.1 от ЗАДС следва да бъдат отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – общо девет ПВЦ бутилки и една стъклена бутилка етилов алкохол, с общо количество 59,85 литра с различна концентрация, представляващо остатъка от общо 79,15 литра иззет алкохол и 19,300 литра с платен акциз по АДД № 649/25.09.2011г. и АДД № 758/19.09.2012г., като записаните под точки 5, 7 и 8 следва да бъдат върнати на жалбоподателя Е.Г..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :