В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 1422 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Х.И.Х. срещу Наказателно постановление №385/16.06.2015г. на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗГ. Жалбоподателят счита, че не е извършил административно нарушение, както и че процесният дървен материал е бил в по-малко количество от отразеното в акта. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв. К. от ШАК, която по същество поддържа депозираната жалба. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 11.03.2015г. от служители на РДГ-Шумен била извършена проверка в дома на жалбоподателя в с.Радко Димитриево, обл.Шумен, при която било установено, че същият съхранявал в двора на къщата си 5 куб.м. дървесина, а именно-дърва за огрев от дървесен вид-акация. Установено било също, че дървесината не е придружена с превозен билет. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №001393 от същата дата, като процесните дърва за огрев били предадени на жалбоподателя на отговорно пазене. Въз основа тези констатации на 27.04.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че съхранява в двора на къщата си в посоченото село 5 пространствени куб.м. дърва за огрев от дървесен вид акация, като дървесината не е придружена с превозен билет. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 16.06.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Х.Х. била наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на актосъставителя С. С.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посоченият свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ забранява съхраняването на дървесина, която не е придружена с превозен билет. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е съхранявал в дома си определено количество дървесина, а същевременно не е ангажирал каквито и да било доказателства, че има издаден превозен билет за тази дървесина. Това обстоятелство по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя, който счита единствено, че количеството дървесина е било по-малко. По делото обаче липсват доказателства, опровергаващи възприетото от наказващия орган количество дървен материал, при което съдът не намира основания за съмнение в точността на извършеното от проверяващите измерване. Следва да се отбележи също, че количеството съхранявана дървесина по начало не е от съществено значение, при положение, че нарушението е установено по безспорен начин. Без правно значение са и доводите, че дървесината е взета от саморасли дървета, които не са част от гора, тъй като не е доказано жалбоподателят да се е снабдил с дървения материал по законоустановения за това ред. Като е съхранявал в дома си дървесина, която не е придружена с превозен билет, жалбоподателят несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказанието също така е наложено законосъобразно, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, който предвижда специална санкция за физическо лице, което съхранява дървесина в нарушение на този закон, какъвто е и процесният случай. Съдът намира обаче, че размерът на наложеното наказание е определен неправилно. Налагането на наказание в размер над минималния е мотивирано единствено с обстоятелството, че обществената опасност на този вид нарушения е завишена в района. От първостепенно значение при определянето на наказанието е тежестта на нарушението и личността на извършителя. В случая се касае за неголямо количество дървесина, като няма данни на санкционираното лице да са налагани други наказания за нарушения на ЗГ. При това положение и с оглед тежкото здравословно състояние на жалбоподателя, съдът намира, че глобата следва да бъде намалена до минималния размер, предвиден в закона, а именно-50 лева.

Съдът намира също, че не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесният случай по никакъв начин не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Действително, количеството на съхраняваната дървесина не е особено значително, но това е едно от обстоятелствата, отличаващи административното нарушение по чл.213 от ЗГ от престъпленията по чл.235 от НК, поради което същото само по себе си не би могло да обуслови извода за маловажност на случая.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №385/16.06.2015г.на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, като намалява размерът на наложеното на Х.И.Х. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.266, ал.1 от ЗГ, административно наказание глоба от 100,00 лева на 50,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: