РЕШЕНИЕ

 

502/14.10.2015г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и четвърти септември 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                   Председател:Ивелина Димова, Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1423/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Х.И.Х. *** срещу Наказателно постановление №384/16.06.2015г. на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗГ, като на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е присъдена парична равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението, в размер на 92,00 лева. Жалбоподателят счита, че не е извършил административно нарушение, както и че процесният дървен материал е бил в по-малко количество  от отразеното в акта. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

 В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

   Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 11.03.2015г. от служители на РДГ-Шумен била извършена проверка в дома на жалбоподателя в с.Радко Димитриево, обл.Шумен, при която било установено, че същият съхранявал в двора на къщата си 5 куб.м. дървесина, а именно-дърва за огрев от дървесен вид-акация. Установено било също,  че дървесината не е маркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №001393 от същата дата, като процесните дърва за огрев били предадени на жалбоподателя на отговорно пазене. Въз основа тези констатации на 27.04.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че съхранява в двора на къщата си в посоченото село 5 пространствени куб.м. дърва за огрев от дървесен вид акация, като дървесината не е маркирана с КГМ или с производствена марка. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 16.06.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Х.Х. била наложена глоба в размер на 100 лв., като била присъдена и паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението в размер на 92 лева, за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Сенаим С.Д., П.И.Ж. и К. Н. М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е съхранявал в дома си определено количество дървесина, немаркирана с контролна горска марка или с производствена марка. Това обстоятелство по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя, който счита единствено, че количеството дървесина е било по-малко. По делото обаче липсват доказателства, опровергаващи възприетото от наказващия орган количество дървен материал, при което съдът не намира основания за съмнение в точността на извършеното от проверяващите измерване. Следва да се отбележи също, че количеството съхранявана дървесина по начало не е от съществено значение, при положение, че нарушението е установено по безспорен начин. Без правно значение са и доводите, че дървесината е взета от саморасли дървета, които не са част от гора, тъй като не е доказано жалбоподателят да се е снабдил с дървения материал по законоустановения за това ред. Като е съхранявал в дома си дървесина, немаркирана със съответната КГМ или ПМ, жалбоподателят несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказанието също така е наложено законосъобразно, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, който предвижда специална санкция за физическо лице, което съхранява дървесина в нарушение на този закон, какъвто е и процесният случай. Съдът намира обаче, че размерът на наложеното наказание е определен неправилно. Налагането на наказание в размер над минималния е мотивирано единствено с обстоятелството, че обществената опасност на този вид нарушения е завишена в района. От първостепенно значение при определянето на наказанието е тежестта на нарушението и личността на извършителя. В случая се касае за неголямо количество дървесина, като няма данни на санкционираното лице да са налагани други наказания за нарушения на ЗГ. При това положение и с оглед тежкото здравословно състояние на жалбоподателя, съдът намира, че глобата следва да бъде намалена до минималния размер, предвиден в закона, а именно-50 лева.

Съдът намира за незаконосъобразно присъждането на паричната стойност на вещите- предмет на нарушението. От приложените по делото доказателства се установява, че процесната дървесина е била предадена на жалбоподателя на отговорно пазене, като не са налице каквито и да било данни впоследствие да е констатирана липса на същата. В настоящото производство тежестта на доказване е възложена на административнонаказващия орган, който е следвало да докаже, че процесните вещи липсват и че са били налице основания за присъждане на тяхната равностойност. При липсата не само на доказателства, но дори и на твърдение в тази насока в наказателното постановление, съдът намира, че същото следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено заплащане на паричната равностойност на дървения материал в размер на 92,00 лева. Вещите-предмет на нарушението следва да се отнемат в полза на държавата по реда на чл.273, ал.1 от ЗГ, тъй като според посочената разпоредба отнемането е задължително, независимо от това чия собственост са. При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта, с която на нарушителя е наложена глоба, но следва да бъде отменено в останалата си част като незаконосъобразно, като следва да бъде постановено и отнемане в полза на държавата на вещите-предмет на нарушението.

Съдът намира също, че не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесният случай по никакъв начин не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Действително, количеството на съхраняваната дървесина не е особено значително, но това е едно от обстоятелствата, отличаващи административното нарушение по чл.213 от ЗГ от престъпленията по чл.235 от НК, поради което същото само по себе си не би могло да обуслови извода за маловажност на случая.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №384/16.06.2015г.на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, като намалява размерът на наложеното на Х.И.Х. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.266, ал.1 от ЗГ, административно наказание глоба от 100,00 лева на 50,00 лева.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №384/16.06.2015г. на директора на Регионална дирекция по гори-гр.Шумен в останалата му част, като незаконосъобразно.

На основание чл.273, ал.1 от ЗГ ОТНЕМА в полза на държавата вещите, предмет на нарушението.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: