Р Е Ш Е Н И
Е
430/7.8.2015г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На шести
август през две хиляди и петнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 1454 по описа на
ШРС за 2015г.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г.В.Й. ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № Д
9263/06.04.2015. издадено от секретар на
Община Шумен , с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание “глоба ” в размер на 100 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във
връзка с чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателя счита че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание,
редовно призован, се явява лично и
поддържа жалбата си.
Представител на въззиваемата страна счита
жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа
страна се установява следното:
На 25.06.2014г
жалбоподателя придобил недвижим имот, находящ се в гр. Шумен ул. „Васил Априлов“ № 46 въз основа на НА № 166 ,том I рег№ 8243 дело № 110 .
Декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която жалбоподателят
декларирал , че е придобил процесния недвижим имот, била подадена на
25.02.2015. Служителят в Община Шумен, който приел декларацията, констатирал,
че не е спазен законоустановеният двумесечен срок за подаване на тази
декларация.
Във връзка с тези констатации, на 25.02.2015г бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 45 от 25.02.15 на жалбоподателя за това, че
не е подал данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ в законоустановения срок за
имот находящ се в ***********.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан без възражения от него. Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, на 06.04.15г. било
издадено Наказателно постановление № Д
9263/06.04.2015. на секретар на Община Шумен , с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание “глоба ” в размер на 100 лв, на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.123, ал.1 от ЗМДТ .
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: разпитът на актосъставителя Р., свидетелите Д. и С.,
и свидетелката С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Според
разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ собственикът на новопридобит имот уведомява
за това писмено в двумесечен срок общината по местонахождението на имота, като
подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Безспорно е установено по делото, а и не се
оспорва от страна на санкционираното лице , че придобил недвижим имот на 25.06.2014г , а е подал данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ на 25.02.2015г
.
Като
не е изпълнил задължението си да уведоми по надлежния ред общината по
местонахождение на новопридобития имот за това обстоятелство, санкционирания
жалбоподател несъмнено е допуснал неизпълнение на административно задължение,
установено с разпоредбата на чл.14 от ЗДМТ.
Макар
и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно
задължение обаче, съдът намира, че при провеждането на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
В АУАН е посочено, че декларацията по чл. 14
от ЗМДТ неподадена в срок касае недвижим имот находящ се в ***********.
Освен това съдът констатира, че в АУАН като описание
на нарушението е посочено следното : „За това, че на 25.02.2015г в сградата на
„Отдел местни данъци и ТБО“ Община Шумен
се яви Г.В. Й. ЕГН ********** и
подаде данъчна декларация по чл. 14 ал.1 от ЗМДТ за имот находящ се в ******** с идентификатор №
83510.661.226.3.63. От приложеното към
декларацията копие на НА № 166, том I, рег № 8243, дело № 110 от
25.06.2014г, е видно, че са
изминали повече от 2 месеца от датата
на придобиване на
25.06.2014г през който не е подадена ДД по чл. 14 ал.1 от ЗМДТ. Декларацията
е с вх. № 1400832/25.02.2015г е следвало
да се подаде до 25.08.2014г , с което е нарушена
разпоредбата на чл. 14 ал.1 от ЗМДТ за неподаване на данъчна декларация в срок „ .
Анализирайки посоченото съдът намира, че в АУАН не е посочена дата и място на нарушението. Посочената в АУАН и НП дата- 25.02.2015г,
е датата когато е подадена процесната декларация и е констатирано от служител
на Община Шумен, че декларация по чл. 14 от ЗЦДТ не е подадена в законовия срок,
но не е датата на извършване на нарушението. На тези атрибути - дата и
място на нарушението, законодателят е
придал особено съществено правно значение сред обективните елементи,
характеризиращи осъществената простъпка, чиято липса от една страна
възпрепятства реализирането на цялостен съдебен контрол, а от друга несъмнено
ограничава правото на защита на санкционирания субект.В НП също няма посочване на дата и
място на нарушението, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление .
В
същото време в НП е описан друг недвижим имот на данъчно задълженото лице - в ********/ какъвто имот на този адрес жалбоподателят не е придобил/ за придобиването
на който всъщност е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
В
наказателното постановление е посочено, „че на 25.02.15г в отдел „Местни данъци и
ТБО“ се явил жалбоподателя и е подал
данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК140000832 от 25.02.2015г за придобит недвижим имот в ********.Към декларацията е приложено копие на НА № 166, томI, рег № 8243 , дело № 110 от 25.06.2014г от който е видно, че от датата на придобиване на недвижимия имот от 25.06.2014 са изминали повече от два месеца , през които данъчно задълженото лице е следвало да подаде
декларация.“
Съдът не
споделя становището на представителя на АНО, че горното е техническа грешка и
не е основание за отмяна . Съгласно разпоредбата на чл. 42 т.4 от ЗАНН АУАН
следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено. Съобразно нормата
на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН наказателното постановление следва също да се съдържа описание на
нарушението, респ. обстоятелствата , като е недопустимо наличието на противоречия относно обстоятелствата , в
отразеното в АУАН и НП. Изложеното се
явява съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на
нарушителя. В случая не сме изправени и в хипотезата на чл. 53 ал.2 от
ЗАНН съгласно която наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
доколкото в НП са описани обстоятелства
различни от тези описани в АУАН, доколкото нередовността е в самото наказателно постановление .
Дори да не бъдат
споделени изводите на съда,
досежно наличие на горепосочените
нарушения в хода на административно
наказателното производство, настоящият състав
приема, че в случая е следвало
да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН
от административно наказващият орган.
Безспорно е обстоятелството, че нормата на чл.123 от ЗМДТ предвижда , че който не подаде декларация по чл. 14 , не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи
данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или
до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а
юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от
500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Цитираната правна норма е задължителна като
всяка друга забранителна или изискваща спазване на определени правила,
разпоредба, скрепена със съответната санкция при неспазването й. Тъй като обаче
не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски
ситуации, законодателят се е погрижил да създаде общите правила, от които са
допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив в
процесуалния закон е предвидена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за
преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, съобразно спецификата
на конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания
не са самоцелни, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително
върху останалите правни субекти. Преценката относно наличие на основанията на
чл. 28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган,
като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от
нарушението, както и другите смекчаващи вината обстоятелства. Видно
от доказателствата по делото, жалбоподателят е пенсионер на 84 години. С оглед
на това и предвид факта, че нарушението извършено от него е за първи път, извършено е по непредпазливост
(предвид необорените твърдения в жалбата), съдът приема, че санкционираната
деятелност, макар и съставомерна по чл.123 ЗМДТ, притежава обществена опасност,
значително по-ниска от тази на обичайните административни нарушения от
посочения вид, като в същото време с оглед поправянето и превъзпитанието на
нарушителя не е необходимо да му бъде налагана парична санкция, дори и в близък
до минималния размер. Поради това санкционираната деятелност съставлява
маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно
административно-наказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя
с предвиденото в административно наказание,
да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде
наложено визираното в санкционната разпоредба административно наказание.
Поради изложеното, съдът намира че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Д 9263/06.04.2015. издадено от
секретар на Община Шумен , с което на жалбоподателя
било наложено административно наказание “глоба ” в размер на 100 лв, на
основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.123, ал.1 от ЗМДТ
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: