Р Е Ш Е Н И Е
481/30.9.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
тридесети септември
през две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1502 по
описа на ШРС за 2015г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-2704180/22.06.2015г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “ИЗО - ММ” ЕООД,
с ЕИК 202585693, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 9, вх.Б, ап.25, представлявано от М.Е.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в
жалбата.
В
съдебно заседание управителя на дружеството – жалбоподател се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания, а
в съдебно заседание не излага допълнителни мотиви.
Представителя
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В
съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
“ИЗО - ММ” ЕООД е със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 9, вх.Б, ап.25 и се представлява от М.Е.М., ЕГН **********.
На
22.05.2015г.
била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен при извършването на строително-монтажни
работи от страна на “ИЗО - ММ” ЕООД,
в качеството му на изпълнител на обект /строеж/ –
„Преустройство на съществуваща сграда и пристройка в цех
за изтегляне и поцинковане на стоманена тел,
находяща се в ПИ 10176.502.2
в землището на с.Васил Друмево, обл.Шумен /бивша сграда
на „Металснаб – България“ АД/, с възложител „ХЪС“ ООД гр.Пловдив.
При проверката, било установено, че лицето Д.П.Д.,
ЕГН ********** работел на покрива на основната сграда на горепосочения строеж,
като извършвал тенекеджийски строително-монтажни работи /СМР/. На основание
чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същият били взети писмени обяснения, в които
посочил, че е започнал работа от преди 2 дни и че няма подписан трудов договор,
също и граждански договор, както и че е на работа от 8.00 часа до 17.00 часа.
Управителят на дружеството – жалбоподател бил поканен да се яви на 25.05.2015г.
в Дирекция “ИТ” – гр.Шумен. На посочената дата от страна на управителя на
дружеството са били представени копие на Трудов договор № 14/21.05.2015г. и
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, подадена на 22.05.2015г.
в 17.27.44 часа, касаеща трудовото правоотношение с лицето Д.П.Д.. Впоследствие
била извършена и проверка на документи. Било
установено, че към момента на постъпване на работа на лицето не е било връчено
копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НАП в гр.Шумен.
Такова му е било връчено на същия ден - 25.05.2015г. в 17.27.44 часа. Резултатите
от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 22.05.2015г.
– в обекта и 25.05.2015г.
– в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, а констатираните нарушения били
описани в тринадесет точки в съставения протокол. В
точка първа
от протокола за извършената проверка е записано, че на обекта на контрол е бил допуснат до работа работникът Д.П.Д.,
ЕГН ********** на 22.05.2015г. в 11.30 часа без да е получил екземпляр от
заведеното уведомление от ТД на НАП за сключения с него трудово договор,
с което е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ,
във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за
изпълнение 26.05.2015г.
Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството
на 25.05.2015г.
Въз основа на установените факти, на 25.05.2015г. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 27-2704180,
като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на управителя на
дружеството и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството –
жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало
допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 27-2704180/22.06.2015г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “ИЗО - ММ” ЕООД,
с ЕИК 202585693, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 9, вх.Б, ап.25, представлявано от М.Е.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя П. В. С. и на свидетеля Г.С.К. - свидетел при установяване
на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите П. В. С. и Г.С.К. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал.2 на същия
член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави посочените документи.
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание
на свидетелите П.С. и Г.К. се установява
по безспорен начин, че в деня на проверката 22.05.2015г., Д.П.Д. е работил като
строител. От дадените от лицето обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ става ясно, че е на работа от
2 дни и че работи с работно време от 8.00
часа до 17.00 часа, както и че няма подписан трудов договор, също и граждански
договор. Към този момент не му е било предоставено уведомление за сключен
трудов договор, заверено от ТД на НАП - гр.Шумен.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай дружеството
- жалбоподател, като е допуснало на работа лицето Д.П.Д., без да му е
предоставило копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, действително е осъществило от обективна и
субективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение. За това
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ
предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв.
до 15 000 лв. за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия
случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател
по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно “ИЗО - ММ” ЕООД е юридическото
лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
В настоящия казус дружеството - жалбоподател не е изпълнило
вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото
законодателство забрани и съответно
на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН
административно-наказателната му отговорност е обективна
и безвиновна.
Настоящият
съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган,
че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата
на чл.415в от КТ, поради което счита за напълно неоснователно направеното
от страна на дружеството - жалбоподател възражение за приложение на цитираната разпоредбата.
Следва да се отбележи, че приложение на
разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на
административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко
административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и
начин на извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши
преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ
Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може
да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
виновното лице се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 100
до 300 лева. Правилни
и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия
орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.“а“ от
ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с
по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Констатациите
на административно-наказващия орган за определяне размера на наложената санкция
при съблюдаване изискванията на чл.27 от
ЗАНН също кореспондират с установените по делото факти и конкретната
обществена опасност на санкционираното неизпълнение на административно
задължение, доколкото на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в нормативно регламентираните граници и в минималния предвиден в
санкционната разпоредба размер от 1500
лева, при отчитане смекчаващите отговорността на последния обстоятелства.
Неприложим към процесния казус е и регламентираният в чл.415в, ал.1
от КТ
привилегирован административно-наказателен състав, доколкото
алинея втора от посочения законов текст
изрично изключва неговото приложение в случаите на нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. В този
смисъл е и практиката на Административен съд – гр.Шумен и по-специално Решение
№ 102 от 13.03.2013г. по КАНД № 3/2013г. по описа за на ШАС и др.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление № 27-2704180/22.06.2015г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “ИЗО - ММ” ЕООД, с ЕИК 202585693, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 9, вх.Б, ап.25, в качеството му на работодател, представлявано от М.Е.М., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: