Р Е Ш Е Н И Е

489/5.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1531 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №КХ-24/10.07.2015 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“, с ЕИК0009317210353, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Цар Иван Александър” №81, представлявано от С.А.Д., с ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева /хиляда лева/ на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.48, ал.1 от ЗХ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли наказателното постановление да бъде отменено. В представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения в подкрепа на искането си.

Процесуалният представител на Областна Дирекция по безопасност на храните, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“ стопанисва Ресторант „Общината, намиращ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ №17. Същият е вписан в Регистъра на обектите за обществено хранене и за търговия на дребно с храни под №272600057, за което е издадено Удостоверение за регистрация на заведение да обществено хранене №3810/06.02.2013 год. На 17.06.2015 год. в обекта била извършена проверка от служители от отдел КХ при ОДБХ, при която било констатирано, че в заведението не се спазват нормативните изисквания за хигиената на храните, по време на всеки етап на производството и преработката на храните. В този смисъл била установена занижена хигиена в кухненския блок; зацапана повърхност от храна на топъл шублер за разсипване на порции; подова повърхност пред уред за пържене залят с мазнина; повърхности на аспиратор над уред за пържене с наслоени мазнини; скара за печене силно замърсена; аспиратор над скара с наслоени мазнини; съхранение на зеленчуци директно върху пода в коридор към складови помещения; неизпълнение на заложената програма за 2015 година за контрол безопасността на готов продукт и хигиена на контактни повърхности /не били давани проби за 2015 година от готови храни и контактни повърхности/; не било гарантирано безопасно събиране, съхранение и обезвреждане на хранителните отпадъци, в частност на странични животински продукти, така че да не представляват директен или косвен източник на зараза. Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 17.06.2015 год. На 23.06.2015 год. на Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“ бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №0000000311, в който било посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.16а, ал.2 от Закона за храните, във вр. с чл.12, чл.37, ал.1, т.1, чл.46, чл.58, т.2 и чл.72, ал.1, т.1 от Наредба №5 от 25.05.2006 год. за хигиената на храните. Актът бил подписан от С. Д., след като е изложил че има възражения, които ще представи в писмен вид. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които излага конкретни възражения по констатациите, изложени в акта. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №КХ-24/10.07.2015 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“, с ЕИК0009317210353, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Цар Иван Александър” №81, представлявано от С.А.Д., с ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева /хиляда лева/ на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.48, ал.1 от ЗХ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.В.М., на свидетелите К.В.К. и И.С.Щ., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна, следното:

Разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗХ въвежда задължение за производителите и търговците да осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол. Доколкото Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“ се явява търговец по смисъла на т.60 и 61 от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗХ, то същото е имало задължение да осигури и контролира спазването на нормативните изисквания към храните, които са били произвеждани и предлагани под техен контрол в Ресторант „Община“. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че при извършената на 17.06.2015 год. проверка са били констатирани множество нарушения на нормативните изисквания за хигиената на храните. В този смисъл била установена занижена хигиена в кухненския блок; зацапана повърхност от храна на топъл шублер за разсипване на порции; подова повърхност пред уред за пържене залят с мазнина; повърхности на аспиратор над уред за пържене с наслоени мазнини; скара за печене силно замърсена; аспиратор над скара с наслоени мазнини; съхранение на зеленчуци директно върху пода в коридор към складови помещения; неизпълнение на заложената програма за 2015 година за контрол безопасността на готов продукт и хигиена на контактни повърхности /не били давани проби за 2015 година от готови храни и контактни повърхности/; не било гарантирано безопасно събиране, съхранение и обезвреждане на хранителните отпадъци, в частност на странични животински продукти, така че да не представляват директен или косвен източник на зараза. Въпреки, че нормата на чл.16а от ЗХ е бланкетна и предвижда обща отговорност за спазването и контролирането на нормативните изисквания за хигиена към храните, както актосъставителят, така също и административно-наказващият орган подробно са описали и конкретизирали извършените от търговеца нарушения, които сами по себе си представляват нарушения на различни задължения, визирани в Наредба №5 от 25.05.2006 год. за хигиената на храните, издадена от Министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите, както следва: чл.12, чл.37, ал.1, т.1, чл.46, чл.58, т.2 и чл.72, ал.1, т.1 от посочената наредба. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.В.М., К.В.К. и И.С.Щ., така също и на приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства - Доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 17.06.2015 год., Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене №3810/06.02.2013 год. и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят, допускайки посочените нарушения на Наредба №5 е допуснал нарушение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗХ. Разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗХ вменява отговорността за спазване на посочените по-горе нормативни изисквания на производителите и търговците. В настоящия случай Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“ се явява търговец по смисъла на т.60 и 61 от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗХ.

Съдът не кредитира изложените в жалбата и в представените по делото писмени бележки от страна на жалбоподателя възражения за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че посочената законова разпоредба действително предвижда налагане на отделна санкция за всяко едно административно нарушение. В същото време обаче, както бе посочено по-горе разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗХ е бланкетна и предвижда обща отговорност за спазването и контролирането на нормативните изисквания за хигиена към храните. В настоящия случай допуснатите от страна на жалбоподателя нарушения представляват именно нарушения на нормативните изисквания към храните, които въпреки, че в Наредбата са конкретизирани като отделни задължения сами по себе си представляват нарушение на общата норма, задължаваща търговците и производителите да осигуряват и контролират спазването им.

В същото време при проверка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че при издаването му е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на административно-наказателно отговорното лице, което е извършило нарушението. Въпреки, че както акта за установяване на административно нарушение, така също и наказателното постановление са издадени срещу Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“, при описание на самото нарушение е посочено, че същото е извършено от физическото лице С.А.Д., който в качеството си на Директор на Общинското предприятие не е спазил нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството и преработката на храните. В същото време, въпреки, че административно-наказващият орган приема, че нарушението е извършено от физическото лице е наложил имуществена санкция на Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“. В този смисъл съдът намира, че посоченото разминаване води до невъзможност да се установи кое е лицето, извършило нарушението, респективно лицето, което следва да понесе административно-наказателната отговорност за него.

Съдът напълно споделя и направеното от страна на жалбоподателя възражение за липсата на правосубектност на Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“ и невъзможността същото да бъде носител на отговорността по посочения законов текст. В този смисъл съдът съобрази разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗОС, която предвижда възможност за общината да създава общински предприятия. Общинското предприятие има определена икономическа и правна самостоятелност, но то е част от общинската администрация и не е обявено за самостоятелно ЮЛ, за разлика от търговските дружества, създадени от общината по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗОС. То се създава с решение на ОС и осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на правилник, приет от ОС. ОС ежегодно утвърждава приходите и разходите по извънбюджетната сметка на общинското предприятие. С решението на ОС за създаване на общинското предприятие се определя неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество. Също с решение на ОС общинското предприятие може да бъде преобразувано и закрито. Общинските предприятия осъществяват дейности в конкретни направления, изчерпателно изброени в чл.53 от ЗОС. Съгласно чл.52, ал.1 от ЗОС „Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет или от извънбюджетни сметки и фондове.“ Видно е, че тази норма не предвижда самостоятелна юридическа правосубектност на общинското предприятие. Като специализирано звено то представлява само част от структурата на общината. Такъв субект-ЮЛ се явява предвид текста на чл.14 от ЗМСМА именно общината.

Разпоредбите на чл.24 и сл. от ЗАНН предвиждат лична отговорност на съответното физическо лице – работник, служител или ръководител, допуснал извършване на административно наказание. Изключение от правилото е предвидено в разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН, съгласно която в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, може да се налага имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В конкретния случай е ангажирана административно-наказателната отговорност на Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“, създадено с решение на Общински съвет Шумен. Това предприятие обаче, не е самостоятелен субект на правото и не попада в категорията юридически лица и еднолични търговци, посочена в чл. 83 от ЗАНН. Настоящата разпоредба на чл. 51 ал.2 от ЗОС ясно разграничава търговските дружества, чиито статут, създаване и функциониране са подчинени на нормите на Търговския закон, от общинските предприятия, създадени по реда на ЗОС, които не са самостоятелни субекти на правото и по тези съображения не могат да бъдат носители на права или задължения, както и спрямо тях не могат да бъдат налагани имуществени санкции по реда на чл. 83 от ЗАНН. По посочения текст от закона може да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическите лица. В случая, при така констатираното от контролните и административно-наказващият орган неизпълнение на разпоредбите на чл.16а от ЗХ, е следвало да бъде ангажирана отговорността на Община Шумен, която съгласно чл.14 от ЗМСМА е юридическото лице, в рамките на чиято самостоятелна организационна структура функционира и общинското предприятие. Ето защо и поради липсата на правосубектност на санкционираното Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“, обжалваното наказателно постановление се явява изцяло незаконосъобразно от формална страна, поради което и на посоченото основание следва да бъде отменено изцяло. В този смисъл е и константната съдебна практика на съдилищата в страната и по-конкретно Решение № 173 от 22 октомври 2012 год. по КНАХД №146/2012 год. по описа на Административен съд – Разград, Решение № 172 от 22 октомври 2012 год. по КНАХД №145/2012 год. по описа на Административен съд – Разград, Решение № 283 от 03.08.2015 год. по ВАНД №250/2015 год. по описа на Районен съд – Разград, Решение № 767 от 15.10.2010 год. по ВАНД №1730/2010 год. по описа на Районен съд – Русе, Решение №1426 от 19.06.2014 год. по ВАНД №2416/2014 год. по описа на Районен съд – Бургас и др.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №КХ-24/10.07.2015 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на Общинско предприятие „Стопанска и охранителна дейност“, с ЕИК0009317210353, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Цар Иван Александър” №81, представлявано от С.А.Д., с ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева /хиляда лева/ на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.48, ал.1 от ЗХ, като незаконосъобразно и неправилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: