Р Е Ш Е Н И Е

 

542/3.11.2015г. ,             гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 1542 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 90/02.07.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен, с което на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ на В.В.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, както и отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на нарушението – огнестрелно оръжие – гладкоцевна ловна пушка, марка „Силма“, калибър 12, с фабричен № 146325 на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, като поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание излагат и допълнителни мотиви в тази насока.  

Представителя на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в първото по делото съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2015г. около 15.00 часа свидетеля Н.Л.К. – помощник лесничей при ТП ДГС „Шумен“ и свидетеля Н.Ю.С. – горски надзирател при същото стопанство извършили проверка в землището на кв.Дивдядово, община Шумен, ПЛСР – Дивдядово, 4-то ловище по повод получен сигнал за незаконен лов, подаден от свидетеля К.Д.К.. Отивайки на посоченото място свидетелят К. им обяснил, че около 15.00 часа вървейки по ж.п. линията с.Хан Крум – гр.Шумен му направило му впечатление, че неизвестно за него лице ловува с две ловни кучета, като малко след това посоченото лице произвело изстрел с ловна си пушка и убило заек, както и че на подадения от него знак на лицето да спре, същото побягнало в посока юг. Междувременно свидетелят К. сигнализирал и намиращата се в района полицейска група към ОД на МВР - гр.Шумен за случилото се и поискал съдействие. Малко по-късно същия ден бягащият ловец бил задържан по пътя за с.Мараш, като полицейските служители установили самоличността на задържаното лице – жалбоподателя В.В.Д.. При задържането и проверката, било установено, че жалбоподателят В.Д. носел със себе си сглобена гладкоцевна пушка, марка „Силма“, калибър 12, с фабричен № 146325, като с него били две ловни кучета – порода пойнтер и бретон шпаньол. В присъствието на полицейските служители жалбоподателят представил Разрешителното за индивидуален лов серия Б, № 0032308, съгласно което му било разрешено да ловува водоплаващ дивеч, бекас и гривек от 01.01. до 31.01.2015г. в ловностопански район Салманово, ловище І, местност Мараш, което обаче не било подписано от специалист по ловно стопанство при ЛРС гр.Велики Преслав и председателя на ЛРДружинка с.Салманово. Въз основа на представеният документ и след установяване на лицето, на място свидетелят Н.К. съставил констативен протокол серия Б, № 000150, в който описал случая и иззел посоченото разрешително.  Впоследствие – на 13.01.2015г. била извършена и повторна проверка на място, съвместно с полицейския служител К.К. и в присъствието на жалбоподателя В.Д., при която било извършено заснемане с „GPS map62 S GARMIN“. Било установено от картния материал, че мястото, където ловувал жалбоподателя попада в землището на кв.Дивдядово, община Шумен, ПЛСР – Дивдядово, 4-то ловище, т.е. извън границите на ловностопански район Салманово, ловище І, местност Мараш. Въз основа на установените факти, на 16.01.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия СИДП, № 90, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/. Актът е бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без  възражения, сочейки, че ще изложи такива в дадения от закона срок. Впоследствие жалбоподателя се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които излага, че не е нарушил територията с цел ловуване в нея. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 90/02.07.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен, с което на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ на В.В.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, както и отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на нарушението – огнестрелно оръжие – гладкоцевна ловна пушка, марка „Силма“, калибър 12, с фабричен № 146325 на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.Л.К. и на свидетелите К.Д.К. и Н.Ю.С. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н.Л.К., К.Д.К. и Н.Ю.С. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Освен това съдът намира основание да не кредитира частично показанията на свидетелят М.С.Л. поради близките отношения на същият с жалбоподателя. В този смисъл свидетелят М.Л. е негов съсед, а това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя, съответно - необективни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с „глоба“ от 50.00 лв. до 400.00 лв.

Съобразно нормата на чл.43, ал.3 от ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица извън населени места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено. Съгласно възприетата законова презумпция, движението, а дори и престоя на лица с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие осъществява ловуване. От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на  свидетелите Н.К., К.К. и Н.С. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е субект на санкцията по  чл.84, ал.1 от ЗЛОД, осъществявайки ловуване по смисъла на закона извън определените места, тъй като жалбоподателя се е придвижвал със сглобено лично ловно оръжие на посочената дата извън границите на ловностопански район Салманово, ловище І, местност Мараш. В тази връзка не е спорно по делото, че на 11.01.2015г. обедните часове жалбоподателят излязъл с цел ловуване. Съгласно представеното разрешително за индивидуален лов жалбоподателят като ловец получил разрешение да ловува в ловностопански район Салманово, ловище І, местност Мараш, което обаче е невалидно, тъй като е неподписано от специалист по ловно стопанство при ЛРС гр.Велики Преслав и председателя на ЛРДружинка с.Салманово. Установен по категоричен начин е факта, че по време на лова била извършена проверката на горските стражари по постъпил в ТП ДГС „Шумен“ сигнал за стрелба в кв.Дивдядово, община Шумен, ПЛСР – Дивдядово, 4-то ловище на 457м навътре от на ясновидната на терен трайна граница с ПЛСР - Салманово, ловище І. Показанията на свидетелите Н.К., К.К. и Н.С. са безпротиворечиви и взаимно се допълват относно обстоятелството, че към момента на проверката жалбоподателят се появил на горския път с извадено от калъф и сглобено оръжие. Изложеното се установява и от показанията на свидетелят М.Л., който в този момент също бил в гората. Въз основа на показанията на тези свидетели съдът приема, че ловът не е бил приключил. Не кредитира свидетелските показания на свидетелят М.Л. единствено относно твърдението, че жалбоподателят бил налязъл в ловището на Дивдядово, тъй като свършил цигарите, тъй като в тази част противоречат на показанията на свидетелят К.К., очевидец на нарушението. Последният категорично заявява, че оръжието на жалбоподателят е било готово за употреба – в сглобен вид, извън калъф ловно оръжие. Ето защо и въз основа на събраните доказателства съдът приема, че жалбоподателят е навлязъл в землището на кв.Дивдядово, община Шумен, ПЛСР – Дивдядово, 4-то ловище със сглобено оръжие с цел ловуване.

По спорния въпрос относно местоположението на жалбоподателя като ловец по време на лова и дали то е било в границите на разрешението за индивидуален лов, издадено за провеждането на лова в периода от 01.01. до 11.01.2015г., е ангажиран доказателствен материал, от който съдът обосновава извод, че ловеца - жалбоподател се е намирал извън рамките на обхвата на разрешението му за лов. Въз основа на скицата на местността, се установява, че мястото на ловуване от страна на жалбоподателя Д. се е осъществило в 4-то ловище кв.Дивдядово, община Шумен, което попада в границите на ПЛСР – Дивдядово и съответно извън границите на ловностопански район Салманово, ловище І, местност Мараш, за който е издадено разрешението за индивидуален лов № 0032308, което обаче е невалидно, тъй като не е подписано от съответно компетентните лица. Даже и да се приеме, че жалбоподателят като ловец е имал разрешение да ловува единствено в границите на ловностопански район Салманово, ловище І, местност Мараш, то при проверката последният е заварен в кв.Дивдядово, община Шумен, ПЛСР – Дивдядово, 4-то ловище.

От субективна страна жалбоподателя е действал с пряк умисъл. Същия е правоспособен ловец и му е известно с какви конкретни действия се извършва ловуване. Той е съзнавал че с извършеното от него на 11.01.2015г. е осъществил една от формите на ловуването. В конкретния случай дори и да е бил мотивиран от липсата на цигари и желанието да се сдобие с цигара, това обстоятелство е ирелевантно.

Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. От самото копие от акта за установяване на административно нарушение е видно, че актосъставителят подробно е описал времето, мястото и извършеното нарушение, както и конкретно нарушената законова норма. Актът е предявен лично на нарушителя, в удостоверение на което са направените от него възражения, вписани саморъчно, като същият е бил запознат с естеството на описаното нарушение.

По отношение на първия от наведените в съдебно заседание доводи от страна на процесуалния представител на жалбоподателя съдът констатира, че действително в началото на акта за установяване на административно нарушение е изписано, че е съставен на 16.01.2015г. В същото време обаче в самия акт за установяване на административно нарушение е било изписан като № 90 с дата на издаване 02.02.2015г., което обаче се дължи на обстоятелството, че същият след съставянето му се изпраща за завеждане с писмо на наказващия орган – Регионална дирекция по горите, поради което настоящия състав намира, че наличието на две дати се дължи по-скоро на организационно-деловодни причини, които по никакъв начин не е накърнила правото на защита на Д., доколкото той е могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и е успял да ангажира защитата си по един адекватен начин. 

Освен това, съдът намира за неоснователни оплакванията на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на допуснато нарушение на чл.52, ал.1 от ЗАНН, изразяващо се в непроизнасяне на административно-наказващия орган в месечен срок от получаване на преписката. Произнасянето на административно-наказващия орган извън месечния срок, указан в нормата на  чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е инструктивен.

Съдът не кредитира възраженията, направени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него впоследствие атакуваното наказателно постановление не е посочено точно мястото на извършване на нарушението съобразно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът счита, че в случая мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, тъй като са индивидуализирани много точно координатите, на които е установено нарушението, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено, т.е. не са допуснати съществените процесуални нарушения, които да опорочават самото наказателно постановление и да повлекат неговата отмяна. Съдът счита, че отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите Н.К., К.К. и Н.С. и от събраните писмени доказателства – Скица на местността. Ето защо, съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав приема за безспорно, че в настоящия случай досежно жалбоподателя В.В.Д. са налице категорични доказателства, че е ловувал и то извън определеното му място и не са налице съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на наказателното постановление. При това положение законосъобразен и съответен на закона се явява извода на административно-наказващия орган за извършено от страна на жалбоподателя В.Д. нарушение по смисъла на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, за което правилно му са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание чл.94, ал.1 от цитирания закон е лишен от право да ловува за срок от 3 /три/ години, като на основание  чл.95, ал.1 от ЗЛОД административно-наказващия орган е постановил и отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението – огнестрелно оръжие – гладкоцевна ловна пушка, марка „Силма“, калибър 12, с фабричен № 146325. Що се отнася до определеното наказание, то е в размер на минималния относно наложената глоба, поради което и следва да бъде потвърдено, при липса на доказателства, сочещи отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства. Изложените изводи са относими и досежно срока на лишаване от право на ловуване, като в случая и при установено нарушение по чл.84 от ЗЛОД, законодателят е приел като задължително кумулативно наказание /чл.94 от ЗЛОД/ и то фиксирайки точно срока, без да е оставил на преценката на наказващия орган определянето му съобразно личността на нарушителя и останалите факти и обстоятелства.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че  наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът       

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 90/02.07.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен, с което на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ на В.В.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, както и отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на нарушението – огнестрелно оръжие – гладкоцевна ловна пушка, марка „Силма“, калибър 12, с фабричен № 146325 на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: