РЕШЕНИЕ
524/27.10.2015г., гр.Шумен
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На първи октомври 2015 година
В публично заседание в следния състав:
като разгледа докладваното от съдията ВАНД
№ 1544/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Балкан груп Холдинг” АД -гр.София
срещу Наказателно постановление № 27-2704268/18.05.2015г. на директора на
Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв, на
основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от
КТ. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за
наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява
следното: През м.март 2015г. от дружеството-жалбоподател били извършвани СМР на
обект „Рехабилитация и разширение на канализационната мрежа и съпътстваща
водопроводна мрежа на гр.Шумен-IIетап“-клон 21.
На 04.03.2015г. бил сключен трудов договор между дружеството и лицето Ю.А.К.,
по силата на който последният приел да изпълнява длъжността „общ работник“ с
място на работа- посочения обект. На 05.03.2015г. К. постъпил на работа, като
му бил проведен начален инструктаж, а на 05.03. и 06.03.2015г. – и ежедневен
инструктаж. На 11.03.2015г. от Г.П.Г.,
работещ като главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била
извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения
обект, при която изложените обстоятелства били установени. След извършена
справка в ТД на НАП проверяващият установил, че трудовият договор на лицето е
бил регистриран на 06.03.2015г. Във връзка с тези констатации, на 22.03.2013г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното
дружество за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на
неговата дейност, е допуснало до работа лицето Ю.К. на 05.03.2015г., без да му е
връчено преди постъпването на работа заверено копие от уведомление за
регистрацията на трудовия му договор от ТД на НАП. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и
подписан от него с обяснение, че К. е бил допуснат до работа от техника, който
не е бил запознат с обстоятелството, че трудовият договор на лицето все още не
е подписан. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 19.04.2013г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „Балкан груп Холдинг” АД-гр.София било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.63, ал.2
от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита
на свидетелите Г.П.Г. и В.С.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ
изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди
работодателят да му предостави документите по ал.1. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че лицето Ю.К. е било допуснато
до работа като общ работник на 05.03.2015г.- преди да му бъде предоставено
заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП,
който е бил регистриран на следващия ден. В жалбата се твърди, че К. се е
намирал на обекта, за да се запознае с естеството на бъдещата си работа, а не
за да полага труд. Посочените твърдения не могат да бъдат кредитирани. От
приложените по делото копия от Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ и от
страници от инструктажна книга е видно, че на 05.03.2015г. на К. е бил проведен
начален инструктаж за обекта /за първи път, както е посочено в Декларацията/, а
на 05.03. и 06.03. е бил проведен и ежедневен инструктаж. В цитираната
Декларация липсва каквото и да било отбелязване, че лицето не е полагало труд,
а само се е запознавало с работата. Самият пълномощник на санкционираното
дружество, при предявяването на акта, не е отрекъл, че К. е бил допуснат до
работа в нарушение на нормативните изисквания, а само е посочил, че това се е
дължало на незнание от страна на съответния служител. Изтъкнал е също, че
нарушението е инцидентно за дружеството и е извършено неволно. При това
положение липсват основания да се счете, че К. не се е намирал на процесния
обект за изпълнение на трудовите си функции, а напротив- установено е по
несъмнен начин, че същият е полагал труд, без преди допускането му до работа да
му бъде предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия
договор в ТД на НАП. Предвид обстоятелството, че нормативните изисквания несъмнено не са били спазени и на К. не е било
предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това същият е
започнал да изпълнява трудовите си задължения, съдът приема, че дружеството-жалбоподател
действително е осъществило неизпълнение на административно задължение,
установено с чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е
санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Не отговарят на
действителността твърденията в жалбата, че наказващиият орган не е посочил
датата и мястото на извършване на нарушението. Както в съставения АУАН, така и
в издаденото въз основа него наказателно постановление изрично е посочено, че
нарушението е извършено на 05.03.2015г.
в гр.Шумен, Община Шумен. Не е налице и нарушение на чл.34 от ЗАНН. Актът е
съставен на 21.04.2015г.- по-малко от три месеца от откриване на нарушението и
много по-малко от една година от извършването му. Приложимата санкционна
разпоредба също така е издирена правилно,
като е наложено наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ специална санкция
за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Също така не са налице основания да се приеме, че се
касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не
се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и липсват
каквито и да било конкретни основания за приложението на посочената норма.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време
съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал
правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер,
предвиден в закона, но в НП не са изложени конкретни мотиви за това. Предвид тежестта
на процесното нарушение и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания
за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за
законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в
закона, а именно 1500.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
.
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №27-2704268/18.05.2015г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на „Балкан
груп Холдинг” АД -гр.София, ЕИК:131453373, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр.
с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, административно наказание
“имуществена санкция” от 2000,00 лева на 1500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: