В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр.Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1556 по описа за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-0869-000834/19.06.2015год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-47/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 20 /двадесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални пропуски при съставяне на АУАН. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, за него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява представител, който оспорва жалбата, моли тя да не бъде уважена и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 28.05.2015 г. около 13.00 часа в гр. Шумен бул. “Симеон Велики” пред паркинга на ДКЦ 1 жалбоподателят управлявал лек автомобил “Опел Вектра” с ДК № В 65-61 КС, собственост на Х. П. Б. ЕГН **********. При управление на автомобила и движение на заден ход, същият не се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и блъска паркирания лек автомобил “Фолксваген Голф” с Д.К. № В 28 04 КА, като с това причинява ПТП. След причиняването на произшествието нарушителя слиза от колата си и отива при свид. М. К. – водач на ударения автомобил и двамата започват разговор, като К. му обяснява, че повредата по автомобила му не е голяма, няма пострадали и могат да се разберат, ако не се разберат, то той щял да извика КАТ. Жалбоподателя оставил телефонния си номер на К. и му заявил, че след около час ще дойде да се разберат, като донесе и пари. След като минал повече от час време свид. К. решил, че жалбоподателя няма никакво намерение да се върне и се обадил в полицията като съобщил за случилото се. След неговото обаждане на место пристигнал екип на КАТ в състав от свидетелите Н.Б. и М.Г.. След разговор със свидетеля К., те си изяснили фактическата обстановка за случилото се ПТП и потърсили по оставения телефонен номер жалбоподателя. Провели два телефонни разговора и обяснили, на жалбоподателя, че следва да се яви на местопроизшествието. Жалбоподателя обещава, че ще се яви, но не сторил това и след трети проведен телефонен разговор въобще отказвал да си вдига телефона. На 12.06.2015г. след получена призовка, жалбоподателя се явил в КАТ гр. Шумен, с него се явил и процесуалният му представител. След проведен разговор с него му било снето обяснение. Обяснение било снето и от присъствалия с него на местопроизшествието М.А.М.. За така констатираните нарушения след проведеното разследване и събраната информация, проверяващите решили, че извършените нарушения трябва да бъдат санкциониран. В тази връзка на жалбоподателя му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 834 от 12.06.2015г., като актосъставителя сметнал, че са нарушени чл. 40 ал.1 и чл. 123 ал.1 т.3 буква “в” от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта с отбелязването “имам възражения”. Възползвал се е от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок под Вх. № 869000-6919/17.06.2015г. По така депозираното възражение била извършена проверка от свид. М.М. обективирана в докладна записка рег. № 869р-3026/18.06.2015г. Свидетеля счел, че депозираните възражения са неоснователни. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 15-0869-000834/19.06.2015год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-47/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 20 /двадесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Н.Б. – актосъставител, М.Г. – свидетел при съставяне на акта, М.М. – извършил проверката по депозираната възражение и М. К. – водач на ударения автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал МПС с което е причинил ПТП, това не се оспорва и от жалбоподателя, оспорва се, че след настъпилото ПТП, жалбоподателя е напуснал местопроизшествието, оспорва се също така законосъобразността на АУАН.

Съдът намира, че процедурата по съставянето и издаването на АУАН, не е нарушена. Акта е съставен от упълномощено за целта лице, в присъствието на свидетел. Не е нарушена и процедурата по чл. 52 ал.4 от ЗАНН. По постъпилото възражение е извършена проверка, която е съобразена преди издавеното на НП. Относно твърдението, че жалбоподателя, не е напуснал местопроизшествието, то това се оборва от събраните доказателства по делото и най вече от показанията на свид. К.. Първоначално, действително е съществувала възможност, за уреждане на отношенията между страните по доброволен начин, но жалбоподателя, след като не се е явил в уговорения между страните срок то тази възможност е пропусната по негова преценка, като след това пострадалия е потърсил съдействие от страна на КАТ и е получил такова. Жалбоподателя сам е решил, че няма да се върне доброволно, за уреждане на възникналите отношения между страните. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че АУАН е нечетлив и не е разбрал какво точно е извършил. Последвалите от негова страна действия говорят за точно обратното, че е наясно какво точно е извършил.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП се предвижда наказание “глоба” от 20 лева, за водач който наруши правилата за движение назад. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, се предвиждат административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и административно наказание “глоба” в размер от 50лв. до 200лв. за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. За извършените нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание в посочения размер за първото нарушение и малко над минималния размер за второто нарушение. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Относно размера на наложеното наказание е съобразил, че има ПТП, което само по себе си означава, че е можело да има и по тежки последици за участниците в него. Също така е тежко нарушение и да напуснеш района на местопроизшествието. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил и предишните нарушения по ЗДП извършени от жалбоподателя и е определил размера на наказанието в съответния размер на чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г..

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0869-000834/19.06.2015год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-47/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 20 /двадесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: