Р Е Ш Е Н И Е

492/7.10.2015г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и четвърти септември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1589/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Мобилтел” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-032825/11.06.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги-„М-тел Шумен 1“, намиращ се на бул.”Симеон Велики” №1 в гр.Шумен. На 21.08.2013г. потребителят Г.А.Т. от гр.Шумен получил от посочения магазин по силата на договор за лизинг мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „Idol 6030X“. На 06.03.2015г. същият предявил рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Бил оформен протокол за Сервизна поръчка №SOSH01181707/06.03.15г., в който като описание на повредата било отразено: „не се включва“, а като описание на състоянието на телефона при приемането- „захабени панели“. На 16.03.2015г. дружеството издало Решение за рекламация към посочената сервизна поръчка, с което се изразявало становище, че рекламацията е неоснователна, а гаранцията е отказана. Решението било основано на Констативен протокол №16050/11.03.2015г., съставен от обслужващия сервиз „Омнител“ ООД, в който се сочело, че след направен технически преглед е установен активиран стикер за влага, поради което изделието не можело да бъде прието за гаранционен ремонт. Тъй като апаратът бил върнат на потребителя неотремонтиран, на 24.03.2015г. Т. подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 30.03.2015г. от В.К.Г.- гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството, в което се потвърждавал отказа за гаранционно обслужване, тъй като при направения подробен оглед на апарата в оторизиран сервиз сервизният специалист е констатирал активен индикатор за проникнала влага. Във връзка с тези констатации на 21.04.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е отказало да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и М.Р.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителят е получил изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите условия за предоставяне на търговска гаранция на „Мобилтел” ЕАД, които са неразделна част от гаранционната карта, според които дружеството не осигурява гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, проникване на влага, намокряне и други външни въздействия. Липсват обаче доказателства, че повредата е причинена от намокряне или друго увреждащо външно въздействие. При приемането на телефона в магазина не са били констатирани следи от намокряне и в съставената сервизна поръчка не е отразено, че стикерът за влага е активиран, въпреки че на устройството е бил извършен оглед. При това положение е възможно телефонът да е бил намокрен след приемането му за ремонт. Не може да бъде споделено становището, изложено в депозираната от санкционираното дружество жалба, че е невъзможно при приемането на телефона да бъде констатирано състоянието на индикатора за влага, тъй като нанесените щети по платки, кабели, активиран стикер за влага и други части от вътрешността на апарата могат да бъдат установени единствено от компетентни лица в оторизиран от производителя сервиз. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията или апаратът е намокрен след предявяването на същата. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил подлаган на влага преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираното намокряне. Това становище се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№70/2014г., касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на апарата да е имало следи от течност във вътрешността му, но не е изключено тази течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка между намерената течност и дефекта. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от с.з. Съдът намира за неоснователни доводите за липса на нарушение, тъй като шестмесечният срок по чл.108 от ЗЗП е бил изтекъл към момента на предявяване на рекламацията, а не е доказано обстоятелството, че липсата на съответствие е съществувала при доставянето на стоката. Действително, доколкото рекламацията е била предявена след изтичането на посоченият срок, презумпцията по чл.108 от ЗЗП не може да намери приложение в случая. По никакъв начин обаче не може да бъде споделено становището, че е в тежест на потребителя да установи, че несъответствието е съществувало към момента на закупуване на стоката, тъй като същият не е страна нито в административнонаказателното, нито в съдебното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН. Съдът намира, че отговорността по чл.105, ал.2 от ЗЗП възниква за търговеца при сключването на всеки договор за продажба на стока, като след изтичането на срока по чл.108 от с.з. може да бъде отказано привеждането на стоката в съответствие с договора само при наличието на определени, конкретно установени обстоятелства. Следва да се напомни, че в практиката си ШАС изрично приема, че задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП възниква както когато се касае за дефект на стоката, който е съществувал към момента на продажбата и се е проявил впоследствие, така и когато се касае за повреда, която е настъпила при обичайна експлоатация на стоката и която следва да бъде отстранена от търговеца /Решение №145/15г. по КАНД№116/15г./. Както беше посочено по-горе, в случая липсват убедителни доказателства, че повредата е настъпила при обстоятелства, различни от обичайната употреба на апарата, при което и не е било налице основание за отказ от гаранционно обслужване. Това становище е споделено и в решението по КАНД№92/13г. на ШАС, в което се посочва, че разпоредбата на чл.108 от ЗЗП не променя с нищо задължението на търговеца по чл. 105 от ЗЗП, което той е длъжен да изпълнява в срок до 2 години от доставянето на стоката. В разглежданият случай е прието, че релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно наказателната отговорност на касатора, са безспорно установени - налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът неправилно е анулирал гаранцията, вместо да приведе потребителската стока в съответствие с договора. Сочи се също, че условията, при които не се признава гаранцията, са изброени в гаранционната карта, но по делото тяхното наличие не е несъмнено установено. В цитираното решение ШАС приема изрично, че търговецът е следвало да ангажира доказателства, че апаратът е бил в състояние, изключващо гаранцията към момента на предявяване на рекламацията, което не е сторено а напротив- телефонът е приет от служителя на дружеството - нарушител без забележки и констатации в тази насока. С оглед гореизложеното и предвид установената в настоящия съдебен район практика съдът приема, че търговецът е дължал привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба в законоустановения срок, като с неизпълнението на това задължение е осъществил вмененото му нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 222а от ЗЗП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Неоснователни са твърденията за наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като в наказателното постановление датата на нарушението не е ясно посочена и предхожда момента, до който процесното задължение е можело да бъде изпълнено. При извършената проверка е констатирано, че рекламацията е била предявена на 06.03.2015г., което обстоятелство ясно е описано в наказателното постановление. Също така, макар и датата на нарушението да не е посочена изрично (а само са посочени датите, на които дружеството е направило изявления за отказ за гаранционно обслужване), същата е определяема по силата на закона, а именно-един месец след датата на предявяване на рекламацията, която е отразена в наказателното постановление. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Не е допуснато също така процесуално нарушение при съставянето на АУАН и неговото връчване. Видно от материалите по делото, с Протокол за проверка на документи от 06.04.2015г. на дружеството-жалбоподател е било дадено предписание да изпрати представител на 07.04.2015г. за съставяне на АУАН, екземпляр от който е бил предоставен на служител на дружеството. На посочената дата актът е съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяване на представител на санкционираното лице. Връчването на АУАН е станало законосъобразно съгласно нормата на чл. 233, ал.4 от ЗЗП, явяваща се специална спрямо общите разпоредби на ЗАНН, според която актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните административни актове по смисъла на АПК може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Основателни са обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в максимален размер с обстоятелството, че нарушението е трето за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, съдът намира все пак, че това обстоятелство само по себе си не може да обуслови налагането на максимална санкцията. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 1000 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № В-032825/11.06.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Мобилтел” ЕАД-гр.София с ЕИК: 131468980, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000 лева на 1000 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: