РЕШЕНИЕ
673/22.12.2015г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На трети декември 2015 година
В публично заседание в следния състав:
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ВАНД
№ 1615/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от И.П.И. ***
срещу Наказателно постановление № 15-0869-000980/02.07.2015г. на ВНД началника
на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.174, ал.3 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда
и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност
на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена
без уважение.
Жалбата е подадена в срок и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 14.06.2015г.
около 00,45 часа, след като употребил алкохол, жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка ”Опел Корса” с ДК№ Н 2659 ВМ по ул.“Съединение“ в гр.Шумен. В
района на клуб „Азаро“ същият навлязъл в насрещната лента за движение и
паркирал. Намиращите се наблизо полицейски служители, които извършвали
специализирана полицейска операция за спазване на ЗДП, забелязали действията на
водача и се приближили с намерение да извършат проверка. Същите установили, че И.
е във видимо нетрезво състояние и го поканили да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство, но той категорично отказал, като твърдял, че не е
управлявал автомобила. На И. бил издаден талон за медицинско изследване, но
същият отказал да го получи и да се яви за даване на кръвна проба. С оглед тази
обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510”. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен, но същият отказал да го подпише. Писмени възражения
не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт,
на 02.07.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на И.И. била наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелите С.Б.С., П.И.К., А.В.М., Р.Н.Ш.,
И.Х.И. и М.И.Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са заинтересувани от
изхода на делото, не се намират в някакви специални отношения с нарушителя,
като няма данни дори да са го познавали, при което не могат да се счетат за
предубедени и необективни. С най-голямо значение са показанията на свидетелите С.,
К., И. и Р., които непосредствено са възприели
действията на нарушителя и конкретно- обстоятелството, че именно той е управлявал
автомобила. И четиримата свидетели са категорични, че в автомобила не е имало
друго лице освен жалбоподателя, както и че процесното МПС е било управлявано от
него. Свидетелите сочат също, че са се приближили до автомобила на
жалбоподателя незабавно след спирането, като междувременно не са го изпускали
от поглед. При това положение е било невъзможно да не забележат присъствието на
друго лице в автомобила, както се твърди в жалбата. Липсва също и логична
причина четиримата очевидци умишлено да твърдят неистини и да сочат за водач
лице, различно от действителния такъв, при положение, че както беше посочено
по-горе, същите не са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя,
нито има други основания за съмнение в дадените от тях показания. По делото
като свидетели са разпитани и лицата Е.И.Д., К.Д.К. и В.Д.Г., които
заявяват, че автомобилът е бил
управляван не от жалбоподателя, а от св.К.. Показанията на посочените свидетели
не могат да бъдат кредитирани, най-вече защото противоречат на събраните по
делото достоверни доказателства. На следващо място, касае се за лица в близки
приятелски отношения с жалбоподателя, при което е налице съмнение, че тримата
са предубедени и пристрастни, за разлика от полицейските служители, за които,
както беше посочено, няма данни изобщо да са познавали санкционираното лице. Свидетелят
К. също така сочи, че не си спомня датата, на която твърди, че е управлявал
автомобила на жалбоподателя. Заявява обаче, че пред заведението не е имало
полицейски автомобили. При положение, че във връзка с провежданата операция на
посоченото място са били паркирани три такива автомобила, които ясно са се
виждали и са били възприети и от останалите посочени от жалбоподателя
свидетели, се налага извода, че дори и показанията на св.К. да бъдат
кредитирани, то същите очевидно касаят дата, различна от датата на нарушението,
поради което се явяват неотносими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП
предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В практиката си
ШАС приема, че посочената норма освен
санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на
нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции (Решение от
01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). По изложените по-горе съображения съдът
приема, че И. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна
проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол- последното обстоятелство по начало не се оспорва от негова страна. Жалбоподателят
също така не се е явил за даване на кръвна проба, независимо, че му е бил
издаден съответен талон за медицинско изследване, като дори е отказал да получи същия. Макар и в
случая нарушителят да не е санкциониран за неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване, неявяването му за даване на кръвна проба потвърждава
извода, че нарушителят с отказа си е целял именно отклоняване на установяването
на количеството алкохол в кръвта му. С поведението си същият несъмнено е
извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно
е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Наказанията са определени правилно,
във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
При извършената служебна проверка съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Не представлява такова нарушение обстоятелството, че в наказателното
постановление не са обсъдени твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал
той автомобила. В действителност такива възражения не са били отразени нито в
съставения АУАН, нито са били депозирани писмено в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, като
тази позиция на санкционираното лице е останала неизвестна за наказващия орган.
Липсвали са поради това и основания да се смята, че са налице спорни
обстоятелства, които да бъдат разследвани. Неоснователни са твърденията, че в
обстоятелствената част на акта неправилно е отразено, че жалбоподателят е бил
спрян за проверка, което не отговаряло на действителността. Формулировката в
съставения АУАН е „след спиране и
проверка“, а не „след спиране за проверка“.
Така описаната фактическа обстановка отговаря на обективно установеното, тъй
като жалбоподателят действително е спрял, след което му е била извършена съответна
проверка. Не са налице и основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение по никакъв начин не
се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, в
показанията на свидетелите се съдържат данни, че нарушителят е бил видимо под
въздействието на употребен алкохол, при което отказът на последния да бъде
изпробван несъмнено е целял избягването на санкция в тази връзка. Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
наказателно постановление № 15-0869-000980/02.07.2015г. на ВНД началника на сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР-гр.Шумен, с което на И.П.И. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН,
вр. с чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет
и четири месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен
съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: