Р
Е Ш Е Н И Е
606/25.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На осемнадесети ноември през две хиляди
и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 1641 по описа на ШРС
за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
15-5298-000104 от 10.07.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр.Шумен, с което на Е.В.И., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева на основание чл.179, ал.1,
т.5, предл. първо и второ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата и излага
конкретни мотиви относно искането, формулирано в жалбата.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно
заседание оспорва жалбата изцяло, като
моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е.В.И. *** и притежавала свидетелство
за правоуправление на моторно превозно средство за категории „В“, „АМ“,
издадено на 27.10.2006г., като до настоящия момент нямала налагани наказания за
нарушения на ЗДвП. Жалбоподателят
Е.И. притежавала л.а. „Форд
Мондео”, с ДК № Н 19 79 ВА, съпружеска имуществена общност, регистриран на
името на съпруга й – А.И.И..
На 24.06.2015г. около 9.00 часа жалбоподателката
Е.И. управлявала семейния лек автомобил марка „Форд Мондео”, с ДК № Н 19 79 ВА,
като се движела в гр.Шумен, по бул.”Мадара” в посока ул.”Владайско въстание”. Времето било топло,
видимостта добра, като пътното платно било с четири ленти за движение, а маркировката в този пътен участък била
хоризонталната двойна непрекъсната линия. В близост до кафе „VIP“, находящо се на бул.”Мадара” жалбоподателката И. предприела
извършването на маневра изпреварване на товарен автомобил, въпреки наличието на „двойна непрекъсната линия“ - М2. Тогава
била спряна за проверка от свидетелите А.В.А. и В.Ж.В. - служители в ГООР при
РУ – гр.Шумен след подаден звуков и светлинен сигнал, като последните поискали
съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр.Шумен. Пристигналите на
место служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр.Шумен съставили Акт
за установяване на административно нарушение № 104 от 24.06.2015г., с бланкетен
номер 953240, в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна
на жалбоподателката е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителката с възражения, излагайки, че не е навлязла в лентата
за насрещно движение, тъй като МПС, което изпреварила се намирало в най-дясното
платно, като същото изпреварила минавайки във втората успоредна лента без да
навлиза в насрещната лента. Впоследствие се е възползвала от законното си право
и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирала допълнителни възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите
в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 15-5298-000104 от 10.07.2015г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Е.В.И., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева на
основание чл.179, ал.1, т.5, предл. първо и второ от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В
обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че
жалбоподателката управлявайки лек автомобил „Форд Мондео”, с ДК № Н 19 79 ВА по
бул.”Мадара” в посока ул.”Владайско въстание” в гр.Шумен, при наличие на пътна
маркировка М-2 предприела изпреварване като навлиза в лентата за насрещно
движение, с което създала предпоставки за ПТП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Й.Ж.Ж. и на свидетелите А.В.А., В.Ж.В.,
М.И.Р. и А.И.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283
от НПК писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в
пункт първи на наказателното постановление, съдът приема от правна страна
следното:
Съобразно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП
с
глоба от 50 лв. до 150 лв. се наказва водача, който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата
за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението.
В акта за установяване на
административно нарушение като нарушение е посочено, че жалбоподателката при наличие
на пътна маркировка М-2 предприема извършването на маневра изпреварване като
навлиза в лентата за насрещно движение, с което създала предпоставки за ПТП. Описаната
в наказателното постановление фактическа обстановка е възприета въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение № 104 от 24.06.2015г., с бланкетен
номер 953240, съставен от Й.Ж.Ж. и свидетелите А.В.А. и В.Ж.В.. Същевременно посоченият
актосъставител не е непосредствен очевидец на изложените в обстоятелствената
част на акт за установяване на административно нарушение факти. Посоченото
нарушение е установено въз основа на гласни доказателства и по-конкретно от
разпита на свидетелите А.В.А. и В.Ж.В., които пряко са възприели
местоположението на превозното средство непосредствено след осъществената
маневра. В същото време обаче видно от дадените пред съда показания от
свидетелите В.В. и А.А. същите са твърде противоречиви. В показанията си свидетелят
А.А. посочва, че автомобилът на „Охранителна полиция“ се е движил някъде около
100м. от л.а. „Форд Мондео“, управляван от жалбопосдателката, а свидетелят В.В.,
твърди, че се движели след л.а. „Форд Мондео“ на разстояние от 20м.- 30м. Също така,
свидетелят А.А. дава показания за наличие на трети автомобил, който е бил
засечен от жалбоподателката, а свидетелят В.В. отрича съществуването на
пострадал участник. В същото време обаче подобни данни не се споменават нито в
акта за установяване на административно нарушение, нито и в наказателното
постановление. От друга страна, от материалите по делото става ясно, че семейството
на жалбоподателката Е.И. и семейството на свидетеля А.А. са във влошени
междусъседски отношения от дълги години. Освен това, в съдебно заседание се
установи, че освен колеги, полицейските служители А.А. и В.В. са и приятели. Ето
защо съдът счита, че показанията им не следва да бъдат кредитирани, доколкото
същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото
доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира
показанията на посочените двама свидетели и поради близките приятелски
отношения на същите, а това до голяма степен прави показанията и на двамата
прекалено пристрастни и неблагонадеждни.
На второ място, описаната в съставения
акт за установяване на административно нарушение обстановка се различава от
обясненията, дадени от водача на МПС и обективирани както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в депозираното от негова
страна възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Липсват каквито и да е
доказателства /свидетелски показания на други очевидци от нарушението на едно
от най-оживените места в гр.Шумен/, установяващи, че санкционираното лице на
посочената дата и място управлявайки лек автомобил „Форд Мондео”, с ДК № Н 19
79 ВА при наличие на пътна маркировка М-2 е предприела изпреварване навлизайки
в лентата за насрещно движение и съответно е създала предпоставки за ПТП, т.е. които
пряко са възприели местоположението на превозното средство непосредствено след осъществената
маневра. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
събраните в хода на административно наказателното производство доказателства са
крайно недостатъчни да се приеме, че Е.В.И. виновно е осъществил състава на
посоченото в наказателното постановление нарушение.
Следва да се отбележи, че производствата от административно-наказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите, поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни правни повели. Основополагащо място сред тези правила заема разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, вменяваща задължение на компетентния наказващ орган да установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди да пристъпи към приложение на санкционния състав. В случая липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които актосъставителят е приел за осъществена отразената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. При извършената проверка на място не са снети обяснения от свидетели на нарушението. Изводите на административно - наказващия орган досежно авторството на деянието не почиват на конкретни факти. В тежест на административно - наказващия орган законодателят е възложил процесуалното задължение да установи с допустимите от закона средства факта на нарушението и самоличността на извършителя, като противното винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Ето защо предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, след задълбочен прочит на приобщените материали и на приложимите законови норми, счита, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, което е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, поради което същото се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 15-5298-000104 от 10.07.2015г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Е.В.И., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева на
основание чл.179, ал.1, т.5, предл. първо и второ от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: